Спряната приватизация доведе до многото болници

За здравна реформа са нужни силни политическите партии, а без промяна в самите тях винаги ще има този паритет от последните години, казва проф. Борислав Китов

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Проф. Китов, Вие сте един от основателите на тази здравна система, в която живеем и се лекуваме. Бяхте председател на здравната комисия по здравеопазване по време на управлението на ОДС и на тройната коалиция. Какво намерихте в здравеопазването, когато поехте този пост за първи път? Как започна всичко на практика?

- Г-жа Мими Виткова, като министър, се опита да направи една реформа, но общо взето нещата не се случиха. Здравеопазването беше доста изостанало и беше необходимо да се направи една истинска реформа. Имайте предвид, че в света има няколко здравни системи. Системата на държавно финансиране, каквото имаше по-рано в България, фондовото финансиране „Бисмарк" и „Бевъридж" системата – смесена между фондово и държавно финансиране. Тогава се консултирахме с много специалисти - от Германия, Австрия, Франция, и се насочихме към създаването на системата Бисмарк или фондовото финансиране. Най-интересно е, че когато първоначалните разчети показваха, че да може да тръгне системата отведнъж беше необходимо вноската да бъде поне 12% от БВП. Бяха проведени много разговори със „Световната банка". Ние по това време бяхме в борд и се реши, че това е невъзможно, че за фиска на държавата натоварването ще е огромно. Тогава се реши да се започне с вноска от 6% и с въвеждане на общопрактикуващите лекари. Това е началото на реформата. В крайна сметка на базата на консултациите се спряхме на едно фондово финансиране. Това, което ще кажа е много важно. То е, че първоначално финансирането беше двойно – от НЗОК и държавата. С годините започнаха да се въвеждат различни проценти от клиничните пътеки, а финансирането на заплатите и другото финансиране идваше от министерството. Така че, по онова време имаше двойно финансирането. То се промени много по-късно. Мисля, че през 1997-а, когато МЗ в лицето на министър Радослав Гайдарски прехвърли всичко на касата.

- Кои хора участваха в групата, която изработи новите закони и взе политическите решения да се премине към този здравноосигурителен модел?

- Основен двигател беше, в качеството си на заместник-министър на здравеопазването, Илко Семерджиев, разбира се заедно с членовете на комисията. Решението беше взето от СДС и „Народен съюз".

- Единодушни ли бяха всички политически сили при тези дебати, че това е посоката или имаше парламентарни групи, които смятаха, че трябва да се поеме друг курс?

- От коалицията ОДС бяха единодушни. Първоначално имаше известни финансови обструкции в лицето на финансовия министър Муравей Радев. Тогава г-н Иван Костов заяви твърдо, че промени ще има и това може да стане, така че коалицията беше единодушна.

- Имахте ли съмнения за това, дали поемате по правилния път? Кои бяха най-големите рискове, които смятахме, че могат да се случат при една такава огромна промяна на системата?

- Винаги имаше известни съмнения. Пак искам да повторя, ние не направихме нещо ново, а просто се спряхме на системата Бисмарк. Най-интересното беше, че германските консултанти, а те бяха основните консултанти, държаха в България да има един единствен фонд, защото отчитаха, че така е по-добре, въпреки че в Германия има много фондове. Разбира се, до онзи момент в България нямаше общопрактикуващи лекари. Това беше едно от притесненията, дали колегите, които започват като общопрактикуващи лекари, ще могат да се справят. В общи линии се видя, че успяха.

- Кои бяха основните цели, които си поставихте с тази реформа. Какво искахте да се получи, като краен резултат – от една страна за лекарите и от друга, за пациентите?

- Вижте, винаги целта на една реформа е да бъдат максимално доволни и двете страни. Говоря и за пациентите, говоря и за колегите. През 1997 г. финансирането на болниците и заплащането на лекарите беше мизерно. Липсваха доста лекарства. Всичко това беше необходимо, да се оправи и то значително се пооправи. Разбира се, и в световен мащаб едва ли има страна, в която пациентите да са доволни от системата и лекарите да са доволни от своето заплащане.

- Сега вече, почти 30 години по-късно, когато гледате резултатите от тези промени, смятате ли, че пътят, който сме поели е бил правилен и извървели ли сме го по правилния начин?

