Интервю

Координаторите нямат стимул да откриват донори

16-02-2024 07:00
На пръстите на едната ръка са тези, които се занимават активно с тази дейност, трансплантациите да се отделят от ИАМН, казда д-р Данчо ДанаиловКоординаторите нямат стимул да откриват донори
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Първата донорска ситуация за годината стана факт благодарение на бързата реакция, кондициониране и експлантация на органи от донор в МБАЛ-Силистра. Тя бе осъществена от екип с координатор д-р Данчо Данаилов и със съдействието на Отделението по анестезиология и реанимация д-р Радослав Неделчев. Защо донорството в България не бележи значителен напредък от години, какво пречи и защо смъртността след трансплантация у нас отава относително висока. Това попитахме координатора д-р Данчо Данаилов.
- Д-р Данаилов, преди дни първата донорска ситуация в страната за тази година беше реализирана от медицински екип на МБАЛ – Силистра, а Вие бяхте координатор. Болницата имала ли е други донорски ситуации, как точно се случиха този път нещата?

- Болницата има доста голям принос в това отношение за обема дейност, който е възможен предвид нейните мащаби. През последните осем-девет години имаме 6 ревизирани донора и над 20 кондиционирани. Това означава, че те са били установени в мозъчна смърт. Имало е възможност органите да бъдат експлантирани, но по една или друга причина, например поради влошаване на състоянието им или отказ на близките, не е могло да бъде реализиран донор. Броят е много голям за болница в България още повече с обем дейности, като нашата. Колкото до последния случай, ние не действахме екстремно, тъй като сме имали доста сходни случаи. Първите един два пъти ни беше доста трудно, некоординирано, но това са неща, които с времето и опита се компенсират. Всеки път все по-бързо, по-качествено и по-адекватно ние, координаторите, си вършим работата. Така, дори да не се реализира донорска ситуация, аз лично препоръчвам на всеки колега, който се занимава с това нещо, да не бъде негативно настроен към риска, че може и да не реализира донор, все пак да се постарае да го направи. Това е опит, който е безценен във времето. Нещата не се случват само с преминаване на курсове, наблюдение на онлайн събития. Вече има доста база данни и всеки може при желание да влезе в тях, да прочете, но във всяка медицинска дейност, освен теорията, трябва да имаш и практически познания, за да се случат нещата възможно най-адекватно, най-бързо и най-компетентно. В този ред на мисли за МБАЛ-Силистра дейността не е нова. Има специфични критерии, които ние следим, тъй като не всеки пациент, изпаднал в мозъчна смърт може да бъде донор. Ако той е с някакво заболяване, то тъканите и органите не са годни, тъй като те го носят и не бива да се рискува с реципиента. Критериите за доста. Самият процес е трудоемък и изисква много усилия, персонал и съвсем не на последно място, финанси.

- Като заговорихме за персонал, има ли го в достатъчна степен в МБАЛ – Силистра?

- Категорично не. Визирам този проблем, тъй като по презумпция координаторите към дадена болница са максимум двама. Този брой за едно областно лечебно заведение е достатъчен, за да се свърши работата, но това не означава, че те извършват цялата дейност. Тя е доста по-специфична. Основната работа се върши от екипите в реанимациите. Има ли такива пациенти, то целият персонал е активно ангажиран с него. На практика това не е осчетоводено под никаква форма от държавата. В заплащането влизат неща по пролежаването на пациента и определени процедури, но в него следва да влиза и координацията на органо-донорите. Тъй като това не се прави, много колеги категорично отказват, дори и официално да са записани като координатори за координация и експлантация на органо-донори. Те не само не си вършат работата съвестно, но и въобще не я вършат. До момента заплащането, както и изцяло дейността на тези служители зависи от областната болница, но не и от Изпълнителната агенция „Медицински надзор", нито от Министерството на здравеопазването, нито от Националната здравноосигурителна каса. Последната прави едно заплащане на лечебното заведение, но координаторите и всички останали са подвластни не на ИАМН, която отговаря, а са директно подвластни на директора на лечебното заведение. Ако той не желае, не е заинтересован да се провежда тази дейност, тя не се прави. Такава е истината.

- Прави впечатление, че от години се говори за насърчаване на донорството, но резултатите не бележат не само върхове, но не бележат и кой знае какъв забележителен ръст. Защо се случва така?

