Ще отворим място за доброволното осигуряване

Мораториумите са временна мярка, която трябва да има дисциплиниращ ефект върху всички в системата, казва д-р Даниела Дариткова

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Д-р Дариткова, тежка беше битката около бюджета на здравната каса за 2018 г. Смятате ли, че резултатът е добър?

- При условие, че имаме с 407 млн. лв. повече здравноосигурителни плащания за догодина, означава, че разполагаме с добра финансова рамка. Допълнителните средства, които се гласуваха за първична извънболнична помощ, за специализирана, за медико-диагностична и дентална дейност също дават позитивна посока за развитие на медицинската дейност, която ще се оказва през следващата година. Така ще има по-добри възмжности за ранна диагностика, за превенция и профилактика в извънболничната помощ, които ще са финансово гарантирани. От друга страна разпределението на средствата дава възможност и тези пера, в които през годините имаме най-големи дефицити – болнична помощ и лекарства, да бъдат осигурени с ръст повече от 300 млн. лв. за болнична помощ и над 200 млн. лв. за медикаменти. Всичко това гарантира една спокойна финансова ситуация в здравноосигурителния сектор през следващата година.

- Действително парите са повече, но защо се наложи приемането на някои ограничетилни мерки за финансиране на нови дейности и молекули, които повишиха напрежението?

- Голямото предизивкателство във времето е наистина преодоляването на дисбаланса в ръста на инвестициите в болничната помощ и от друга страна невъзможността извънболничната помощ ефективно да оказва необходимата медико-диагностична и терапевтична помощ на пациентите. Парадоксалното е как винаги се заявява, че болничната помощ е недофинансирана, а най-много инвестиции се правят именно в структури за болнична помощ.

Имахме амбиция със здравната карта да насочим инвестициите така, че да се гарантира равенство на българските граждани в достъпа до медицинска помощ, защото във времето имаме струпване на структури в едни населени места за сметка на други. Здравната карта по ред причини е атакувана в Съда и докато създадем законова възможност за насочване на инвестициите там, където има нужда от тях – тоест нова здравна карта, която да даде представа за ситуацията в страната, ние заложихме рестрикция, която следващата година няма да позволява да се плаща за нови болници или дейности. Допусна се едно единствено изключение – да се заплащат нови клинични пътеки за региона, защото това е в интерес на пациентите.

По отношение на лекарствените продукти се допусна изключение за генерични и биоподобни продукти, защото смятам, че това е една реална посока за развитие на прогенеричната политика. По този начин от една страна се осигурява достъп до лечение, а от друга - ефективно изразходване на средствата за медикаменти. От гледна точка на новите молекули ние въведохме нормативни и административни промени, за да се регулира по подходящ начин навлизането им – имаме Комисия по оценка на здравните технологии, Съвет по цени и реимбурсиране, за да може за всяка една молекула да се прецени ефекта на лечение и бюджетното й въздействие. За съжаление най-големият натиск върху бюджета на касата продължава да е от тези лекарства. За да може да прецизираме дейността на комисиите, ще въведем временна мярка новите молекули да не се реимбурсират. Като това по никакъв начин не застрашава живота на пациентите, защото в повечето случаи става въпрос за иновативни терапии от второ и трето ниво, като предходните са гарантирани и в момента. Като временна мярка, тя трябва да има известен дисциплиниращ ефект върху всички в системата.

- Може ли да кажем, че това ще бъдат временни мерки, които да дадат възможност да се подобри ефективността на системата?

- Категорично. Надяваме се, че скоро електронната информационна система ще намери своето място, за да може анализът ни да бъде далеч по-обективен, с възможности да си изясним както лекарствопотреблението, така и движението на пациентите.

- В каква посока ще се направи новата здравна карта, ще има ли промени във филосфията й?

- Нормативната уредба в закона позволява здравната карта да бъде отново създадена, като стъпките в него трябва да се следват. Отмяната й от Административния съд предполага повторение на всички описани в закона изисквания за утвърждаване на национална здравна карта. Най-вероятно отново ще има областни комисии, които ще заседават, те ще съобразят изчислените потребности с наличните ресурси и всичко това ще доведе до създаването на една картина на здравните услуги в България, която ще бъде и основата за насочване на бъдещите инвестиции. Защото ролята на картата е да търси начин за уеднаквяване на достъпа на българските граждани до здравни услуги.

- Идеята при създаването на първата карта беше да се въведе и селективно договаряне от страна на касата. Ще стане ли то факт, защото без него няма смисъл?

- В препоръките на последния анализ и на ЕК, който тя направи за състоянието на здравеопазването в България, фигурира предложението тази промяна да бъде нормативно регламентирана и подкрепена. Голямото предизвикателство е това да стане по начин, който е обективен и не допуска субективизъм при сключване на договорите.

- Финансовият министър стигна по-далече, той заяви, че е нужен дори мораториум за откриване на нови болници в страната, това ще се постави ли на обсъждане?

- За една година с приетия бюджет на НЗОК имаме забрана за заплащане на дейността на новите болници, но да регламентираме забрана за частни инвестиции при положение, че има кой да поеме разходите за тях, на този етап не ми изглежда целесъобразно. Факт е, че всички нови структури търсят начини да влязат в договорни взаимоотношения с НЗОК. Макар и частните разходи за здравеопазване да са високи, няма болници, които да разчитат само на плащания, които идват извън основния фонд.

