Да помислим повече и за живото донорство

Трансплантацията осигурява дълъг и нормален живот на пациентите, казва проф. Емил Паскалев

Слава
Аначкова
slava.anachkova@gmail.com

- Има много заболявания, които нарушават функцията на бъбреците. На първо място това е диабетът, който уврежда бъбреците в 38% от случаите с оформяне на т. нар. диабетна полинефропатия. На второ място с около 28% е артериалната хипертония, но тя не довежда задължително до тежка бъбречна увреда. И като имаме предвид, че диабетиците в България са около 400-500 хил. души, а хипертониците са над 2 млн., можем да пресметнем, че около 1,5 млн. българи поне веднъж в живота си имат заболяване, което в две-трети от случаите води до бъбречна недостатъчност. Само в една-трета от случаите тя се провокира от първични бъбречни заболявания – пиелонефрит, кисти, бъбречно-каменна болест и ред други.

- Защо диабетът е толкова опасен за бъбреците?

- Той ги уврежда така, както уврежда очите, нервната система и всички останали органи и системи в организма, но към бъбреците е най-жесток. При пациентите с диабет Тип 2 нарушенията в бъбречната функция почти задължително започват да се наблюдават след 10-та година от поставянето на диагнозата захарен диабет.

- Това не обезсмисля ли бъбречната трансплантация, тъй като диабетът ще увреди и новия орган?

- Разбира се, но когато знаем, че се касае за диабет и знаем какви са последствията, назначаваме лечението така, че да предотвратим или забавим уврежданията. Това се постига с добър контрол на диабета. И когато направим трансплантация, подаваме на организма нов здрав бъбрек, удължавайки живота му с поне 10 години. С добър контрол на диабета този период може да бъде 15, дори 20 години. В клиниката имаме трансплантирани диабетици, чиито бъбреци продължават да работят нормално 17-18 г. след операцията. Когато в един момент отново се стигне до бъбречна недостатъчност, правим втора и дори трета трансплантация, в следствие на което даваме шанс на хората да живеят нормален и пълноценен като продължителност и качество живот.

- Срещате ли някакви проблеми при поддържащата терапия?

- Една много важна част от лечението на пациентите с диабет, е техният хранителен режим. Много често лекарствата не са достатъчни и е необходимо да се спазва стриктна диета. Тя обаче изисква качествени продукти, които са и по-скъпи. Проблемът е, че за да си осигурят тези храни, на хората са им необходими повече пари, отколкото имат. А това понякога компрометира поддържащата терапия. Истината е, че българинът няма пари за здравословно хранене.

- Защо трансплантацията е по-добрият вариант от хемодиализата?

- Защото трансплантираният бъбрек напълно възстановява нормалната бъбречна функция, докато диализата само очиства отпадните продукти от организма. На практика, пациентите на диализно лечение са тежко увредени пациенти, докато тези с трансплантация са нормално живеещи хора. Те се връщат на работа и съответно плащат здравни осигуровки и данъци, наред с всички останали. Освен това могат да имат деца, а това са много по-стойностни и по-значими ползи от икономическите. Жените на диализа не могат да раждат, защото липсва бъбречна функция и от там в различна степен е нарушена работата и на останалите органи, включително репродуктивните.

Има и още един важен аспект – пациентите на диализа струват между 3,5 и 7 пъти повече на държавата годишно, отколкото трансплантираните. И поради тази причина има държави в Европа, където не се чака повече от 3 месеца за трансплантация. Този аргумент обаче явно не е достатъчен в България да има повече трансплантирани, отколкото пациенти на диализа. Трансплантираните в момента у нас са около 600 души, а тези на диализно лечение са 3700.

- Защо това е така?

- Един диализен пациент консумира много от здравните фондове. Когато един фонд е частен, той не би си го позволил, а държавния си го позволява. А защо това е така? Предполагам, че в частните фондове комисионните са по-различни, отколкото в държавния сектор. Там, където има повече оборот на средства, там е по-голям интересът на тези, които се занимават с тази дейност.

- Колко струва една бъбречна трансплантация?

- Държавата е оценила хирургическата интервенция и времето за наблюдение на пациентите след това на 15 000 лв. Те обаче струват не малко пари и по-нататък, защото наблюдението им изисква допълнителни лабораторни и образни изследвания, които никак не са евтини.

- Каква е успеваемостта на тези трансплантации, тъй като е известно, че организмът може да отхвърли присадения орган?

- Според световната статистика на първата година след трансплантацията трябва да работят и да живеят около 90-95% от бъбреците. На петата година – около 70-75%, на десетата година – около 50 до 70 на сто. В България процентът е близо 55%, тоест малко повече от половината преживяват десетата година.

- На кои пациенти не може да се направи бъбречна трансплантация?

