Реекспортът на лекарства у нас е 50%

Мораториумът на касата върху новите дейности и медикаменти догодина е по настояване на финансовото министерство

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Шокиращите цифри за обема на реекспорта дава зам. здравният министър Лидия Нейчева по време на дискусията за разходите за медикаменти догодина и спора дали трябва да се плащат новите молекули, на които им предстои да влязат за реимбурсация. Според изчисленията на касата те ще натоварят бюджета на фонда с нови 25 млн. лв. след догововаряне на индивидуалните отстъпки. Това провокира недоволството на зам. финансовия министър Кирил Ананиев, който заявява, че месечните разходи за медикаменти вече са скочили от 61 милиона на 71 млн., а властите нищо не са направили, за да ги спрат.

„Няма как от сега да се случи нормативно.

Сега влиза този прословут законопроект (закона за лекарствата б.р.), който всички се опитаха да спънат, както имаше и мораторен вот за реекспорта, защото това е една от причините също за този преразход. И това го знаем всички", отговаря зам. здравният министър Лидия Нейчева. В момента законопроектът е на проедната си "спирка", в очакване на становище от Съвета по административна реформа дали може да продължи пътя си към парламента. Нейчева допълва, че за една държава „здравословният реекспорт е 10% максимум, а не 50, както е при нас". Според нея реекспортът се прави най-вече по Приложение 1 на позитивния списък, където са лекарствата, които касата плаща на аптеките. „Там има определено реекспорт, който е неконтролируем", обяснява Лидия Нейчева. Затова според нея може да има намаление на бюджета за лекарства. В крайна сметка след оспорвани дебати надзорниците решават да вземат 30 млн. лв. от парите за медикаменти, които да дадат за джипита, зъбни протези и болници.

„Който е съгласен да намалим 30 милиона от лекарствата,

от които 8 за онкология и 22 за домашно лечение, като ги разпределим по следния начин: 7 за ПИМП, 1 за стоматолозите, с което ще се борим когато правим Националния рамков договор тези допълнителни 10 милиона, 9 плюс 1, да бъдат за програмата за протези, и останалите 22 милиона лева да бъдат за болнична помощ, да гласува", казва Кирил Ананиев накрая. На практика идеята за преразпределението е на д-р Иван Кокалов от КНСБ, но с леки корекции и се приема почти единодушно. Въпреки че по този начин надзорниците искаха да омилостивят джипитата и лекарския съюз по време на дебатите в парламента стана ясно, че не са успели.

Неразбрани в голяма степен останаха и другите им идеи

за промени – налагане на мораториум върху финансирането на всички нови молекули, дейности и болници през 2018 г. Ангажимент за внасянето на тези текстове е поел бившият здравен министър проф. Николай Петров, става ясно от стенограмата. Текстовете, които здравното ведомство е предложило обаче не са го изпълнили. Това ядосва зам. финансовият министър Кирил Ананиев и той изчита на Надзора предложения, написани от неговото ведомство. С тях се предлага мораториум за финансиране на всички нови молекули, получили право да влязат в позитивния списък, не само през следващата, но и през тази година. Както и за всички нови дейности и клиники, разкрити през 2017 г. Предложенията за медикаментите срещат лек отпор в лицето на представителя на пациентите Андрей Дамянов, а тези за финансирането на новите дейности у д-р Кокалов. Той се опасява, че така могат да пострадат общинските болници. В крайна сметка обаче Кирил Ананиев успява да убеди всички присъстващи, че така ще могат да стабилизират болниците, като увеличат цените на клиничните пътеки за 2018 г. със 160 млн. лв. и напрактика осигурят безлимитно функциониране на болниците.

Предложението му в това отношение мотивират и цифрите на управителя на касата поф. Камен Плочев. Той отчита, че от 2013 г.

до сега има 6 200 нови медицински дейности и процедури,

които касата е включила за финансиране. „Това са 325% увеличение и трябва да го спрем. Иначе няма да станат нещата", категроичен е проф. Плочев. Той добавя, че само за миналата година надлимитната дейност на болниците е за 70 млн. лв., които досега НЗОК категорично отказва да плати. Въпреки категоричността на цифрите, в парламента тези поправки срещнаха отпор сред представителите на различните съсловни и работодателски организации, както и в лицето на опозицията. Очаква се да има нови поправки по тях между двете четения.