Изкуството да си водещ

Ученият проф. Славик Табаков беше удостоен с отличие на Европейската федерация по медицинска физика, давано досега само на осем човека

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Макар и да преподава вече тридесет години в Англия, проф. Табаков посочва, че е и български учен, като при всяка възможност повежда слушателя към любимия Пловдив – неговият роден град, където се е оформил като човек на науката и личност.

Роден е през 1952 година. Завършва средното си образование със златен медал, а след това с отличие Медицинска и ядрена електроника в Техническия университет – София. Специализира медицинска физика в САЩ и започва кариерата си в тази професия в Медицински университет – Пловдив, където инсталира първия компютърен томограф в града и първата цифрова рентгенова апаратура в България. След хабилитацията си изгражда и първата в страната Лаборатория по цифрови медицински изображения. През 1991 г. е поканен за главен медицински физик на Университетската болница към Кралския колеж в Лондон, където работи 30 години. През 2001 г. е назначен за директор на образователните програми по медицинска физика и инженерство в колежа и изгражда най-големия такъв магистърски курс в Европа. През 2002 г., паралелно на работата си в Обединеното кралство, той е назначен за координационен директор на Международния колеж по медицинска физика в ICTP, Триест, Италия.

Избор и път

„Пътят му към науката и то ориентирана към медицинта, е фамилно предопределен. „ В семейството четири поколения са лекари. И сестра ми, и братовчедите ми. Съвсем естествено беше и аз да тръгна в тази посока, но от по-различен ъгъл. Когато следвах в Техническия университет, специално посещавах и лекции в Медицинския университет. Знаех от самото начало какво искам да работя и го постигнах", разказва за своя житейски избор проф. Славик Табаков. Той е внук на д-р Теофил Груев, братовчед на издателя Христо Г. Данов. Точно д-р Груев е лекарят, направил първото кръвопреливане в Пловдив и купил първия първия рентгеноскопичен апарат в България. Именно той увлякъл малкия Славик по медицината и науката. Като дете, той стоял часове наред в кабинета на дядо си и разглеждал с интерес микроскопа и барометъра.

 Д-р Теофил Грув подарил му подарил една стара рентгенова тръба, която станала любимата му играчка. Последвала гимназията, а сетне и Техническия университет. Естествено, той не може да се похвали с първи пациент и вълненията, бушуващи у медиците, когато сами трябва да вземат решение, защото няма допир с хората, които се нуждаят от неговия професионален опит. Без работа, като неговата обаче, трудно можем да си представим днес която и да било болница. В Пловдив той и проф. Здравко Димитров въвеждат в експлоатация втория КТ скенер в България. Това се случва преди близо 45 години. Първият по онова време, естествено, е в София. И така осъществява втора стъпка от живота на дядо си д-р Груев, който както вече казахме, внася първия рентгеноскопичен апарат. През 1985 година той и д-р К. Велкова въвеждат в експлоатация и първия цифров рентгенов апарат, който е и един от първите в Европа. На него имало лепенки от НАСА – нещо, което удивлявало тези, които попадали в помещението на апарата. Такава техника била невиждана дотогава в нашата страна. Пациентите пък виждали изображенията и на свой ред се изумавали. „Това на практика беше цифров ангиограф. Той показва изображенията на кръвоносните съдове, без да се виждат тези на костите. Да се създаде такава възможност, се налагаше от факта, че костите могат да дадат сянка върху кръвоносните съдове и да въведат в заблуждение за точността на диагнозата", пояснява проф. Славик Табаков. И подчертава, че този тип апарати промениха много неща в медицинската образна диагностика. Още по-големи промени последваха с въвеждането на ядрено-магнитния резонанс. Такава апаратура само до преди 30-40 години не можеше да си представи човек с най-смелото въображение. Дори в края на ХХ век много от сега рутинните в практиката диагностични апарати се смятаха за изключителен лукс. „Интересът към новите възможности, които предоставяше съвременната диагностика тогава, беше огромен. Пациентите бяха изключително много. Чакаха, записваха се, идваха от цялата страна. Бях отблизо запознат, защото при нас е така – лекарят преглежда и поставя диагнозата, но аз бях там при апарата – наблюдадах как работи, поддръжка, помощ за настройките, когато се наложи. Това са много сложни машини и за тях са необходими много познания и умения. Сега вече в кратки срокове излизат нови модели, за които също човек трябва да знае още нови и нови неща", казв проф. Табаков. И си спомня, че в началото, когато новата апаратура влязла в България, не малко хора го питали в частни разговори, дали и тя облъчва, като рентгена, опасна ли е и му задавали все въпроси, каквито буди всяко ново, невиждано досега нещо.