- На тези, които имат туморни заболявания. Трябва да са минали от 2 до 6 години, в зависимост от злокачественото заболяване, и да се докаже, че пациентът е излекуван и няма метастази, за да се коментира бъбречна трансплантация. Ако болният е с инфекция също не може да се трансплантира – първо трябва да бъде излекуван. Не се извършва операция и на хора, които наред с бъбречната недостатъчност имат също сърдечна, чернодробна или полиорганна недостатъчност. Това състояние предвещава много кратка преживяемост – до 2 години, което обезсмисля бъбречната трансплантация. Има и диагнози, при които трансплантацията е единсвеното възможно лечение, но това са много редки заболявания, свързани с проблеми при кръвосъсирването. Те обаче много бързо водят до увреда на всички органи и на практика няма кога да се реагира, за да се направи трансплантация.

- Възможни ли са комбинираните трансплантации?

- Да, разбира се, и такива се правят у нас – например, на бъбрек и черен дроб. По света много често се прави бъбрек и панкреас, защото с присаждането на панкреас на практика се елиминира диабета – основната причина за бъбречната недостатъчност. И това е най-добрият вариант за диабетиците, защото преодоляват заболяването и на практика няма какво да уврежда повече присадения бъбрек. У нас обаче трансплантации на панкреас не се правят, тъй като към този момент липсват специалисти, които да извършват оперативната интервенция и да наблюдават пациентите след това. Поради същата причина не се трансплантира и черво. Има единични случаи с бял дроб, но като рутинна операция все още не се прави.

- А как стои въпросът с детските бъбречни трансплантации у нас?

- Имаме достатъчно опит в тази област, защото са правени много операции. При децата обаче диабетът много рядко се среща и при тях бъбречната недостатъчност се провокира от други заболявания. Най-често това са малформации на отделителната система, които често се усложняват с инфекции, както и други по-редки заболявания на бъбреците, като глумеронефрит.

- Какво включва наблюдението на пациентите след трансплантация?

- Наблюдение на функцията на трансплантирания орган с лабораторни и образни изследвания,

наблюдение на лечението със следене на нивото на имуносупресорите в кръвта за определяне на дозите и съответно ранно откриване на усложненията. В първите месеци след трансплантацията тези изследвания се правят ежеседмично, след това периодът расте – веднъж на две седмици, после на месец, на два и на три. Най-оптималният период за проследяване на пациентите е веднъж на три месеца, по-рядко не бива да бъде.

- Какви са възможните усложнения, които могат да настъпят след трансплантация?

- Касае се за специфични увреждания от имуносупресията, както и реакции на отхвърляне от различен тип – провокирани най-вече от страничните ефекти на лекарствата, които се дават. Тъй като медикаментите са много, съответно и страничните ефекти са много. Възможни са също и различни инфекции. По принцип, когато има трансплантиран орган, по всяко време може да се получи отхвърляне. Животът на присадения орган всъщност е една борба между организма на пациента и бъбрека, който се явява чужд за организма. Затова, ако един бъбрек е преживял 10-20 години, това е период на борба, в който организмът се опитва да махне чуждото тяло от себе си. А ние правим така, че това да не се случи, и то по начин, който не уврежда организма.

- Подобрява ли се качеството на грижата към трансплантираните пациенти?

- Определено. Сега всички сме с много по-големи възможности, отколкото преди години – и лекарите, и пациентите. Има повече лекарства, не само като видове в една група, но и повече групи медикаменти. Стават по-добри по отношение на имуносупресия и по отношение на намаляването на страничните ефекти. Инструменталната диагностика също се е подобрила в пъти. Преди години имаше лекарства, които водят до подтискане на имунната система и до неразвитие на реакции на отхвърляне, но в същото време водеха до интоксикация на трансплантирания бъбрек. Сега имаме медикаменти, които вършат работата си по-добре, но нямат токсични свойства, а това само по себе си е качествена промяна.

- Увеличават ли се хората, които са склонни да дарят органите си за трансплантация или да се съгласят техен близък да стане донор?

- Винаги решението се взема в последния момент. Много важно е обаче човек да е информиран за възможностите, за да вземе по-спокойно решението и да вземе правилното за него решение. Това според мен се е подобрило доста в последните години. Въпреки това има какво още да се желае. Много страни, които са по-напред от нас в това отношение, например, имат много по-малко ограничения по отношение на донорството. Особено по отношение на живото донорство. Например, в България донор може да стане всеки роднина до четвърта съребрена линия – това е до първи братовчед. В скандинавските страни, може да бъде всеки, които има желание и няма медицински противопоказания за това.

- А увеличават ли се донорите в България?

- Принципно да, но не е достатъчно. Трябва да стигнем доста по-високи нива. Световната статистика казва, че за една година бъбречните трансплантации трябва да са от порядъка на 20-25 броя на 1 000 000 население. В България сме 7 милиона и би трябвало операциите да са между 140 и 175, а ние сме далеч под половината. Трансплантациите се увеличават с няколко бройки на годишна база, но темпът трябва да е много по-голям.