Коментар

Амбулаторна процедура е в полза на кардиопациентите

05-05-2026 06:00

Световните тенденции показват, че такава грижа намалява смъртността и хоспитализациите, казва проф. Йото Йотов

Амбулаторна процедура е в полза на кардиопациентите

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Създаването на нова амбулаторна процедура за извънболнично проследяване и лечение на пациенти със сърдечна недостатъчност след болнично лечение поискаха от три организации. Това са Асоциацията на пациентите активни в здравеопазването (АПАЗ), Дружеството на кардиолозите в България и Националния експертен лекарски борд по кардиология към БЛС в писмо до министъра на здравеопазването, председателя на Надзорния съвет на НЗОК и главния координатор на експертния съвет „Кардиология". Какво налага исканата промяна от тях в Наредба №9, какви ще са ползите за пациентите, има ли рискове. Това попитахме проф. д-р Йото Йотов. Той е декан на Факултета по медицина на Медицински университет – Варна, началник на Отделение по неинвазивна кардиология в УМБАЛ "Света Марина" и член на Дружеството на Кардиолозите в България.

Искането ни за нова амбулаторна процедура цели две основни неща. Едното е намаляване на броя на хоспитализациите със сърдечна недостатъчност, тъй като чрез нея пациентите ще могат да бъдат проследявани успешно. Съответно ще бъде коригирана терапията им своевременно, ако се налага.

Лечението им в амбулаторни условия е в синхрон

със световните тенденции. Те показват, че наличието на т. нар. амбулаторни кабинети, в които се оказва грижа на хората със сърдечна недостатъчност, намалява смъртността и хоспитализациите при тези болни. Това е и нашата първа основна цел, към която се стремим. Втората не по-малко важна е, чрез въвеждането на амбулаторна процедура да се спестят финансови разходи, тъй като те, дори изпълнени в пълен обем, са по-малка финансова тежест, отколкото една хоспитализация по съответната клинична пътека.

Това е по-добре за обществото и за здравната помощ,

като цяло. Ползите са много. Недостатъци ние не виждаме. Надяваме се тази амбулаторна процедура да бъде въведена, тъй като това няма да е прецедент в практиката на вътрешните болести. В други техни поддисциплини съществуват подобни амбулаторни процедури, като например за хематологични заболявания, ревматологични заболявания и други. Те наистина показват един много добър ефект по отношение на проследяването на тези пациенти в амбулаторни условия.

По време на дискусиите ни с НЗОК през декември

2025 г. оттам дадоха положителен отзвук, че подкрепят нашата инициатива и заявиха, че биха подкрепили такава трансформация от грижа за пациента от болнични в амбулаторни условия. Има известни ограничения за въвеждане на промени в Наредба №9. Те се извършват един, максимум два пъти, в годината. За съжаление, при последната промяна в нея през януари, предлаганата от нас амбулаторната процедура не беше включена.

Това обаче не означава, че ние ще спрем да търсим

възможност и при следващия възможен „прозорец" за подаване на заявления за промяна, да поискаме от новия редовно избран здравен министър споменатата вече амбулаторна процедура да бъде включена.

Още по темата