140 болници стигаха за 2 милиона повече българи

От разстоянието на времето мога да кажа, че лекарското съсловие не издържа проверката, то предпочете парите пред медицината и развитието й в България, казва д-р Мими Виткова

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Д-р Виткова, каква здравна система заварихте, когато станахте министър, какво беше социалистическото наследство?

- Здравното министерство и системата бяха в процес на унищожаване на всичко минало без да има адекватна скорост на възстановяване. С две заповеди бяха унищожени над 140 нормативни акта и трябваше д аги възстановим. Държавен вестник бяха пропищели от нас. Разрухата беше започнала, а опитът да се спре, се оказа неуспешен.

Бяха минали пет години, в които идеята за промени в здравната система бяха набрали скорост и то промени в духа на това, което днес консумираме - промяна в цялата философия, структуриране и действие на здравната система и привеждането й към пазарни принципи. В тези две години беше много трудно да се спре натиска за такъв тип промени. Още тогава бях наясно, че нещата няма да вървят в добър ракурс, защото, за да се направят такива фундаментални промени системата трябва да се сгромоляса и тепърва да се изгражда.

Когато днес говорят за реформи, аз казвам, че по-скоро трябва да говорим за плодовете от реформите. И ако ние бяхме малко по-мъдри да наблюдаваме ефекта от тези революционни промени, можехме да нанесем корекции, но ние оставихме нещата, така че всеки да прави каквото иска в системата. Защото лекарите и лечебните заведения са търговски субекти по своята юридическа същност и не трябва да се учудваме от този уклон към парите и подмяната на медицината с пари в цялата система. Заварих - все още работеща система при онези условия, във финансови трудности, защото това бяха години със сериозни трусове.

- Къде бяха най-големите проблеми?

- Това, което за мен беше ужасяващо, защото ние постъпихме в края на януари 1995 г., а дотогава безплатните лекарства за децата до 7 години, 50% платените за децата до 14 години, за хората с първа група инвалидност, не се получаваха от всички. Заварих системата, когато аптечните предприятия бяха оставени на автопилот и се бяха нароили около 400 търговци на едро, нямаше законови изисквания и никаква разлика дали продаваш сол, пипер или лекарства. Лекарствата, които се плащаха на тези групи бяха разпределени по общини и бюджетът за 1995 г. беше гласуван. В някои общини, които имаха парите и разбирането, че трябва да ги осигурят, хората получаваха тези лекарства, там, където нямаше разбиране или пари, хората не ги получаваха и тук говоря за диабетици и включително инсулин. Това накара мен и целият ми екип на ръба на закона да върнем известна част от парите, които бяха дадени и да изведем жизненонеобходими 12 лекарства на централна доставка. Направихме конкурс, за да можем да покрием острия дефицит, който беше настъпил. През 1996 г. парите бяха увеличени, заболяванията също, но трябваше да се справим бързо, защото човек не може да седи без инсулин и един ден.

- Тоест, това е началото на така наречените търгове на МЗ?

- Да, това беше началото, като тогава максимално бързо се опитахме да приемем и ЗЛПХМ, бяха фиксирани търговските надценки на едро и дребно, в края на 96 г., когато настъпи финансовата криза, леко коригирахме надценките, но все пак имаше правила. Разделихме и аптечните предприятия в два холдинга, тъй като имаше такива, които бяха добре, а други загинали, и за два месеца всички се скочиха нагоре. Тоест, когато има добро управление, проблемът не е в това, че имаш 400 търговци.

- Вие сте заварили една система, която все още е била на централно финансиране и собствеността все още е била държавна. Успяхте ли да запазите статуквото на ЛЗ, както и на каква цена?

- Аз се опитвах непрекъснато да обяснявам това, което казвам и сега. За мен здравната система не е и няма как да бъде класически пазар. Няма икономист, който да подкрепя това, което казват лекарите - че здравеопазването е търговия, в която лекарят си продава труда, а пациентът го купува. Това е нелепа история. Здравната система е елемент от националната сигурност на една страна, мисля, че го преживяхме по време на пандемията, в началото, когато не се знаеше тежестта, проблемът бе поет от държавните лечебни заведения, частните се включиха едва когато цената на КП скочи и те имаха интерес. И това не е защото съм против частното, аз самата работя в частния сектор, а защото трябва да има правила и системата да работи в полза на обществото.

- Колко бяха болниците тогава?

- 140, днеска са над 300.

- Достатъчно ли бяха?

- Категорично да.

- А населението какво беше?

- С два милиона повече.

- Имаше ли кадрови дефицит тогава и очертаваше ли се вече такъв?

- За сестрите беше започнал и малко преди това. Аз си го обяснявах с недостатъчното заплащане, но оттогава насетне не се предприема нищо, за да се реши този проблем, и той стигна някакво дъно. Особено в следващите 5-6 години нещата ще станат катастрофални, дори няма да дочакаме 10 години. И не виждам никакъв проблем за управленски решения, просто трябва малко кураж. В гората има мечки, който не иска да ги среща, да не влиза там. Няма го никъде по света и не е нормално да завършиш държавна поръчка, този беден народ да те издържа и на следващия ден да си на Терминал 2 - и за лекарите става дума, и сестрите.

- Откъде натискът за промени беше най-голям - лекари, политически кръгове, частни инвеститори?