- Фактически неангажираност, колкото и да се говори обратното, нежеланието за поемане на отговорност от хората, които пишат критериите, тоест от Министерството на здравеопазването. На пръстите на едната ръка сме ние, координаторите, които наистина се занимаваме активно и реално с тази дейност. Това сме аз и шефът на нашето координационно звено д-р Неделчев, д-р Младенов и д-р Маринчев от УМБАЛ „Св. Марина"-Варна, д-р Сибила Маринова от МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов" – Велико Търново, наскоро се присъедини един млад и ентусиазиран колега от „Пирогов" д-р Христо Христов и д-р Дончо Ташков от „УниХоспитал" в Панагюрище. Никой друг от координаторите по донорство не си слага този въпрос на сърце и не го интересува. Това е безкрайно далече от постигане на каквито и да било резултати, което не означава биене в гърдите за болницата, в която работи, а да има реално донори. Нещата не се получават, защото да не реализираш един донор, експлантирайки органи и трансплантирайки ги на нуждаещ се пациент е цял процес. Най-напред това е детекцията – да бъде открит този донор. В Испания при мозъчна смърт буквално на пътя, лекарите още в линейката успяват да стабилизират част от функциите, поставят пациента на изкуствено кръвообращение, изкуствен сърдечен масаж. Така той пристига в болницата и вече започва издирването на реципиенти във възможно най-кратък срок, тъй като органите имат кратък период, в който ако не се вземе решение, стават негоден. Хората в цивилизования свят са си обновили законите, инвестирали са в обучение и апаратура. Затова имат и изключително добри резултати. С огромни успехи може да се похвали и Хърватска, която за разлика от Испания не е на космически години от нас. Ние сме на сходно географско, интелектуално и манталитетно ниво, че дори и близко финансиране. При нас няма ясна детекция за такива донори. Всеки пациент, който е преживял тежък черепно-мозъчен или само мозъчен инцидент – кръвоизлизи от високо кръвно налягане, запушване на съдовете от тромемболия или черепно-мозъчна травма, не се издирва за потенциално донорство. Такива хора умират в спешните и неврохирургичните отделения. Такава е нашата действителност.

- Защо?

- Точно, защото детекцията в България куца много. Колкото и един – двама човека да се опитват да направят нещо, не става, защото е въпрос не само на желание, но и на политика на болница, на ИАМН и МЗ. На не малка част от колегите критериите, детекцията за потенциално донорство не говорят нищо. Говоря за невролози, неврохирурзи, анестезиолози и реаниматори. Ако те не могат да определят количественото и качественото състояние на девиацията на мозъка спрямо заболявания, и да преценят, дали този човек е в мозъчна смърт или не, и дали мозъчната смърт отговаря на физическата смърт на индивида, какво да се коментира въобще с тях. Това е също един от големите бичове върху донорството у нас. Третият е почти никаквата информираност на съсловието, колкото и да се парадира, че нещата са ясни. Лично аз ходя по училища и питам учениците от горните курсове – интелигентни на вид момчета и момичета, какво знаят за органното донорство и трансплантациите. Отговорите са от трагични до комични, но са информирани идеално за всички концерти на Тони Стораро. Тези хора са нашето бъдете.

- Не трябва ли да се актуализират и медицинските критерии за това кога един орган от трупен донор е годен за присаждане?

- Да, наистина те трябва да се актуализират, макар и това да се прави през някакъв период от години, но не е достатъчно. Например, когато аз започнах работа индикацията за черен дроб беше пациентът да е на не повече от 65 години. Впоследствие това изискване отпадна, тоест развитие има, но трябва да е по-интензивно.

- Случва се да губим и донори, да губим и органи, къде и кой къса нишката?

- Най-много се губи точно при детекцията на органи, годни аз донори. Тук е най-големият луфт. Това е на принципа на фунията. Ако долу тя е тясна и реализираме нещо точно в най-тесния й участък, в най-горната й и широка част е точно детекцията. Сметнете какъв процент губим точно от нея, от откриването.

- Колко губим?

- Губим над 80% от донорите, защото те просто не са намерени. Трябва да бъдат открити от координаторите, но не може един координатор да бъде ежедневно, еженощно, ежечасно и ежеминутно във всички областни болници и да върши тази дейност. Другото е, че координаторите в България не се занимават само с тази дейност. Това е едно от многото им задължения. Аз съм на пълен щат, като анестезиолог, влизам в операции, наблюдавам пациенти в реанимациите. Заради недостатъчното заплащане, повечето работим и на второ място. Така е и с останалите колеги. За нас координационната работа е странично занимание, за което е необходимо време, което е малко, и ресурс, който не се осигурява. При мен нещата са добре – директорът на МБАЛ-Силистра – Васил Славов ми е дал зелена светлина и ми съдейства, но знам колеги, които не разполагат с този лукс. Някои дори са чували от началниците си „Не занимавай мен и себе си с глупости". Нататък следващата донорска ситуация е прекъсната в зародиш преди да бъде започната. Или пък друг, напълно реален и случващ се сценарии – открили сте донор, решил сте да го вземете в реанимация и да го кондиционирате за трупен донор. Документално и финансово се срещат спънки от ръководните длъжности в дадени болници. На едни от координаторите се заплаща, на други – не. Дори, когато се заплати, парите не стигат до персонала. Освен това, трансформирането на Изпълнителната агенция по трансплантации към ИАМН е грешка. Тя е натоварена с огромен обем работа и дейности. Категорично тя трябва да бъде отделена от нея и да има повече персонал. Сега, въпреки натовареността си, колегите от Медицинския надзор ни съдействат винаги и адекватно, но аз виждам колко задължения имат те.

