Верификацията няма да вдигне цените на лекарствата

България ще е сред първите пет страни, които са въвели системата, казва Тобиас Биър

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Г-н Биър, докъде стигна въвеждането на системата за верификация на лекарствата в ЕС?

- Европейската система за верификация на лекарствата се състои от два основни елемента. Единият е европейският хъб, който се поддържа от Европейската организация за верификация на лекарствата, другият са националните репозиторни системи. Нещата в организацията се развиват много добре, наемаме още хора, които да могат да се справят с голямото количество работа и партньори, които ни чакат, защото всички европейски компании трябва да свържат с европейския хъб. 2500 фармацевтични компании трябва да се присъединят към хъба, това е много голяма цифра, като около 150 вече са започнали процеса. Мисля, че подготовката от наша гледна точка върви много добре и следващият месец ще пуснем съобщение, че вече имаме възможност да свържем националните сървъри към системата и да управляваме потока на информацията, която ще потече към нас през 2019 г.

- Във всички страни ли върви гладко процеса по присъединяване към системата?

- Не. Има страни, които напредват много добре, най-вече това е Германия и аз съм много горд от този факт. Скандинавските държави също напредват добре, по мое мнение въвеждането на системата за верификация в България е на същото ниво, както при тях. Първата държава, която вече се присъедини към нашия хъб е Германия, а България ще бъде може би не втората, но третата по ред, със сигурност ще сред първите пет. В София имах много ползотворна среща с 13 компании, комуникацията с индустрията е много добра. Обикновено големите фармацевтични компании са добре запознати с процеса, но по принцип имаме проблем с информирането на по-малките регионални производители и дистрибутори, докато тук не е така. Бях свидетел на една добре информирана аудитория.

- Мислите ли, че ще има страни, които няма да успеят да спазят сроковете по присъединяването?

- Не бих искал да се фокусирам върху това и да посочвам определени страни. Ако трябва да бъда честен, има няколко държави, които разполагат с повече време, за да импламентират директивата. Сред тях са Белгия, Италия, Гърция - те имат шест години на разположение. Белгийците обаче казаха, че нямат нужда от удължаване на срока и ще се справят до 2019 г. Но гърците все още не са започнали избора на доставчик за изграждане на системата на национално ниво. Затова се съмнявам, че ще успеят да се справят до 2019 г., все пак те имат нормативно определен по-дълъг период за въвеждане на системата, който могат да използват. Сред държавите, които трябва да са готови до 2019 г., най-много съм притеснен дали ще се справи Полша, която все още не е избрала доставчик на национално ниво, както и Румъния, където не знаем какво точно се случва.

- Какво ще се случи с тях, ако не успеят да се присъединят навреме към системата за верификация?

- Това е добър въпрос, но за съжаление не мога да отговоря, въпреки че го получавам от всички страни, особено тези, които са най-притеснени със спазването на сроковете. Възможно е да има някакви санкции, но отговорът може да даде само ЕК.

- Фармацевтичните компании доволни ли са от въвеждането на тази система?

- Както казах и в началото - 2500 компании трябва да се включат в този процес, за съжаление засега само 150 са го направили. Има голяма разлика и виждам, че много от тях не знаят какво точно трябва да направят. Фармацевтичните компании работят в името на пациентите и те трябва да имат инструменти, с които да предотвратяват навлизането на фалшиви лекарства във веригата за доставки. Затова те са настроени позитивно. Разбира се, компаниите се съобразяват и с разходите, които трябва да направят, тъй като това е голяма инвестиция за фармацевтичната индустрия.

- Колко големи са разходите за фармацевтичните компании?

- Зависи от това колко производствени линии трябва да се обновят, но инвестицията за една линия може да достигне 100 000 евро. Така че от гледна точка на инвестициите те не са малък разход, но той ще помогне на индустрията да се опази от фалшифициране на лекарствата, мисля, че това е за доброто на всички и затова компаниите го правят.

- Каква е реакцията на дистрибуторите и аптекарите?

- Мисля, че като цяло фармацевтите са позитивно настроени към промяната. В някои държави наличието на фалшиви лекарства е много малко и те казват – добре, но нашата верига за доставки е сигурна, ние никога не сме имали фалшиви медикаменти, защо трябва да сканираме всички. Но от друга страна смятам, че това ще е предимство, защото срокът на годност и номерът на партидата ще са в електронен формат, което ще им помогне да обновяват и по-добре да организират системата си. Това е добре за тях.

- Големи ли са разходите за фармацевтите?

- Не, те трябва да обновят компютърните си системи, както и да се снабдят с електронни четци. В някои страни вече имат такива, другаде ще се наложи да си купят, но доколкото знам цената е около 100 евро, което не е много. Повече ще бъдат разходите за болничните аптеки, тъй като там има огромни количества медикаменти, които трябва да се сканират. Затова те не са толкова ангажирани и в доста европейски страни не са готови за въвеждането на системата за верификация. Тъй като ние сме притеснени дали болничният сектор ще успее, в момента се опитваме заедно с Европейската организация на болничните фармацевти да дадем тласък на процеса в болниците, както и да включим техни представители на национално ниво, които да ги подпомогнат.

- Какви ще са другите ползи от въвеждането на верификацията за бизнеса, държавите и ЕК?

- Според мен най-голямото предимство е в сферата на информацията за изтеглянето на партиди. Сега това става с писма, които се пращат на фармацевтите, докато чрез системата изтеглянето на партида ще може да се прави само с натискането на едно копче за целия ЕС. Това ще бъде предимство за производителите, дистрибуторите, аптеките и пациентите.

- Ще може ли чрез тази система да се повиши контрола над обществените разходи за медикаменти?

- Тази система не може напълно да спре нелегалните практики, като например да се дава едно лекарство на пациента, а да отчита за реимбурсиране друго, но с въвеждането й това ще стане много по-трудно в бъдеще.

- А как ще се отрази върху паралелната търговия?

- Един от нашите членове е Асоциацията на паралелните търговци и целта на верификацията не е да спре паралелната търговия. Но отново, ако има нелегални практики и изнасяне на медикаменти от аптеките, те ще бъдат ограничени. Паралелната търговия трябва да се извършва по законовите правила и тази философия се подкрепя от нашите членове и Европейската комисия.

- Какви ще бъдат процедурите, по които съответните държавни власти ще могат да искат информация от вас?

- Начинът на организация по-скоро ще зависи от местните представителства на системата за верификация, където ще постъпват първо запитванията. Тепърва ще се изяснява каква информация може да се дава, за да не се нарушава конфиденциалността и конкуренцията в бизнеса. Всяка информация, която се предоставя ще трябва да бъде одобрена от всички заинтересовани лица. Основната ни цел засега обаче е да ограничим фалшивите лекарства, и докато системата не се справи с това, няма да се мисли за други възможни приложения.

- Ще рефлектират ли според вас инвестициите от страна на бизнеса върху крайните цени на лекарствата?

- Не мисля. Инвестициите ще оскъпят себестойността на медикаментите, но тя е различна от цената, на която те се продават. Затова не смятам, че цените ще се повишат. Последните години доказателство за това е, че в Германия, където системата работи, цените на медикаментите непрекъснато падат, а не се повишават. Освен това има специфични регулации на цените на лекарствата във всяка държава, които няма как да позволят да настъпи подобно автоматично вдигане на цените. Трябва да отчетем и факта, че ограничаването на фалшифицирането на медикаментите ще намали загубите на компаниите и накрая може да се окаже, че за легалния бизнес и за обществените фондове ще има финансови ползи.