Имаме 12 опита за насилие от началото на годината

Забравихме християнското, не може човек за човека да бъде вълк, трябва да е брат, трябва да е сестра, казва д-р Георги Гелев

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Д-р Гелев, повече ли са повикванията през това лято заради жегите?

- Може би броят е еднакъв, но сега повикванията са по-тежки, защото младите хора са някъде на почивка и тук остават по-възрастните. Голяма част от тях забравят да си вземат лекарствата, а тогава се влошава състоянието им - стига се дори до хоспитализиране. Затова при нас лятото винаги е по-трудното време за работа, дори и зимата минава по-леко, ако изключим големите епидемии. Имало е лета с по 350-360 повиквания на смяна.

- Сега колко са?

- Сега за юни са били 11 795, през юли са 9 435, защото вече е отпускарско време и голяма част от софиянци не са тук. Но в сравнение с миналата година и двата периода са с повече повиквания.

- Имате ли достатъчно екипи, с които да обезпечите това търсене?

- Екипите ни са горе долу един и същ брой. Известно е, че има голямо текучество в системата на спешна помощ, напркатика едни хора идват, други си отиват. Може би тенденцията е към леко повишаване на броя на работещите тук, тоест има някаква устойчивост. Тя идва от факта, че заплатите станаха по-нормални следствие на няколкото повишения от времето на д-р Петър Москов. Досега общият им размер е вдигнат с 41%. Неговото обещание беше да повиши заплатите със 100% за целия си мандат, но за съжаление кабинетът подаде оставка и това увеличение замря на 41%. В абсолютна стойност спрямо средната заплата, то е 400 лв. Сега един новозавършил лекар започва със стартова заплата от 1 300 лв., което е доста повече от миналото, когато се започваше със 760 лв.

Има още един елемент за увеличаването на броя на работещите при нас. Това са промените в наредбата за специализациите - сега всеки може да работи, да получава пълната си заплата и да специализира каквото пожелае.

- Защо въпреки това има текучество?

- Най-вече защото работата е много тежка и стресираща. Трябва да имаш съответната нагласа, да обичаш адреналина, да разчиташ на себе си. Повечето колеги предпочитат спокойствието, гаранцията, че има по-старши, когото да попиташ и той да поеме отговорността, ако щете дори вината. При нас е ясно – ти си сам с болния и с неговия проблем.

- Подобри ли се помощта за населението и скоростта, с която Спешна помощ се отзовава на сигналите?

- Според стандарта има изискване точно колко е времето за достигане до мястото на адреса, но то се брои не от повикването или от приемането на сигнала от диспечера, а от тръгването на екипите. Когато следим това време, имаме изключително малко адреси, които са изпълнени за повече от 10 минути. Обикновено линейките не са тук, където е ситуиран центъра, а са някъде в града и тръгва най-близката до адреса. Хоспитализациите също са много бързи предвид гъстотата на болниците в София, което за пациентите е добре.

- И все пак има ли още забавяне при отзоваването на сигналите?

- Да, заради липса на екипи. Ако се изпълнява европейския стандарт за брой екипи - на 2-милионна София би трябвало да има между 60 и 80 екипа на смяна. А реално при нас работят 20, тоест, ако приемем по-малката бройка от 60, ние сме на една трета от нужния капацитет.

- Има ли още проблеми с предаването на повикването от 112 до Спешна помощ?

- Не, сега много по-често се прави така наречената конферентна връзка, на която на телефона са трима – диспечърът, подалият сигнала и нашият специалист. Преди 112 предпочиташе да попълни цялата паспортна част, да приеме оплакванията и да даде в електронен вариант тази информация до нас. Тогава, поради това, че приемащите на 112 не са медицински лица, имаше недоразумения. Сега, със Стандарта, за първи път се разписа какво се прави и недоразуменията максимално се изчистиха.

- Болниците връщат ли още пациенти?

- По-скоро не, но има затруднения с тези, които са здравнонеосигурени, тъй като всички болници имат електронна система и проверяват дали човекът, който караме, е осигурен. Когато не е, има известно забавяне, защото трябва да вземат решение как да постят, но успяваме да намерим места за всички. Но, ако пациентът е наистина спешен – с код червено, тогава никой не проверява дали има осигуровки и не поставя подобни въпроси.

- С частните болници няма ли проблеми в това отношение?

- Не, няма проблеми нито с частните, нито с държавните.

- Преди време имаше оплаквания от болниците, че се приоритезират едни за сметка на други при карането на инфаркти, а след това при инсултите. Има ли такава селективност?