- Ще се промени ли това положение? Дори новият здравен министър заяви, че този здравносигурителен модел е изчерпан и има нужда от ревизия. Ще стане ли това догодина?

- Това е категорична заявка, която сме дали и тя ще се случи във времето, след като се реализират първите стъпки – налична информационна система, прецизиране на сега действащия основен пакет с търсене на възможности за преостойностяването му и оттам надграждане с доброволно здравно осигуряване. Следващите стъпки могат да касаят и по-радикални варианти за здравно осигуряване със заместващи модели.

- Тоест, през 2018 г. няма да имаме резки промени в здравната система?

- Мисля, че в края на следващата година може да поставим началото на възможността за навлизане на здравноосигурителните дружества с ясни пакети за доброволно осигуряване.

- Ще се преразгледа ли кой има право на достъп до обществения ресурс – лечебните заведения с високо доплащане при същите условия ли ще продължат да работят като останалите с НЗОК?

- Имаме ясно разписани правила, които сега не се контролират от изпълнителните органи. Според тях имаме забрана тези, които работят по здравна каса да въвеждат допълнителни плащания за същите дейности. За съжаление, това е факт в някои лечебни заведения и не се контролира от НЗОК. Всички действия трябва да са в посока максимално прилагане на законовите действия. Ако има дефицит на такава, тогава трябва да се търсят допълнителни решения. Факт е, че има изискване болниците да поддържат 24-часово медицинско обслужване по дейностите, които извършват, но и то не се случва в много от тях. С изискването за наличието на изправна апаратура съм сигурна, че лечебните заведения се справят, защото във времето натрупаха доста техника. За съжаление, проблемите с кадровите ресурси също са големи – непрекъснатото откриване на нови структури и дейности изисква и кадрово обезпечаване, а дефицитът на специалисти се изтъква като огромен. Затова ситуацията изглежда парадоксална и има нужда от контрол.

- За да се осъществи този контрол обаче, също имаме нужда от кадри, и там дефицитът е голям, повишаването на заплатите в РЗИ дали ще бъде достатъчна крачка, за да се компенсира?

- РЗИ имат много допълнителни функции, които касаят и спазването на някои важни за общественото здраве забрани, като тази за тютюнопушенето, контрола върху качеството на питейните води и на лечебните заведения. Трябва да бъдат задържани служителите в тях, промяната в бюджета, която касае възможността МЗ да получи допълнителни средства за РЗИ, трансфузионните хематологии, психиатричните болници, се случи. Защото това са сектори, които са далече от обществения интерес, винаги говорим за лекарства, за болници, а всъщност общественото здраве включва всички тези структури.

- Какво друго би могло да се направи, за да се подобри контрола в системата?

- Задължително трябва да се направи електронната информационна система, за която говорим толкова често. Тя дава възможност за получаването на обективна картина, за контрол и анализ на здравната система.

- Казахте, че ще се направи ревизия и ново остойностяване на пакета на касата, какви промени може да очакваме там?

- Във времето имаше една тенденция за разширяване на пакета на касата, включване на нови медикаментозни терапии и диагнози, на клинични пътеки. Нужно е да има прецизиране и на пакета, и на диагнозите, за които плаща НЗОК. Сега разполагаме с едни много интересни факти по отношение на терапията на редките и общите заболявания. Средномесечният разход на касата за пациент с общи заболявания е 33 лв., за онкологична терпаия е 58 лв., за редки заболявания е 1274 лв.,а за трансплантирани – 361 лв. Трябва много внимателно да се преосмисли идеята редките заболявания да се заплащат през НЗОК, защото изискването да имаме универсален фонд, който да покрива основните социално значими заболявания влиза в колизия с потребностите на малък брой пациенти с много скъпо струваща терапия. Разбира се, достъпът на тези хора до лекарства трябва да бъде гарантиран, но лично аз смятам, че това е по-разумно да става през фонд към МЗ. Защото солидарното здравно осигуряване би трябвало да гарантира равен достъп на българските граждани до универсален пакет с основно покритие на социално значимите заболявания.

- Преостойностяването на пакета ще бъде ли началото на промяната на здравносигурителния модел с дефинирането на ясна възможност за допълнително здравно осигуряване?

- Категорично. Едното води до другото, защото ще е ясно докъде стигат възможностите на НЗОК и осемпроцентовата здравна вноска, за да покрият дейностите, и къде могат ясно да навлязат допълнителните здравни дружества.

- Идеята ще е да се изведат цели дейности в допъпнителното здравно осигуряване, така ли?

- Не мога да кажа точно как ще бъде. По-скоро да се започне от елементи като медицинските изделия и по-нататък да се търси цялостно решение.

- Допълнителното осигуряване ще бъде ли достъпно за всеки отделен човек?

- Категорично, няма да бъде достъпно само за отбрани корпоративни клиенти, както е в момента, и ще бъде доброволно.

- Проектът за промени в закона за лекарствата ще влезе ли скоро в парламента?

- Задължително трябва да дойде при нас януари. Той е одобрен от Съвета за административна реформа, нямам представа защо още не е приет от Министерски съвет. Чакаме и Доклада за здравето на нацията. Това ще бъдат двете теми, с които ще започнем работа през следващата година.