Пациенти срещу връщането на Иванка Динева

С мотивите за повторното назначаване на г-жа Иванка Динева за директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор" ръководството на Министерството на здравеопазването дава ясен знак, че трансплантациите в България не са приоритет за настоящото управление.Г-жа Динева бе начело на ИАМН от септември 2023 г. до март 2026 г. – достатъчно време, за да видим конкретни стъпки за промяна в положителна посока. Такава нямаше. Донорските ситуации не се увеличават, трансплантациите намаляват от година на година.През 2023 г. г-жа Иванка Динева бе назначена начело на ИАМН с аргумента, че ще подготви административното разделяне на медицинския надзор и трансплантациите, с цел образуване на нова Агенция, която да администрира процеса по донорство и трансплантации. Това не се случи.

През целия период на своето управление

г-жа Динева не внесе нито един текст за промяна на нормативната уредба, касаеща донорството и трансплантациите, въпреки че ние като НПО многократно сме давали такива конкретни предложения. Аналогични предложения са внасяли и лекари-специлисти, работещи в сектора. Нещо повече – беше проведена и среща с представители на големите лечебни заведения, които осъществяват дейности по донрство и трансплантации, на която бяха посочени конкретните проблеми и бяха дадени предложения, но нито едно от тях не беше възприето и коригирано от г-жа Динева, въпреки поетият от нея ангажимент.

Сега рабзираме, че е назначена, за да

„активизира международното сътрудничество в областта на донорството и трансплантациите, както и да продължи конкретните действия, предприети през 2025 г., за сътрудничество в областта на белодробните трансплантации на български пациенти чрез партньорства с водещи европейски трансплантационни центрове". Проблемът в България е ясен - липсват донори. А липсват донори, защото в болниците не се констатира мозъчна смърт. Всякакви приказки за сътрудничество, партньорства и т.н. са кухи клишета, които са много далече от същината на проблема. Като отговорна пациентска организация, ангажирана с проблемите на донорството и трансплантациите в България, сме длъжни да изразим нашите опасения и да предупретим пациентите, които очакват трансплантация, че с това назначение промяната към по-добро в сектора, е несигурна.

Този избор на нов-стар директор на ИАМН

показва ясната и категорична позиция на настоящото ръководство на министерство на здравеопазването, за което донорството очевидно не е национален приоритет!Силно се надяваме г-жа Динева и министър Катя Ивкова да оборят нашия скептицизъм и да ни опровергаят. Ще продължим да следим внимателно работата на ИАМН в областта на органното донорство и трансплантациите на органи, ще даваме гласност на проблемите и ще продължим да предлагаме начини за решаването им, както сме правили досега.