- Всичко заедно. Аз дори заварих ЗЛЗ подготвен, поднесе ми се, политическо беше решението, от СДС предимно, но инициатори на тези промени бяха лекарите в съответната политическа партия, тоест колегите ми. И виждате дори и днес, за да се направи опит за някаква регулация тя много трудно ще е успешна, защото и днес има лекари, които получават заплата по 1500 лв., и такива с 50 000 на месец. Така че тези с високите възнаграждения небиха приели промяна на регулацията, която би помогнала за по-добро разпределение на ресурса.

- Над 20 години по-късно каква е оценката ви, като сравните тогавашната здравна система и сегашната?

- Нашата здравна система и към днешна дата има едно единствено предимство пред останалите страни и това е достъпът до специалист. Ако успеем това да съхраним, можем да оправдаем редица грешки, които сме допуснали по пътя. Иначе резултатите днес са еднакво неудовлетворителни и за пациента, и за работещия. За пациента голямата неудовлетвореност е доплащането и за лекарства, и за медицински изделия и кой за каквото се сети. Мога в това отношение да направя Енциклопедия на творчеството, а контролът е нулев, отговорът, който получаваме от институциите е: те са търговци, имат право на всичко.

- Защо стигнахме до тези печални резултати в здравеопазването?

- Според мен причината е политическа, професионална, защото във всяка политическа партия трябва да има професионален капацитет, който да е водещ при вземането на решения, а това не го наблюдаваме. Отрицанието на всичко и опитът да присадиш нещо отвън, което не познаваш нито откъм плюсовете, нито откъм минусите, загубихме доста време от политически инат, вместо да видим плюсовете и минусите, и да изберем най-доброто. В едно семейство никога не са на едно мнение, но донякъде знаем, че сме осъдени да живеем заедно и затова търсим и компромис, и всичко останало, такова нещо не беше направено.

- Къде беше повратната негативна точка?

- Ако говорим за реалния резултат, това е 97-98 г., когато се промени ЗЛЗ и системата на финансиране с осигурителна. Ние предварително знаехме, че осигурителните системи са по-скъпи от бюджетните, и за някои от работещите в системата е по-добре, но за обществото като цяло не е.

- Какво ще е бъдещето на здравеопазването в България?

- Неясно, много трудно към днешна дата, виждайки цялата политическа обстановка, можем да съберем политическа сензитивност за проблемите, воля и разум за решаването им. Виждате в какво състояние са политическите партии, те нито имат експертен потенциал, нито сетивност за страданията на болния и работещите в системата.

- Приватизацията на болниците е била забранена, това беше грешка или плюс?

- Няма система без обществени болници, обикновено гръбнакът на системата са те. Така че ако си мислим, че щеше да е по-добре, ако бяхме направили болниците частни, нямаше да е така, и пак щяха от 140 да станат 300. Защо не приватизираме армията, МВР, пожарната, това са системи от националната сигурност. В Швейцария университетските болници са кантонална собственост и се издържат от Кантоните. Има частни болници, но движение към тях няма, защото наука се прави в държавните. Тоест, държавата се опитва да направи системата полезна за обществото.

- Защо България, която е много по-малка, по-бедна, се оказа по-пазарна от една Франция или Швейцария?

- Защото нямаше политически разум, всичко беше отрицание. Ние историята си отричаме, погледнете учебниците ни на какво приличат, какво ще знаят децата ни. Българите много често навън успяват, защото се вписват в едни вече изработени правила, а тук, ако седнем двама души, за да си изработим правилата, не можем, защото единият трябва да покаже, че е повече и всеки се опитва да се наложи над останалите, а не да ги чуе.

- Ще се научим ли да живеем заедно?

- Не знам какво трябва да преживеем, за да стигнем до този извод. Опитвам се да бъда реалист, да не съм песимист, но реализмът ми като че ли започва да отстъпва. Ние си мислим, че с политика може да се занимава всеки, участието в политиката, в решения, които ангажират цялата държава трябва да е подплатено с компетентност, не може по кръстовищата да си събираме министри и всеки, влязъл във ведомството да му трябват година-две, за да се научи, а за това време да е сменен. Говорим за експертен потенциал, който да реализира политически идеи, ако има такива,защото според мен те вече са сведени до власт и нейното оползотворяване чрез определени интереси, не обществени разбира се. В здравеопазването е същото.

- Какво бихте посъветвали вашите колеги в политиката, какво трябва да направят спешно?

- Не обичам да давам съвети. Но бих могла да кажа, че управленските постове не са привилегия, а голяма отговорност и човек трябва да бъде достатъчно самокритичен към компетентностите си, възможностите си, когато се ангажира с тях. В противен случай просто преминава през властта и това, което остава след него е плачевно.

- Управлението на здравната система отговорност на здравния министър ли е, може ли да се справи без политическа подкрепа?

- Министърът трябва да е достатъчно компетентен да си събере екип, това е много важно. Разбира се, трябва да има стабилно политическо мнозинство и подкрепа, за да реализира особено сега промените в изместване на центъра на системата от търговията към обществения й характер и място. Интересите са много и човек сам не би могъл да постигне това, ще срещне сериозни политически трудности, включително в собствената си политическа партия, от която е бил излъчен.

- Как се справиха лекарите?

- Според мен лекарите можеха и бяха длъжни да бъдат стоп на този разрушителен процес, но не се получи. От разстоянието на времето мога да кажа, че лекарското съсловие не издържа проверката, то предпочете парите пред медицината и развитието й в България.

Още интересни интервюта може да намерите в You Tube канала на Clinica тук