- Преди време имаше график за болниците, но сега такъв няма и пациентите се карат до най-близкото лечебно заведение, което може да окаже правилна и в пълен обем медицинска помощ. От десетте КАТ-лаба в столицата, три или четири работят денонощно и там има интензивен кардиолог, който безотказно приема остри коронарни и мозъчни инциденти. В останалите КАТ-лаби пак се приемат пациентите, но кардиологът е на повикване. Това не е проблем, защото докато закараме пациента, специалистът успява да стигне до болницата. Аналогично е положението и с тромболизите, има няколко болници, които работят денонощно. Но не всяка болница си е направила нужната организация.

- Има проект за реновиране на спешните центрове и отделения, какво очаквате вие по него?

- ЦСМП - София има 16 филиала и сме включени в проекта. Очакваме построяването на малки сграда там и нови линейки. Дай Боже всичко да стане както трябва и догодина да се поздравим с реновираните филиали и с новите линейки.

- Каква част от автопарка има нужда от подмяна?

- Би трябвало да кажа целия, но тъй като има разминаване в купуването на колите и някои са над 10 години, а други над 12 и над 14, би трябвало да кажа, че всички над 12 години, трябва да се сменят. Имаме и по-нови – от девет години, както и една от тази – тя е само за бебета, затова я наричаме „бебешката линейка".

- Проектът за продължаващо обучение в Спешната помощ ще стартира ли скоро?

- Да, той е по-лесният за изпълнение. Ние дори имаме център за обучение за парамедици и вече набираме хора. Дотук около 40% от шофьорите ни искат да станат парамедици, както е на запад. Така че, може би догодина ще имаме и обучени. С годините ще започнем да приличаме все повече на западните държави, където преобладаващите екипи са от парамедици.

- Дисциплинираха ли се вече пациентите и започнаха ли да викат Спешна помощ само когато имат нужда?

- Не, пренебрежимо малка е промяната. Никъде в света това не е изчистено докрай и винаги има повиквания, които не са за Спешна помощ. Друг е въпросът за санкциите когато някой злонамерено злоупотребява със Спешна помощ. Миналата седмица имахме случай, когато напълно здрав човек вика линейка, а близките се оплакват, че лекарят е пиян. Извикахме го пред комисия от трима човека, без значение, че имаме дрегер на вратата, през който минава всеки служител преди да дойде на работа, и няма как да е бил пиян. Но сме длъжни да направим проверка, а това е загуба на време и на един екип. Дрегерът показа 0.00.

- Зачествят ли инцидентите с насилие срещу спешните лекари?

- Насилието някак си върви на вълни. Преди 3-4 години имаше много често такива инциденти, тогава направихме рамково споразумение с полицията и винаги при наши подозрения, че ще има конфликтни граждани, се обаждаме директно на тях и патрулката е с нас. В годините тези случаи намаляха, а миналата нямахме нито един. Но от началото на тази имаме регистрирани 11 или 12, което прави средно аритметично по два инцидента на месец. Не знам на какво се дължи тази агресия, която е напълно неоправдана и няма причина за нея, но явно тя стои и тлее, и е насочена не само срещу нас, но и срещу учители, журналисти. Необяснима е, поне за мен.

- Има ли някаква закономерност при проявата на насилие срещу екипите ви – например да идва от малцинствени групи?

- Не, от тези 12 сигнала няма нито един, който да е от ромските махали. По-скоро идват от емоционално повлияни хора, може би провокирани от употреба на алкохол, наркотици.

- Паник бутоните в линейките решение ли са на проблема?

- Паник бутони има в линейките и тук, в града, и във филиалите. Но сега обсъждаме възможността за индивидуален паник бутон за всеки наш служител – тип медальон, бадж. Когато го натиснат служителите ни, веднага ще се подава сигнал до СДВР и ще се праща патрул на място. Мисля, че така ще намалеят нападенията.

- Има ли връзка зачестяването на агресията с малкото издадени присъди на насилници?

- Не знам да има в София издадена присъда, а ние подаваме сигнали до полицията при всеки по-сериозен инцидент, свързан с физическо насилие. Защото психическия терор над лекарите също е огромен – като сигнала за „пияния" лекар или агресивните разговори по телефона. Но това е друг вид агресия, тя е словесна и психическа. Най-фрапиращият случай досега определено беше с тази лекарка, която дава живот на детето, а бащата вместо да й подари букет цветя, я удря. Нямам обяснение за това поведение.

- Не седи ли в основата на част от тази агресия бърнаут синдрома и по-грубото държане на лекарите понякога?

- Всички сме хора - и ние имаме нерви, и ние сме притеснени, особено на тежко дежурство, особено, когато последните адреси са със симулации. И нашите екипи се изнервят, възможно е и ние да провокираме с дадена реплика подобно държане. Но това, което забелязвам е, че има една предварителна нагласа сред пациентите, че трябва да се скарат, че нещата трябва да станат по лошия начин.

- Какво е спасението?

- Според мен е в семейството и училището. Това са двете институции, които ни възпитават. Забравихме християнското, не може човек за човека да бъде вълк. Обратното е - трябва да е брат, трябва да е сестра