- Мисля, че би могло да се помисли за някои корекции, които се опитахме да направим с Петър Москов, когато беше министър. А именно - финансирането, заплатите на лекарите да не са от КП, за да няма големи разлики между различните специалности, които взимат много малко средства и специалности, които взимат много, защото има недофинансирани пътеки. За съжаление, това не можа да стане при министър Москов. Може би, не стигна времето. Искам само да кажа, че във Франция, една от държавите, която по отношение на средствата, отделяни за здравеопазване, има едно от най-доброто здравеопазване в света, се използват клинични пътеки, но само за лечението на пациентите. Финансирането на заплащането на лекарите, има разбира се коефициент на сложност, идва основно от министерството. Така, че трябва да се помисли, защото когато заплащането се формира само от пътеки, има известни възможности, как да го кажа, да не съм груб - за недобронамерени практики.

- Говорите вероятно са големия ръст на заплащането, най-вече на ръка от пациентите?

- Аз не мисля, че се плаща на ръка от пациентите. И ще ви кажа защо. Първо, една от възможностите е избор на лекуващ лекар или на оператор. Другото е, Голямото заплащане идва от онези материали, които не се заплащат от касата. Говоря за импланти, говоря за други неща. Оттам идва голямото заплащане. Едва ли на ръка се взимат средства.

- Имам предвид, че не става през допълнително здравно осигуряване, а става кешово.

- Кешово не става, защото да се сложат едни импланти в неврохиругията, пациентът си плаща на касата на болницата. Аз съм внасял, мисля два, пъти закон за доплащането, но нямаше политически воля. Защото трябва да има известно доплащане, то се изчислява на базата на доходите. Има и икономически формули, по които се изчислява. Аз мисля, че това ще бъде много по-добре.

- Рефомирайки самия здравноосигурителен модел, в същото време, не се прие приватизирането на болниците в страната, защо?

- Тук сте абсолютно права и аз ще ви кажа, защо. Това беше първото отстъплението от реформата, защото когато беше създадена, тя даваше възможност здравните заведения да бъдат закупени от лекарите или персонала, който работи в болниците. Второто, работа на правителството на Симеон Сакскобургготски беше да сложи болниците в забранителния списък. Това доведе до строене на частни болници. Първо, това са допълнителни средства, които бяха изразходвани, но и доведе до огромния брой болници, които имаме в България.

- Така е.

- Искам обаче да кажа нещо друго, което не се разбра много от всички български граждани. Когато Англия излезе от ЕС, там се намираше Агенцията по лекарствата и тя трябваше да бъде прехвърлена в някоя друга столица, в момента е в Амстердам. Много държави кандидатстваха. Имаше 13 показателя, по които трябваше да бъдат уточнени. Кандидатстваше и София. Сред 12 от тях бяхме на последно място, но по един – на първо. Това беше достъпът до лекар, достъпът до медицинска помощ. Моята дъщеря е лекар в Англия и честно да ви кажа, там да се отиде на общопрактикуващ лекар се чака месец – два, а за специалист - до шест.

- Да, но достъпът до специалист е едно, достъпът до болница е друго. Смятате ли, че това нарояване на болници, помага за достъпа до качествено лечение?

- При всички положения многото болници в България не могат да бъдат обезпечени само с добри лекари. На много места има известен недостиг на специалисти. Съвсем правилната е политиката на министерството от няколко години, че за разкриването на болница трябва да се гледа т.нар. здравна карта и да се разкриват само лечебни заведения, от които има недостиг в дадената област. Но за съжаление, има изключения.

- Защо тогава спряхте приватизирането на болниците? Какъв беше мотивът?

- Това успя да направи правителството „Кобургготски". Как да ви кажа, така и не разбрах мотива. Това било национална сигурност и ги сложиха в забранителен списък. Сега аз имам известни подозрения, но те са само подозрения и не бих искал да ги коментирам. Но, това беше едно от първите неща, можете да проверите, което тяхното правителство направи, към края на 2001 година.

- Мислите ли, че ако приватизирането на болниците не беше спряно, сега щяхме да имаме по-малко частни нови лечебни заведения?

- Със сигурност, защото тези, които биха били закупени щяха да бъдат частни. Може би, частните също щяха да бъдат също толкова, но общият брой на болниците щеше да е по-малък.

- Смятате ли, че сега е възможно да се пристъпи към подобна крачка?

