Мисия възможна

Психологът Десислава Антонова прилага своя концепсия за борба със стреса и преумората сред медиците в МБАЛ-Горна Оряховица, за да ги предпази от бърнаут

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Десислава Антонова е родена през 1974 година в Горна Оряховица. Завършила е психология, но преди това в продължение на няколко години работи като технически секретар в общинската болница в града. След дипломирането си се завръща на работа в лечебното заведение, но вече като психолог. От тази година е докторант в Катедрата по психология на Великотърновския университет „Свети свети Кирил и Методий". Избрала си е тема, свързана с психология на здравето.

Мотивацията

„Фокусът винаги е върху пациента. Към него са насочени и професионализмът, и доброто отношение, и ангажираността, та дори емоционално на медиците. За тях обаче няма кой да помисли. Всеки изисква от лекарите, от медицинските сестри, но малцина се замислят, че зад бялата престилка стои човек със своите отговорности, облеменен и със своите грижи. Често пъти той е недоспал от прекомерно много дежурства, от взимане на извънрени часове, защото колега се е разболял или просто, защото дефицитът на кадри е налице. Тези хора – медиците, има също нужда от внимание, от разтоварване. Продължат ли с обичайния темп и тревоги, професионалното прегаряне е налице", казва психологът Десислава Антонова. Оттам дошла и мотивацията й да работи не само с пациентите, но и с лекарите и медицинските сестри още повече, че макар и да работи като психолог от четири години в болницата, тя не се чувства нова. Някога, още да завърши висшето си образование, тя е работила тук като технически секретар. Майка й също е била тук медицинска сестра. Още оттогава е имала възможност да наблюдава медиците и да трупа впечатления от напрегнатите им делници. Констатацията й е „Те стават все по-уморени". Дълго време обмисляла различни подходи, докато в разговор на кафе с художничката Ралица Георгиева двете стигнали до идеята, че изкуството ще е ключът, който ще отключи ведростта в погледа на лекарите и медицинските сестри. Срещнали пълното разбиране и насърчаване от страна на управителя на болницата д-р Иван Иванов. Впрочем, той е от малкото мениджъри в страната, които имат отношение към проблема професионално прегаряне на служителите и как той може да бъде преодолян. Двете дами заложили на рисуването, но в група. Така хората хващат четката, експериментират, изкарват на платното това, което е в душите им, но й обсъждат творбите си, коригират, ако се наложи по съвета на художничката. Психоложката Десислава Антотона пък деликатно повежда разговори, които ги оттласкват от тегобата на делника, от несвършените неща, които чакат вкъщи, мислите за дългия списък с несвършени задачи.

Пред платното

Да застанеш пред него е трудно – едни имат талант и дори съжаляват на моменти, че не са станали худжници, други не са докосвали четка от часовете по рисуване в училище. Оказва се обаче, че веднъж престрашили се да отворят кутиите с боите, и едните, и другите, се преобразяват. „В началото хората посрещнаха идеята да рисуваме всички заедно с известно недоверие. Престрашиха се двама-трима, но след дни групата нарастна доста. Сформирахме и втора. Сега питат, кога пак ще има занимания, кога отново ще гоним бърнаута с арт терапия", разказва със заразяващо оптимистичен тон психоложката Десислава. И бърза да подчертае, че немалка част от ефекта се дължи на художничката Ралица, която с удоволствие работи с медиците. Така, в продължение на два дни, 27 участници, разпределени в две групи, превръщат болничното пространство в импровизирано ателие. „Със смях лекари, медицински сестри, акушери, лаборанти и служители от администрация чупят служебните бариери. Официозността на обръщенията на фамилни имена отпада, падат и бариерите. Резултатът е не само красивите картини, но най-вече ведростта по лицата им след приключване на арттерапията", казва психологът Десислава Антонова. Точно такава е била и целта на нейната концепция, насочена към превенция на професионалното прегаряне и подобряване на емоционалния климат в екипа. Вижда се, че тя искрено е запалена от идеята да помага не само на пациентите, с които също работи, но и на медицинския екип. И наскоро, за да е по-уютно, разтоварващо и дори приятно, по нейна инициатива на различни места в болницата са разположени дискретно тонколони, по които звучи успокоителна и релаксираща музика. Хората се заслушват, а някои от подвижните пациенти, понякога сядат на креслот във фоайето, отпускат се и слушат музиката по-продължително време. „Достатъчно ми е да видя, как хората се чувстват една идея по-добре, погледите им не са така безнадеждни, за да се чувствам удовлетворена. Исках да помагам и се старая да го правя, макар и не като лекар, а като психолог", казва Антонова. Предстои скоро тя и художничката Ралица Георгиева да сформират още една група по арттерапия. И се стараят това за стане по-скоро, защото хората вече питат, кога пак ще се съберат да порисуват, да поговорят, да се пошегуват. Колкото до картините, нарисувани досега, съдбата им беше е определена – предстои да бъдат направени за тях рамки, а след това ще красят кабинетите и коридорите на болницата.

Кому е необходимо

Оказва се, че такива арт терапии и различни заетости в нестандартна среда за сваляне на стреса са необходими на всички, заети в здравеопазването, особено в болничното. Там медиците са и най-натоварени, а дефицитът на кадри буквално ги изтощава с напрегнатите графици и честите дежурства. Неотавнашно проучване на доц. Момчил Баев от Нов български университет и основател на фондация „Астра" показа покъртителни данни за психичното здраве и качеството на живот на медицинските специалисти у нас. Повишена претовареност, тревога, но и неудовлетвореност от работната среда. Качеството на живот също не е на най-оптималните нива. Към това се прибавя и обстоятелството, че голяма част от тях са хора в по-напреднала възраст, като средната е около 55 години. Мнозина от тях самите се нуждаят от медицинско лечение, за да поддържат ежедневието си всеки ден. Те не са в добро здраве, но в същото време трябва да работят. Освен това, 26,9 % от запитаните по време на проучването отговарят, че работят на две места, което е близо една трета от респондентите. На три работни места са 2,7 на сто – малък дял, но все пак наличен. Около 1,5 % са пенсионерите, които все още работят. Много честа практика е хората да работят на повече от едно място, което обаче често пъти е предпоставка за професионално изчерпване. Най-напред това е свързано с напрежение човек да обхване и двете работни места, с повече работни часове, с тревогата дали ще успее в пътуването и ще е навреме на работа. Тази тревога рефлектира с хроничен стрес, който вече е свързан с професионалното изчерпване, с прегарянето. Тогава идва това, което наричаме „тихо напускане" – състоянието, когато мотивацията пада и човек присъства физически на работа, но не и емоционално. Като прибавим към това и честите нощни дежурства, които объркват циркадния ритъм е ясно, защо медиците са така уязвими на бърнаут. „Ето защо е необходимо те да имат психологическа подкрепа и то на работно място. Няма човек, който да е устоим на всякакви обстоятелства, но когато претоварването е ежедневно, опасността да изгориш в професията е огромно", казва психологът Десислава Антонова. Затова се е и нагърбила с нелеката задача да изчисля все нови и нови концепции за преодоляване на този проблем. И изразява съжаление, че в твърде малко болници се обръща внимание за съхраняване на доброто емоционално състояние на работещите. Макар и делниците й да са погълнати от срещите с пациентите, от организирането на следващите арт сбирки с екипа на болницата, психоложката намира време и за себе си. Когато си почива, то е истински – с добро четиво, приятна музика, а общуването се старае да е с емоционално положително настроени и оптимистични хора.