Стандартът за спешна помощ е добър

Занижаването на изискванията в него има за цел най-накрая да се прилага реално, казва д-р Десислава Кателиева

Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com

Изискванията, които бяха заложени в предишния стандарт, сега са занижени, като това е направено с идеята този стандарт да започне да се прилага. Наистина е по-добре действията да бъдат с по-малки стъпки, но да има стандарт за спешна медицина. В момента ситуацията е такава, че спешните отделения от март 2017 г. са без нормативно регулиране и това се отразява върху дейността им, защото няма изисквания какъв екип да работи, колко броя медици да се включат, какви да са помещенията, по какъв критерий да се приемат пациентите в спешните отделения, докато този стандарт намира отговор на всички тези въпроси. Той регламентира и въвеждането на триажните протоколи, които бяха валидни до сега само в центровете за спешна медицинска помощ. Определено ако се въведат тези изисквания за ново устройство на спешните отделения, нов брой персонал, който да извършва дейността, като се въведат и триажните протоколи, и се промени организацията на работа, при положение, че този стандарт е написан по европейски препоръки за спешна медицинска помощ и в основата му е залегнала добрата медицинска практика, то и аз, и колегите ми вярваме, че това е едно добро начало към приближаване към европейските практики в спешната медицина. Това е нещото, към което се стремим и което искаме да осигурим на нашите пациенти.

Смятам, че това е една стъпка в правилната посока и

искрено се надявам този стандарт след две седмици да стане нормативен акт и да започне да се прилага и за спешните отделения. Това със сигурност ще подобри оказването на спешна помощ във всичките тези 34 спешни отделения на територията на страната.

Отстъпките са направени с една единствена цел - да бъде стандартът максимално приложим, защото има тежък кадрови дефицит в цялото здравеопазване. Това, че не са отбелязани размерите на спешното отделение не означава, че то няма да бъде по-голяма структура от тази, която е в момента, защото в стандарта е заложено всяко спешно отделение да има шокова зала, зала за наблюдение, зала за консултации. При всички положения новите спешни отделения ще бъдат по-големи от тези, в които в момента се опитваме да импровизираме спешна помощ. За мен това, че няма точни числа за размера на помещенията не е толкова важно. Важното е, че самите отделения ще бъдат по-големи, по-просторни и ще отговарят на определени изисквания.

За съжаление не мога да определя бъдещето на този стандарт –

дали ще бъде атакуван отново в съда, дали ще бъде отмченен. Но мога да ви кажа със сигурност, че ако нямаме стандарт за спешна медицина, това ще бъде фатално както за специалността ни, така и за пациентите ни. В цял свят спешната медицина се работи по правила, по алгоритми, спазват се триажни протоколи. Действа се по определен начин, защото работим в условия на дефицит на време и информация. За равнопоставеност на достъпа в цял свят има стандарти – как да е изградено спешното отделение, как да работят екипите на извънболничната спешна помощ. Ако продължаваме да се съпротивляваме на това, което е добра световна практика, проблемите ще рефлектират върху пациентите и много от колегите ми ще изберат да напуснат системата. Това, което мога да кажа е, че колегите ми приветстват въвеждането на този стандарт и се надяваме да сработи, за да имаме една нова, европейска спешна медицина.

Без единни критерии как да се организира спешната помощ,

по колко екипа да обслужват спешните отделения и филиалите на спешна помощ, как да бъдат отделните звена, няма как да очакваме, че някой ще направи каквито и да било реформи в спешната помощ в България. За да се гарантира равнопоставеност на достъпа, трябва да има изисквания, които да бъдат в нормативен акт, подписан в Министерство на здравеопазването. При липсата на такъв норматив, няма как да очакваме, който и да е директор на болница или на център за спешна помощ, да инвестира някакви средства, за да подобри условията, при които се работи. Няма как без единен нормативен акт да има промени в спешната помощ, независимо кой, от къде и какви пари е обещал да вложи в системата. Това е гаранция за качество, за бързина, за равнопоставеност на пациентите. Независимо къде се намират – в малкото отдалечено село или в големия мегаполис, ако има стандарт за това как да му бъде оказана спешна помощ, той ще има гарантирана такава. Този стандарт ще е и гарантирана защита за колегите, защото ако са спазили изискванията му при оказване на спешна медицинска помощ, те са направили най-доброто на този етап за запазването на един човешки живот. Дано той постигне заложените цели и да започне да се прилага, защото без стандарт ние нямаме бъдеще.