НЗОК ще плаща онколекарствата на най-ниските цени

Това приеха депутатите след многобройни спорове, в които за пореден път стана ясно колко корумпирана е здравната система

Реалността

Защо се налага приемането на промяната и какво гласи тя отново обясниха в зала д-р Йорданка Пенкова, която ръководи НЗОК и проф. Илко Гетов – ресорният зам. министър.

„От година и половина, дори две НЗОК е упреквана за това, че заплаща на различните лечебни заведения лекарства по различни цени. Ние имаме като референт стойността в позитивния списък (ПЛС), но тя е възможно най-високата. Една голяма част от лечебните заведения достигат цена, която е по-ниска от референтната в ПЛС, а други – по-висока", обясни д-р Пенкова. В същото време касата е длъжна да плаща различните цени на болниците до стотинка, което ощетява фонда с около 100 млн. лв. на година.

„Това довежда до допълнителен разход за лекарства. Ние сключваме договор с притежателите на разрешенията за употреба (ПРУ), те солидарно с нас заплащат надвишението на бюджета в тази група лекарства и го поемат, затова вече имаме отказ от фирмите да доставят лекарства и да сключват договори", обясни тя и другият проблем, който възниква и който може да затрудни лечението на пациентите.

„Затова моля да се приеме текст, така че да се реши тази несправедливост. НЗОК вече е платила 1 млрд. лв. за лекарства, а сме още едва юли", допълни д-р Пенкова. Още светлина по проблема хвърли и проф. Гетов. „Тези текстове са защитен механизъм за това, че МЗ вече три години не може да въведе централизираното договаряне поради поредица обжалвания и съдебни дела. Преди три години като централен орган за договаряне министърът на здравеопазването успя да договори най-ниските цени за 14 групи лекарства, в резултат на което всички болници работеха на тях. Но сега за да излезем от тази патова ситуация ви предлагам да подкрепите този текст по вносител", каза той на депутатите.

Искаме, но се страхуваме

Въпреки неоспоримите аргументи на касата и изпълнителната власт част от народните представители се опитаха да променят положението, като отстояват приемането на по-меки варианти за ценова регулация с традиционния мотив, че трябва да се мисли за болниците или фирмите, така че да не спрат доставките на лекарства.

„Всички искаме да се намалят цените на околекарстватa, които плаща НЗОК, но това крие рискове за лечебните заведения", обобщи тези опасения проф. Костадин Ангелов от ГЕРБ. И настоя колегите му да не приемат предложението по вносител, а неговото или на доц. Васил Пандов от ПП. Както вече clinica писа, в първия вариант се предлагаше крайната стойност, която ще плаща НЗОК да се изчислява по неясна формула изготвена от група в МЗ, а във втория да се вземе средноаритметичната цена от петте най-ниски за последните 6 месеца.

„Това, което се случва е, че НЗОК не договаря цената на онколекарствата с ПРУ, а болниците правят търгове сами и за едно и също лекарство плащат с разлика от 10 пъти. Тоест, НЗОК плаща за едно лекарство на едно лечебно заведение 200 лв., а на другото 2000 лв. На годишна база могат да се спестят между 60 и 100 млн. с въвеждане на механизъм. Целта на нашите усилия е да има регулация, въпросът е каква, за да не търпят и лечебните заведения загуба", обясни и доц. Пандов.

Още малко корупция не пречи

Въпреки ясното дефиниране на проблема, се появиха мнения на народни представители да не се гласува изобщо подобен механизъм сега.

Не е ли по-удачно да не приемаме Параграф 14 и да си остане стария режим на действие, а в спешен порядък МЗ да внесе законопроект, в който са изчистени тези неща, предложи Георги Гьоков от БСП. Според него нямало да има големи загуби на НЗОК, ако не се приеме сега параграфа. Факт е, че в България имаме най-скъпите лекарства, можем да оставим нещата още два-три месеца така, стана ясно още от думите му.

Г-н Гьоков вие разбирате, че има корупция и ни предлагате още два-три месеца да я търпим, който гласува против промяната тук, гласува за корупция от 100 млн. на година, заяви остро обаче Венко Сабрутев от ПП. Дебатът доведе до още по-стри реплики от страна на „Възраждане".

„Имаме икономически казус – между 100 и 200 млн. лв. се крадат от онколекарства и то не от днес или вчера. Имаме и две нови предложения от които да избираме, които са като да изберем между холера или чума. От „Възраждане" сме против двете предложения на ГЕРБ и ПП-ДБ, но ще подкрепим това на НЗОК, защото здравеопазването е може би най-продънената каца, от която се краде", заяви Цончо Ганев. А Тошко Йорданов от ИТН в заключение попита: Г-н Ганев, вярно ли ви разбрах, че имаме две страни и две предложения, които казват кое колко да открадне – по-малко или повече.

Експертно

Малко спокойствие и разум в дебата внесе д-р Александър Симидчиев от ДБ. Той обясни, че на практика няма опасност пациентите да останат без лекарства, което и от трите предложения да се приеме – дори ценово най-рестриктивното на МС. Причината е, че оригиналните медикаменти, които се доставят само от една фирма имат много малка разлика в цената на търговете на болниците. Проблемът е при генеричните лекарства, които са с ниски цени и може по-лесно да се спекулира. Те обаче не се произвеждат само от една фирма, което предполага, че ще се намери алтернатива за лечение на пациента винаги.

В заключение

В крайна сметка след кратка почивка депутатите гласуваха предложението на МС за най-ниската цена. Освен това приеха всички аптеки - и в болниците, да получават заплащане на лекарствата от НЗОК само след като са ги верифицирали. Проверката за отписването от системата ще става автоматично. С това се слага някакъв ред и при възможността да се извършват криминални деяния като например продажбата в други държави на медикаменти, които вече са били платени от НЗОК за лечението на български пациенти.

Дебатът за финансирането на онколекарствата от касата обаче се оказа поредният пробен камък, който показа колко пропита от корупция е здравната система, както и колко голям е политическият чадър точно над тези порочни практики. Под традиционния параван за защитата правата на пациентите с онкологични заболявания депутати от различни партии за пореден път се надпреварваха да обясняват колко много финансови интереси на болници и фирми има в сектора и как те трябва да бъдат защитени. Все пак явно има и лъч надежда, след като този път парламентът прие текстовете, които защитават обществените, а не частните интереси.