Недоверието ни кара да сме гости в дома си

Всеки ден стават чудеса, но сме склонни да ги виждаме само около Коледа, а не трябва да е така, казва д-р Цветко Георгиев

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Д-р Георгиев, чудо ли беше спасението на тези две момиченца покрай Коледа или въпрос на професионализъм?

- И да, и да - и въпрос на чудо, и въпрос на професионализъм. При нас чудеса стават всеки ден, но хората са склонни да ги виждат обикновено преди Коледа, защото тогава отварят сърцата си. През останалите дни ежедневието им ги отнема. Така че за мен това не е чудо, а резултат от работата на едни изключително квалифицирани екипи, на всички лекари и медицински сестри. Но нашето най-голямо удовлетворение е, че се случват такива „чудеса", които за околните изглеждат фантастично.

- Останаха ли обаче професионалисти в България или са изчезващ вид?

- За жалост професионалистите намаляват, но специално в нашата Клиника по детска хирургия ситуацията е различна. Последните няколко години при нас има голям интерес от колеги, които са ерудирани, образовани, направили са своите специализации в Европа, оценили са европейските здравни системи, начина на работа в големи европейски клиники и са избрали да продължат своята работа в нашата страна. Изключително съм щастлив, защото в нашата клиника има много силно присъствие на такива млади колеги, които са направили своя избор в полза на нашата страна.

- Как си обяснявате този избор?

- Пак казвам, че това е тяхна преценка, която се гради на сравнението за реализацията и развитието им, което могат да направят в една европейска и една българска болница с висок статут. Единствената разлика, която съществува в това отношение е заплащането, тази разлика е огромна. Това е една огромна празнина, която и до ден днешен – вече 20 години, е непреодолима, бих казал дори, че става още по-голяма.

Но пък моралът на тези млади хора е променен и те търсят други ценности освен финансово практическите. Разбира се, те са и твърди млади, тепърва им предстоят семейни реализации. Но обезпечаването на тези, които трябва да поемат медицината, е основен проблем, върху който трябва да се мисли и работи. Хубаво е да имаме модерни, европейски клиники, по европейски оборудвани, но те са мъртви сгради без лекарите в тях. Инвестициите оттук нататък според мен трябва да бъдат насочени към хората, а не в материални структури, защото България вече разполага със силна материална база. А най-скъпото са специалистите, тяхното обучение и създаване, докато една сграда е три пъти по-евтина. Европейците знаят това и вземат нашите специалисти.

- Дали ще оцелее нашата здравна система, докато се реформира години наред?

- За мен реформата трябва да бъде в посока кадри. Румънците направиха такава реформа преди нас, те видяха, че нямат специалисти и преди една година повишиха драстично заплатите на своите лекари в държавните болници и на своите учители. Под драстично имам предвид 2000-2500 евро заплата за начинаещ специалист. Къде има в България такава заплата дори за реализиран лекар! Моята заплата не достига до такива стандарти.

- Заплащането ли е в основата и на проблемите между лекарите и пациентите, на насилието?

- Категорично не. Заплащането е проблем за липсата на кадри, а насилието, отношението между лекари и пациенти, ескалиращата неприязън, която се демонстрира всеки ден - смятам, че причините за тях са много по-дълбоки и са следствие кризата в нашето общество. У нас съществува една огромна база на недоверие, което е във всички сфери на обществото ни - към административните служители, към органите на реда, към учителите. Българинът от година на година е все по-склонен да изпитва висока доза на недоверие и това го кара да се чувства несигурен в собствената си страна, да се чувства гост в дома си, а това е ужасно. Това е един процес на деструкция, на който самият аз не мога да отговоря какви са причините, тъй като не съм психолог, не съм и социолог, само следя тези социални процеси.

- Смятате ли, че възвръщането на морала в обществото и духовността са обратими?

- Те са обратими само за общество, при което има строг регламент на норми и правила. В нашето общество такъв регламент не съществува, не можем да имаме примери, в които нормите биват нарушавани от властимащите и това да е демонстративно безнаказано. Липсата на регламент води до тези неща, във всички нормални страни той се нарича закон и се спазва.

- Направихте ли си равносметка, какво гласи тя в професионален план?

- За нас – детската клиника в Пирогов, това беше една много тежка и трудна година и една много добра година. Казвам, че беше трудна, защото по-голямата част от нея бяхме принудени да работим в изключително тежки условия на паралелен ремонт, който обаче обнови изцяло клиниката по детска хирургия. По време на него бяхме много затруднение да вършим своята работа, но позитивното е резултатът, който получихме – малко са местата в Европа, които имат толкова модерна клиника.

- Мислите ли, че държавните болници ще оцелеят?

- Ако държавата се погрижи за собствеността си, да.

- А медицината в България ще се развива или ще загива?

- Определено съм оптимист. Българската медицина е на много високо ниво. България разполага с изключителни специалисти във всички области на медицината, въпросът е да се създаде организация и те да могат да работят.

- 2018 г. ще бъде ли година, в която властта да намери място за лекарите и пациентите в здравната система?

- Определено смятам, че ще бъде по-добра и ще се направят крачки в правилната посока, защото следейки събитията, които се случват, по начина, по който се говори, виждам, че вече има белези, които слагат такова начало. Дай Боже, те да бъдат факт.

- Кои са тези белези?

- Тези белези са активността на обществото и неговата нетърпимост към процесите, които засягат здравеопазването. Преди години, някак, то ги подминаваше и смяташе, че това са проблеми на здравните звена, на лекарите, докато всъщност, за да имат добра медицина, хората трябва да я поискат. И то не от лекарите, а от тези, които трябва да осигурят условията лекарите да си вършат работата.

- Какво бихте пожелали на себе си, на колегите си и на пациентите за следващата година?

- На моите колеги, както и на мен, и моето семейство желая най-вече да са здрави. На колегите си също желая да намират упование в своята работа, да се чувстват удовлетворени, да не се обезсърчават и да вървят напред в своето развитие, защото благодарение на това техният труд може да бъде правилно реализиран. На пациентите желая да ни посещават колкото си може по-рядко, както и да имат убеденост и увереност в нас. Надявам се, че 2018 г. наистина ще бъде поне една идея по-добра, смятам, че всяка една година ни носи нещо положително и нещо в повече. Ако се върнем назад, виждаме колко много неща сме получили, които дори ни се е струвало невъзможно да станат, но ежедневието ни отнема възможността да оценим фактите. Човек трябва да може да се отърсва от грижите, за да вижда хубавото около себе си!