40 000 са трансплантациите в Европа

Въпреки че броят им се увеличава, списъкът с нуждаещите се расте още по-бързо

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

39 343 са били пациентите в Европа, които са получили шанс за живот благодарение на трансплантации на органи през 2015 г. Броят на тези, които са разбрали за първи път, че се нуждаят от животоспасяващите операции обаче е бил още по-голям - 47 613. Това показват цифрите на European Directorate for the Quality of Medicines & HealthCare (EDQM). И въпреки че изглеждат обезнадеждаващо, реалността зависи изцяло от нас.

Един донор може да спаси живота на 8 болни човека,

които нямат друг шанс за живот освен трансплантация на органи. Това са хора, които страдат от сърдечна, бъбречна, чернодробна или дихателна недостатъчност. Хора, които може да се нуждаят от присаждане на черво или на панкреас. Ако към тях се прибавят и тези, които имат нужда от присаждане на тъкани или клетки, тогава броят на животите, които потенциално може да спаси един единствен

Битката за живот изглежда изначално загубена, но не е така.

Всичко зависи от разбирането и благородството, с което всеки един от нас би подходил в подобен момент, ако се наложи да даде съгласие негови блзики, изпаднали в мозъчна смърт, да станат донори. Защото въпреки, че законите в повечето държави не искат изричното съгласие на близките за тази дейност, на практика няма лекар, който да пристъпи волята им. Така се оказва, че животът на хиляди хора зависи от нашето „да" или "не". И ако не го разберем всяка година другата листа – с пациентите, които не са успели да дочакат животоспасяващата операция, ще се увеличава. За 2015 г. техният брой в Европа е бил 6702 или всеки ден са си отивали 18 души, които също са имали близки, които след това са скърбяли за тях.

За съжаление все още много хора в подобна ситуация не дават своето съгласие близките им, изпаднали в мозъчна смърт, да станат донори. В 40% или почти половината от 12 730 случая, роднините са отказали на лекарите органите да бъдат присадени на други. Причините за това са различни – емоционални, религиозни, незнание. Въпреки това броят на трансплантациите в Европа бележи увеличение.

С 4.7% са нарастнали тези операции от трупни дононори

и с 1.2% от живи. Най-голяма част от органните трансплантации са бъбречни – 62% от всички. След това се нареждат тези от черен дроб – 24%, и накрая са сърдечните - 7%. На практика това съотношение съответства и на самите потребности от трансплантации, най-много са чакащите за нов бъбрек. То е свързано и с броя на органите, които се оказват годни за присаждане. Най-често отново това са бъбреците, докато при сърцето и черния дроб броят е по-малък.

Първенци в донорството и трансплантациите в Европа от години са Испания, Хърватска и Белгия. Трупните донори в Испания и Хърватска през 2015 са 40.2 на милион население, в Белгия – 31.6. Най-много са органните трансплантации изобщо отново в Испания – 100.7 на милион население, в Хърватска – 93.1 и Австрия – 88.8. Първенец по чернодробни просаждания е Хърватска – 33.6 на милион население, след това Испания – 25.2, и Белгия – 24.8. Най-много са сърдечните трансплантации в Словения – 11.4 на милион, следват Хърватска – 8.8, и Чехия – 7.9. При бъбречните трансплантации първенци са Испания – 54.6 на милион, Хърватска – 49.5 на милион, Белгия – 41.7 на милион.

Въпреки че у нас през последните години има съживяване

на донорството и трансплантациите, България все още е далече от тези показатели. Броят на трупните ни донори е около 2.4 на милион население, а на трансплантациите варира от 1 до към 7 на милион население. Подобряването на тези цифри, зад които седят спасени човешки животи обаче, зависи от всеки от нас. Защото и в България, докато лекарите се опитват да се променят съдбата на тежко болни пациенти, търсейки съгласието на близките за донорство, често чуват „не".