- Факт е, че листата на чакащите не се обновява особено редовно и някои от тях с годините стават дори невъзможни за трансплантации. На колко време, според Вас, трябва да се обновява листата?

- Електронната система сега не е достатъчно ефективна. Следва действително тя да се обновява по-често. Самата страница, в която вкарваме кондиционираните донори често блокира, не е структурирана добре и дори често пъти дава грешки. Тя по-скоро ни спъва, отколкото да ни помага. Просто, преди време беше направена на принципа „на парче". Трябва да се преработи основно, за да ни помага.

- Прави впечатление, че смъртността след трансплантации у нас е относително висока, защо?

- Защото липсва адекватна и единна политика за посттрансплантационните усложнения, провеждането на имуноподтискащата химио, лъче и друга необходима терапия. Освен това, проследяването на трансплантираните пациенти е много трудно, тъй като те са от различни части на страната. Това често пъти обременява икономически и логистично обработването им. Друг е въпросът за пътищата ни и как такъв пациент ще бъде превозен през дупки и пропадания в линейки, като нашите.

- ХЕМС вече ще заработи, ще се подобри ли ситуацията по отношение на кондиционирането пациентите, потенциални донори?

- Категорично не смятам, че нещата ще се подобрят.

- Защо?

- Няма да има средства. Няма да има адекватно обучен персонал, защото всеки, който два пъти се е качил в хеликоптер не може да се води обучен. В случая говорим за въздушен транспорт между болниците. Неведнъж съм придружавал пациенти с военен вертолет, работил съм в Румъния. Категорично критериите за спешна медицинска помощ са много високи. Там разликите са в оборудването, пригодността и подготовката на екипите, във финансирането.


„Св. Марина

„Св. Марина" в Европейското дружество по костно-мозъчни трансплантации

По този начин ще се помогне на професионалното развитие на лекарите и медицинските сестри в болницата

Трансплантациите са мерило за здравната система

Трансплантациите са мерило за здравната система

Координаторите по донорство да се сменят периодично, защото се изчерпват след две години, казва проф. Никола Владов
Трима българи с нов шанс за живот

Трима българи с нов шанс за живот

Донорска ситуация в Пирогов даде възможност за трансплантации на два бъбрека в Александровска  болница и черен дроб във ВМА
11 атлети в евроигрите за трансплантирани

11 атлети в евроигрите за трансплантирани

Толкова ще са участниците в българския тим, състезанието ще се проведе в Лисабон от 21 до 27 юли
Kостно-мозъчните транплантации на деца тръгнаха

Kостно-мозъчните транплантации на деца тръгнаха

Те се извършваха в ИСУЛ, но бяха спрени повече от година заради проблеми в клиниката, след редица усилия на лечебнто заведение, първата интервенция е факт
Сложиха бъбрек от прасе на човек

Сложиха бъбрек от прасе на човек

Това се случва за първи път, реципиентът е 62-годишен мъж, съобщиха от лекари от болницата в Бостън, където е извършена операцията
Изписаха пациента с трансплантирано сърце

Изписаха пациента с трансплантирано сърце

Той е първият за 2024 г., излиза от продължителния болничен престой в добро състояние, съобщиха от УМБАЛ „Св. Екатерина"
Трима получиха шанс за живот

Трима получиха шанс за живот

Това стана след първата донорска ситуация за тази година, тя бе реализирана в Силистра от екипите на 4 болници
Записват за европейските игри за трансплантирани

Записват за европейските игри за трансплантирани

Участниците ще бъдат регистрирани чрез официални уебсайт на първенството, то ще е в 14 дисциплини в Лисабон през месец юли
Жена с трансплантиран черен дроб стана майка

Жена с трансплантиран черен дроб стана майка

Две години след успешната операция във ВМА 29-годишната Петя Йорданова ражда здраво момиченце в Майчин дом
1 2 3 4 5 ... 30 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Какво очаквате от новия здравен министър?

Април 2024 Предишен Следващ