Мораториумът е отказ от адекватно управление

Спекулация е, че се харчи много за лекарства, а всички нови терапии влизат у нас на първия ден, казва Деян Денев

Слава
Аначкова
slava.anachkova@gmail.com

Безспорен факт е, че бюджетът на НЗОК се увеличава с над 400 млн. лв. през следващата година. Това означава, че правителството инвестира допълнително в здравеопазване, а този факт заслужава подкрепа. От друга страна, фрустрацията на финансовия министър е напълно разбираема, тъй като бюджетът понесе страшно много критики. Основна част от тях обаче бяха насочени към т. нар. мораториум за нови дейности и нови лекарства. Забраната на практика обезмисляцяласистема от предварително заложени филтри кои болници, нови дейности и лекарства да се финансират с публични средства. На практика това означава, че вместо да се постараят да управляват тази система по-добре, властите се отказват да я ръководят изобщо. Това е отказ от управление. За мен

мораториумът е грешката в проектобюджета,

без която може да се предположи, че той щеше да получи повече позитивни, вместо негативни реакции. Освен това ще бъде записан в закон, а това силно ограничава възможностите за евентуална бъдеща отмяна. Нашите аргументи са, че това не е начинът да се контролират разходите на касата. Има и други механизми, с които системата на заплащане с публични средства може да се управлява. И мораториумът не е един от тях. Надяваме се тези аргументи да бъдат чути и да се намери разум в тази посока

По време на дебатите в парламентарната Комисия по здравеопазване миналата седмица за пореден път беше изложена тезата, че у нас се харчат твърде много пари за лекарства. Действително, разходите на НЗОК по това перо за 2018 г. ще достигнат 1 млрд. лв. или приблизително 28-30% от общите разходи на публичния фонд.

Сумата обаче включва 20% ДДС.

В същото време всички останали медицински дейности, покривани от бюджета на НЗОК, не се облагат с този данък. С други думи, ако ДДС върху лекарствата не е 20%, както е в останалите европейски страни, с изключение на Германия и Дания, разходите за лекарства ще са с по-малка тежест  в бюджета на НЗОК. Затова твърдението, че у нас твърде много се харчи за лекарства, е спекулация. Напротив, разходите на България са напълно съпоставими с тези на останалите източноевропейски държави, около 25% от общите разходи за здраве.

Друго подобно твърдение е, че всички нови медикаменти влизат у нас на първия ден. Статистиката обаче показва, че само около 40% от разрешените за употреба лекарствени продукти в ЕС стигат до България. За Източна Европа това е оптимален процент, защото държавите в този регион не могат да си позволят всички нови терапии, които се появяват на Стария континент. Затова

българите се лекуват с по-малко от половината нови лекарства,

които ползват европейците. Другият момент е, че мораториумът ще засегне медикаменти, които до момента НЗОК не заплаща и които са разрешени за употреба в ЕС основно през 2015 г., много малка част от тях през 2016-а и нито един през 2017-а. При тези данни всеки лесно може да си направи сметката колко години отнема на една нова терапия да стигне до България след официалното й разрешаване в Европа. Нашите проучвания показват, че са нужни около 800-900 дни. Не само заради задължителните оценки, които им се правят, но и защото самите компании не бързат да подават заявления за регистрация у нас, заради рестриктивната ни политика в тази област. Затова всеки, който твърди, че всички нови терапии влизат бързо в България, просто не разполага с правилните данни и най-вероятно е подведен.