Ветото не мина. Мораториумът остава

„За“ забраната на нови терапии догодина гласуваха 126 депутати, „против“ бяха 95, никой не се въздържа

Слава
Аначкова
slava.anachkova@gmail.com

Законът за бюджет на НЗОК за 2018 г. се счита за повторно приет, тъй като за него са гласували над 121 народни представители. След двучасови дебати в пленарната зала мораториумът беше подкрепен от парламентарните групи на ГЕРБ и "Воля", а против него се обявиха от БСП и ДПС. Гласуването се извърши в присъствието на здравния министър Кирил Ананиев, управителя на НЗОК проф. Камен Плочев и заместник-министъра и председател на Надзорния съвет на НЗОК Жени Начева. Дебата проследиха като гости и представителите на пациентите, които организираха протест пред сградата на Народното събрание по-рано през деня, но въпреки призивите на част от депутатите от опозицията, не бяха допуснати до пленарната зала. 
"С това гласуване управяващите доказаха, че за тях финансите стоят над живота на хората.

Балансът в здравната каса и в бюджета беше противопоставен на живота на човек.

Вие, колеги, постигнахте нещо, което никога не е било постигано в този парламент. Станахте съучастници в убийство", мотивира отрицателния си вот Таско Ерменков, обобщавайки мнението на цялата опозиция. Депутатът от БСП и любим актьор Стефан Данаилов декларира конфликт на интереси, защото подкрепи ветото на президента, но е онкоболен. "От три години съм в ремисия, но знам ли какво ще каже Бог догодина? Сега ми вливат химии, но ако те спрат да действат, ще ми трябват нови", сподели Данаилов. Опонира му Вежди Рашидов, който скоро се завърна от лечение в чужбина. "Обществото ни е бедно и здравната каса не може да покрива и половината от реалната цена на скъпите терапии, защото непрекъснато има течове. Позволете на министър Ананиев да запуши тези течове", заяви той от парламентарната трибуна.

Депутати от левицата призоваха мнозинството да не си играе със съдбите на тежко болните хора и да не нарушават правата им. От ГЕРБ обаче опонираха, че само временно ограничават достъпа на нови молекули,

за да дадат приоритет на профилактиката и ранното откриване на заболявания.

По думите на председателя на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова парите на публичния фонд през 2018 г. ще осигурят терапиите на 585 онкологични и хематологични заболявания. Осигурено е финансиране за 1718 продукта за домашно лечение и 123 онкомедикамента, които според прогнозите на здравната каса ще бъдат потърсени от над 1.6 млн. души догодина, сподели още Стоянова.
Постъпилите заявления за включване на нови медикаменти в реимбурсация догодина са рекорден брой - общо 32 на фона на само 7 за изминалата 2017-а. От тях

само пет са за заболявания, които в момента не се покриват от здравната каса,

отбеляза и председателят на парламентарната Комисия по здравеопазване д-р Даниела Дариткова. Само две от молекулите пък изобщо не са включени в позитивния лекарствен списък и фармако-терапевтичните ръководства. Касаят около 1 200 души, но те няма да останат без лечение, защото ще бъдат включени в програмите за подпомагане на фармацевтичните производители, увери Менда Стоянова.

Според финансовите прогнози, за да може НЗОК да заплаща въпросните 32 нови молекули, фондът трябва да разполага с още

между 25 и 40 млн. лв. над увеличението с 400 млн. лв., одобрено в бюджета й за 2018 г.

И ако парите бъдат дадени, здравеопазването ще продължи да изпитва дефицити в други важни области - профилактиката и ранното диагносициране, отбелязаха от мнозинството.
"Цифрите са абсолютно логични на фона на революцията в света на клиничната медицина през последните години. Няма нищо учудващо в това, че с повече от 30 млн. годишно се увеличава разходът за нови молекули, тъй като под контрола на съвременната лекарствена терапия попадат все повече заболявания, които само допреди няколко години бяха животозастрашаващи и нелечими. Това е успех за човечеството и медицината няма да спре да се развива.

През 2019-а ще има още повече нови молекули, тогава как ще избираме кои да заплащаме?",

коментира депутатът от БСП и дългогодишен онкохемотолог проф. Георги Михайлов.
За да не се отнема правото на пациентите да ползват най-съвременните форми на лечение, Нигяр Джафер призова управляващите да помислят за други мерки, с които да контролират разходите за медикаменти. По думите й парите няма да растат безконтролно всяка година, ако се търси терапевтичен резултат от лечението. Ако комисиите по оценка на здравните технологии и по цени и реимбурсиране бъдат по-обективни, а фармакотерапевтичните ръководства станат задължителни - за да не се изписват директно терапии от трета линия на лечение, без да са минали през първите две. Джафер предложи също санкции за болниците, които надхвърлят установените лимити, както и глби за фармацевтичните фирми, които реализират по-големи от заявените обеми. Що се касае до контрола, всички депутати са категорични, че са нужни спешни мерки срещу незаконния реекспорт на лекарства и въвеждане на електронно здравеопазване.