- Вижте, аз категорично съм убеден и ще ви дам един пример. В град Пловдив има три или четири общински болници, при положение, че най-голямата университетска болница на Балканите - „Св. Георги", е тук, има и окръжна болница, която е държавна. Просто, няма нужда от толкова болници.

- Мислите ли, че би се намерила политическа сила, която да направи подобна болнична реформа?

- Вижте, нека да се опитам да ви поправя. Не е необходима нова реформа. Необходими са известни корекции, на първо място това, което и вие казахте – допълнително осигуряване. Това, за да стане, трябва да спечели политическа сила или политическа коалиция с едно значимо мнозинство, което да има доверието на народа. На този етап аз не мисля, че това е възможно. Впрочем, проф. Христо Хинков също е един от участниците, когато се правеше реформата. Той беше заместник-директор на касата, когато Илко Семерджиев стана първият директор на НЗОК. В тази ситуация той е един човек, който е добре запознат с нещата, знае, има много добри познания от движението на цялата реформа. Би могъл да направи нещо в тази ситуация.

- Проф. Хинков обяви вече публично приоритетите си. Един от тях е приемането на нова здравна карта и спирането на увеличаването на броя на болниците. Считате ли, че това е възможно?

- Второто е абсолютно възможно. Нова здравна карта, според мене е излишна. По-скоро тя би следвало да се актуализира, защото все пак има, знаете, както се актуализираха избирателните списъци – има намаляване на хората. Това може спокойно да бъде направено и там, където има насищане на здравни заведения да не се допуска изграждане на ново здравно лечебно заведение.

- Когато сте създавали НЗОК, каква беше идеята Ви – тя да работи с всички лечебни заведения, които биха искали да имат договор с нея или напротив, да има селективно договаряне и тя да работи само с най-добрите в един регион, за да покрие потребностите?

- Вижте, това не може да бъде , защото Конституцията казва, че всяка една собственост и всички субекти са равни. Това не може да бъде. Лично мое мнение е, че касата трябва да работи с всички субекти, които отговарят на стандартите, които са създадени от министерството.

- Смятате ли, че в момента има адекватни медицински стандарти и качество съответно, на здравните услуги, които предоставят лечебните заведения?

- Аз съм участвал в изготвянето на стандарта по неврохирургия и с проф. Габровски, който беше главният автор. Ние сме се опитали да вземем най-доброто от европейските и световните практики. Винаги има какво да се допълни. Мисля, че стандартите са добри и могат да служат за основа. Големият проблем на българското здравеопазване е вече не липса на апаратура, апаратура има на най-високи европейски и световни нива, имаме много добри специалисти, България може да се прави всичко, но гледането на пациентите не е на добро ниво. За да бъде едно гледане на пациентите добро, съотношението лекар – медицински сестри трябва да е едно към три. В много здравни заведения то е едно към едно и половина – едно и осем. Това вече води до недобро гледане. Да не говорим, че по света има болногледачи, а тук санитарите не са добре подготвени. И това е една от слабостите на българското здравеопазване. Въпреки, че повишиха заплатите, общо взето, този труд е недофинансиран и затова много от младите момичета, които завършват здравни грижи, заминават за чужбина.

- Смятате ли, че бихме могли да се справим с кадровата криза, както и с някои от другите недостатъци на здравната система, които очертахме като примери?

- Винаги може да се върви към добро, но да не си правим илюзии – не може да стане с магическа пръчка, но трябва да се опитваме. Трябва да се видят точните причини и там, където има недостиг на някои специалисти, от една страна да се върви към повишаване на техните заплати, което да не е свързано с клиничните пътеки, защото това е една от слабостите на сегашната система. Другото е специализацията по тези специалности да бъде платена, както някои са платени от министерството, което е крачка напред.

- Смятате ли, че има разбиране от страна на политическите партии към този ресор здравеопазване, защото знаете, че той е доста труден и свързан с доста проблеми?

- Категорично мисля, че няма разбиране. И ще кажа защо. За да се направи една реформа, най-напред съответното управляващо мнозинство трябва да реши какво иска. Второ – да осигури финансиране. И трето – да реши в какви срокове трябва да го направи. Сегашните управляващи изобщо нямат такива визии.

