Липсва държавана политика за донорството

Ако трябва с една дума да опиша положението в България по отношение на донорството и трансплантациите, думата е „регрес". Всяка следваща година в последните десет, става все по-зле. Причините за това не са една и две, но определено в тази посока ни липсва държавна политика. Процесът е оставен на самотек. У нас не се установява своевременно мозъчна смърт, а в тази посока няма никакви проверки. 

в Изпълнителната агенция „Медицински надзор". Същата агенция би трябвало да прави въпросните проверки. Няма как всичко това да работи по този начин. През 2019 година беше закрита Изпълнителната агенция по трансплантациите, направена беше мегаагенция и оттогава нещата не вървят. Аз съм далече от мисълта, че вливането е единствената причина. Без донори няма как да има трансплантации. Когато те намаляват, защото не се открива своевременно мозъчната смърт, хората губят доверие.

до момента няма направена нито една трансплантация дори от жив донор в България – нещо, което не се е случвало от три и повече десетилетия. Едно от обясненията е, че парите, които се плащат на болниците за направени трансплантации не са увеличавани от десет години. Например, за трансплантация от жив донор се ангажират два екипа и ресурс. При положение, че не се покрият действително направените разходи и болницата няма изгода да го прави, не го прави. А, както знаем, болниците за търговски дружества. 

финансови резултати, защото принципалът – Министерството на здравеопазването, търси тези финансови резултати от него. Това е омагьосан кръг, от който не може да се излезе без държавна политика за донорството и трансплантациите. С нея следва да се ангажират Министерският съвет, Министерството на здравеопазването, дори Президентството. Сега стигнахме до положението, че няма никакъв смисъл от популяризиране на донорството, защото на хората не им се дава възможност да кажат „Да". Дори да искаш да дариш орган на своя близък в мозъчна смърт, в един момент няма как да стане.

трябва да заработи в тази посока с целия си ресурс. Тя трябва да застане зад този процес, като се промени нормативната база в посока да не се пропускат случаите на мозъчна смърт, а да се установяват, да започнат да се правят трансплантации в трансплантационните центрове и така постепенно доверието на хората да бъде върнато. В противен случай пациенти ще плащат по 25 000 – 30 000 евро в Турция, където отиват с роднина за трансплантация на бъбрек, например, от жив донор.