Годината на трансформациите

„Обамакеър“, ЕМА и СЗО бяха в центъра на здравните събития по света през 2017 г.

Слава
Аначкова
slava.anachkova@gmail.com

Оцеляването на „Обамакеър“

Отминалата 2017 започна ударно за здравеопазването в САЩ с встъпването в длъжност на новия президент Доналд Тръмп. С един от първите си актове той поведе война срещу абортите, а след това вдигна мерника и на здравната система „Обамакеър“, създадена от предшественика му Барак Обама през 2010 година. С премахването й се зае новият здравен министър Том Прайс - най-големият противник на „Обамакеър“, която управлява годишен бюджет от около $3 трилиона.

В началото на годината Тръмп и Прайс се заканиха да пренапишат Закона за достъпни медицински грижи и да тласнат американското здравеопазване в нова посока – от отмяна на задължителното здравно осигуряване, през здравни спестовни сметки и данъчни облекчения, до либерализация на пазара на лекарства. Реформата обаче не получи подкрепата на сената и „Обамакеър“ оцеля, въпреки атаките. Системата на бившия президент получи подкрепата и на самите американци, които всяка година се записват в нея до 15 декември. Тази година желаещите са се удвоили от около 100 000 през 2017-а до над 200 000 за следващата 2018-а.

Брекзит и новият дом на ЕМА

За по-малко от година Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) проведе конкурс и избра новата държава, в която ще премести централата си, след като Великобритания напусне Европейския съюз („Брекзит“). В момента тя е базирана в Лондон, но от 2019-а всички 800 служители на агенцията и техните семейства ще живеят и работят в Амстердам. Надпреварата беше отворена за всички държави-членки, но с оферти участваха само 19 от тях. В последния момент в конкурса се включи и България, но се оказа, че страната ни не покрива част от поставените от ЕМА критерии.

До финала стигнаха само пет държави - Холандия, Италия, Дания, Португалия и Австрия. Холандската столица спечели в пряка надпревара с Братислава, Копенхаген и Милано, но жребият отреди ролята й на домакин, тъй като събра равен брой точки с Италия. Окончателното прехвърляне на ЕМА в Амстердам трябва да приключи до края на март 2019 година.

Етиопец пое кормилото на СЗО

На 1 юли страните, членуващи в най-голямата здравна организация в света – СЗО, избраха своя нов генерален директор. Съвсем очаквано, соченият за фаворит д-р Тедрос Адханом Гебрейесус спечели битката за поста след надпревара в три рунда. Етиопецът надви британеца д-р Дейвид Набаро със 133 срещу 50 бюлетини в гласуване, което за първи път беше пряко, а здравните министри на 186 страни пуснаха тайния си вот. Д-р Адханом пое щафетата от д-р Маргарет Чан от Китай и ще ръководи СЗО през следващите 5 години.

Новият генерален директор обещава да направи организацията по-прозрачна и отговорна. Сред основните му приоритети са по-широк достъп до здравни грижи в най-бедните страни, както и фокус върху женското здраве и контрола върху раждаемостта. И не на последно място – туширане на вредните ефекти върху здравето от климатичните промени, както и по-бърза и ефективна реакция на СЗО при кризи и епидемии. Отделно д-р Адханом ще управлява и бюджет от около $2,2 млрд. Годишно. Само 1/3 от него обаче идва от вноските на близо 200-те страни-членки. Останалите пари са от дарения, като най-сериозните спонсори са Щатите, Великобритания, Норвегия, фондацията на Бил и Мелинда Гейтс и „Ротари Интернешънъл”.

Афера в румънската НЗОК

Скандал за $10 млн. и белезници за шефа на румънската здравна каса белязаха 2017 г. в северната ни съседка. Мариан Бурча прекара 30 дни в ареста, заедно с още 13 души, заради скандал с фиктивни пациенти. Нарушенията са били извършвани в периода януари 2016 – август 2017 г., с протекциите на шефовете на CNAS (румънската здравна каса) и CASMB (здравната каса в Букурещ). Според прокурорите, за да точат пари, висшите чиновници дори са оставяли болни румънци без грижи, за сметка на фалшивите пациенти. А чрез схемата са източени около 13.2 млн. леи или около 3 млн. евро.
За да прикрият следите си, замесените в аферата са изготвяли фалшиви месечни отчети и са манипулирали информационната система на Касата, за да изглежда, че мнимите болни наистина са били обгрижени по къщите си. Проверява се и хипотезата дали лекарства за около 7 млн. евро са били изписани, за да се заблудят одиторите, че фалшивите пациенти наистина съществуват. Така сумата зад аферата „Бурча“ набъбва до около 10 млн. евро, изчисляват разследващите.

Холера покоси половин милион в Йемен

Чудовищните размери на епидемията от холера в Йемен може би са едно от най-големите нещастия, сполетяло човечеството през 2017-а. По данни на СЗО към 13 август жертвите на болестта, която върлува от края на април, са били половин милион, а погубените – почти 2 хиляди. Другата причина за епидемията е гражданската война в страната, заради която водоснабдяването в много региони е прекъснато, хигиената е нулева, а много от болниците са затворени, в резултат на което близо 15 млн. души са оставени без достъп до здравни грижи. Добрата новина е, че 99% от заразените, които получават медицинска помощ, се преборват с инфекцията. Битката с холерата се води основно от медиците, които работят без заплати, с ограничено количество медикаменти и в полеви болници, без достатъчно условия.

Трима взеха Нобел за медицина 

На пук на проблемите в сектора през 2017 г. научната общност за пореден път отличи най-добрите постижения в медицината. Нобеловата награда този път отиде при трима учени, успели да разгадаят тайната на т.нар. биологичен часовник. Американците Джефри Хол, Майкъл Розбаш и Майкъл Янг  са изследвали молекулярните механизми, контролиращи циркадния ритъм, тоест биологичния часовник на организмите. Откритията им обясняват как растенията, животните и хората променят биологичния си ритъм така, че да го синхронизират с въртенето на Земята. Според Нобеловия комитет новите знания в тази област могат да попълнят липсващите елементи от общото познание за функционирането на живите организми.

Роботът Пепър в помощ на болниците

Първият в света хуманоид е висок 140 см., има екран на гърдите и се придвижва на колела, но може да общува на 20 езика и да прави разлика, когато разговаря с мъж, жена или дете. Разработчиците му твърдят също, че може да разчита човешките чувства и емоции. Тези свойства превръщат робота Пепър в идеален помощник в обслужването и осъществяването на контакти с клиенти. През 2017 г. две белгийски болници го "наемат", за да посреща пациенти и да ги придружава до търсените от тях отделения или кабинети. Два от роботите ще работят на рецепциите в болниците в Остенд и Лиеж. Цената на изработката и материалите за Пепър възлиза на 30 000 евро. Моделът е изграден от азиатски части, сглобени във Франция, и е изпробван в японски магазини и няколко френски търговски центъра, основно с функции на продавач. Опитът му обаче ще бъде обогатен с работа като рецепционист.