- Защо през 1997 – 1998 г. това е успяло да се случи, а сега не и вече години наред не успяваме?

- Тогава се получи точно така, както ви казвам, че трябва. Най-напред се реши, какво трябва да се направи. След това беше осигурено финансиране от правителството и тогава вече започна изграждането на системата. Много пъти даже сме спорили, дали да се започне от общопрактикуващите лекари заплащане за свършена дейност или за глава от населението. Нашите консултанти обаче ни казаха, че ако бъде за свършена дейност и тя бъде остойностена, парите ще бъдат много повече. Затова се спряхме на капитацията.

- Но къде е разликата? Защо тогава сте успели да намерите политическа воля и всичко да се случи без значение дали е правилно или не, а сега няма?

- Това правителство, на ОДС с министър – председател Иван Костов направи най-трудните и най-важни реформи в българския преход, но си плати цената в 2001 г., когато дойде един популист, който обеща на българите да ги оправи за 800 дни, но оправи собственото си положение. Прощавайте, че го казвам, но е така.

- Мислите ли, че скоро отново държавата ни ще бъде в положение, в което да се намери силно правителство, което да завърши промените в здравеопазването?

- Много бих искал това да го видя, но съм умерен песимист. Докато има определени хора начело на някои от политическите партии, те няма да се реформират. Не се ли реформират, винаги ще има този паритет, който го виждате в последните две-три години.

- Това, което пропуснахме в нашия разговор, беше съсловието. Казахте, че с най-важните законопроекти, които сте приели е бил и този за основаването на БЛС. Каква беше ролята на организацията тогава и каква е сега?

- Ролята на организацията е много голяма и това, може би, е най-силното оръжие, дадено в ръцете на съсловието. То, в крайна сметка, договаря и стандарти, и общи правила, договаря обеми и цени. И в крайна сметка, се опитва така да направи, че да се подобри както трудът, така и заплатите и заплащането на лекарите. Ако попитате много хора, много колеги, някои от тях ще бъдат песимисти, но истината е, че това е една саморегулираща се професия и ролята на БЛС мисля, че е голяма.

- БЛС защитава правата на лекарите. В цялата система обаче, кой защитава правата на пациентите и, ако действително сега българският лекар е много по-добре платен, отколкото е бил през 1997 г. и вече не е беден, дали българският пациент е удовлетворен от това, което получава, като здравна грижа?

- Ще се опитам да кажа нещо, което съм преживял. В 2007 г. имаше една делегация от Швеция начело с председателката на Комисията по здравеопазване и социални дейности. На въпроса с какво бихте се похвалили, тя каза: Направили сме един закон, в който се казва, че не може да се чака за лекар повече от три месеца. Между другото, по това време, бюджетът на България за здравеопазване беше 1 млрд. евро, а на деветмилионна Швеция – 22 млрд. евро. На въпроса от какво не са доволни, тя каза , че шведите не са доволни от здравеопазването, а шведските лекари от заплащането.

- В тази кадрова криза, която се очертава у нас, дали и ние скоро няма да стигнем шведите и да чакаме по три месеца?

- Това при сегашната система е абсолютно невъзможно. Първо, има много специалисти в болничната и доболничната помощ. Да не говорим, че ние може би сме страната с най-много лечебни заведения. Да не говоря, че в спешните звена, където всеки може да отиде по всяко време, като заобиколи доболничната помощ. Такава опасност няма. Все пак, в болниците, на базата на стандартите, които вече са задължителни и изискванията за спазването на тези стандарти, аз мисля, че нивото на медицинска помощ в страната е много добро. Разбира се, има и изключения, както навсякъде. Гледането на пациентите е основният проблем. Усилията трябва да бъдат насочени към подобряване на здравните грижи, на медицинските здравни грижи.

- Тоест, ако трябва да си направите равносметка с няколко думи, каква е тя? Имам предвид здравната реформа, която сте предприели?

- Аз мисля, че тя беше сложена на една не лоша основа. Разбира се, за времето имаше и крачки назад, и малки крачки напред. Не мисля, че трябва да има нова реформа. Просто, трябва да се направят подобрения. Дълбокото ми убеждение е, че КП не бива да служат за заплащане на труда на здравните деятели, да не са доходи за здравните заведения. Тогава нещата ще се изчистят от някои не така добри практики.

- Благодаря Ви, проф. Китов.