В чужбина

Проф. Славик Табаков е познат в научните кръгове в чужбина още докато е в България. Още тогава има публикации в западни научни списания. „Мой колега ме покани на работа в Англия, направо в университетската болница на Кралския колеж. Заминах. Там преподавам медицинска физика. Често водя студентите в болницата, защото в нашата професия, ако не влезеш в практиката, няма как да постигнеш нещо само с подготовка на теория. Човек трябва да е в досег с апарата, да работи с него, с различните програми, а те са много сложни", подчертава българо-английския учен. Професор Табаков е изключително успешен в своята област. Неговите студенти наброяват близо 1500 човека в 82 страни. Той също така участва в издаването на 48 учебника и работи със специалисти от различни държави, включително Великобритания, Италия, Швеция, Франция и България, за разработването и внедряването на програми по електронно образование. За тази работа професорът и съпругата му д-р Ася Табакова с бяха удостоени преди шест години с наградата "Леонардо да Винчи" на Европейската комисия. Същевременно той ръководи колектив от 350 учени от 36 страни, които изготвят първата електронна енциклопедия по медицинска физика с научен речник, преведен на 31 езика. „Тогава се налагаше цялата информация да е на дискове. Технологиите вече дават по широки възможности", спомня си проф. Табаков. Независимо, че живее вече три десетилетия във Великобритания, той продължава да работи и за България. Участва като експерт на Международната агенция за атомна енергия (IAEA) и спомага за създаването на Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите (ВУАРР) в Пловдив. Той основава и магистърски курс по медицинска физика в града.

Християнското изкуство

То е негова страст, особено мозайките и то не само в качеството на лаик. През 2021 г. излиза неговата книга „Символи в християнските мозайки", на български и английски език. Те отдавна са изчерпани, намерението му е да направи още един тираж.

„От малък съм запален от изкуствата. От дете родителите ме водеха в музеи, на концерти. Като по-голям, вече ходех сам. В чужбина също не пропускам да отида в музеите", разказва проф. Славик Табаков. За четвърт век той е посетил всички известни мозайки по света, а някои от тях и втори и трети път. „В България имаме изключителни образци – тези в Голямата и Малката базилика в Пловдив, както и къщата Ирини. Все още сякаш малко хора го разбират", казва той с огорчение. Видял ги за пръв път още по времето, когато вървели реставрационните работи. В чужбина много го впечатлили мозайкити в малкото градче Аквилея, на 30 км от Триест. Всяка година той чете лекции на студенти в Триест и не пропуска възможността отново и отново да им се наслади. Те са раннохристиянски от IV век и се разпростират на 760 кв. метра. До 90-те години са смятани за най-големите. Тези в Голямата базилика в Пловдив обаче ги изместват в класацията със своите 2000 кв. метра, признати вече за най-големите в света. „Когато видях нашите, се удивих – възхитителни цветове, направени от естествено оцветени камъни. Изработката на такова нещо е много трудно. Вече е установено, че всички камъчета в пловдивските мозайки са от родопски камък. Това беше доказано с кристалографски анализ", разказва увлекателно, съвсем като изкуствовед проф. Славик Табаков. Винаги, когато е в любимия си Пловдив, той води приятели и познати до двете базилики. „Това са места, където нашите пра, пра,пра предци са ходели се молят. Те са стъпвали по тези мозайки и със сигурност са си представяли, че са в рая. Представете си само, колко труден е бил животът, как трудно са живеели хората. И изведнъж, те попадат в един свят на богатство на цветове и красота", казва проф. Табаков. Категоричен е, че античното изкуство, а сетнешното по нашите земи е напълно равностойно на образците в Европа. С огорчение отбелязва, че повече се сочат мозайките в Италия, но някак се подминаваха тези в Турция, Северен Тунис и България. И подчертава, че те са изключителни и трябва да бъдат повече популяризирани още повече, че в някои случаи, по думите му, те са много по-хубави от известните сега. Своята любов към изкуството проф. Славик Табаков е предал на своята дъщеря – композиторката Добринка Табакова.