Верификацията ще намали куфарната търговия

Няма как да има финансова помощ само за избрани аптеки при този процес, казва Деян Денев

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Г-н Денев, докъде стигна процеса по въвеждането на верификацията в България?

- Процесът по верификация върви с бързи темпове. Към момента крайните потребители, които са се включили в нея са около 1500, като тази бройка се увеличава ежедневно. Това включва над 1300 аптеки, 70-80 болнични и останалите са търговци на едро. Над 10 млн. сериализирани опаковки вече са в системата, като броят им ще се увеличи също до 9 февруари.

- Ще могат ли всички аптеки да се включат в системата навреме, какво ще последва, ако не успеят?

- Дори и да не успеят да го направят да тази дата, след това включването в системата ще продължи и ще имат възможност да се присъединят. Но трябва да имат предвид, че след 9 февруари всички сериализирани опаковки трябва да бъдат отпускани на пациентите след тяхното верифициране – след отписването им от системата. Аптеките, които не са част от системата и отпускат такива опаковки, ще са в нарушение на европейското законодателство. Но се съмнявам, че в първите дни и месеци ще има санкции и глоби.

- Колко ще струва присъединяването към верификацията на търгвоците и производителите?

- Производителите трябва да създадат мощностите, за да произведат сериализирани опаковки в Европа, така че всяка една да носи този код. Инвестицията за един производител е милиони евро и зависи от това на колко пазара оперира. За аптеките системата е така направена, че може да се свържат безплатно с минимални усилия, изисква се инвестиция за софтуер и хардуер, размерът й зависи каква е настоящата обезпеченост на аптеката. За някои разходите ще са минимални, тъй като те имат четци. За други обаче, ако трябва да купят компютри, разходите може да стигнат 1000-2000 лв.

- Според данните на фармацевтичния съюз около 500 аптеки нямат компютри, може ли БОВЛ или производителите да им помогнат финансово?

- Няма как да се подпомагат едни аптеки, а други не. Това е задължение, което произтича от закона и е отговорност на задълженото лице. В случая с верифицирането на аптеките и те трябва да могат да се справят за своя сметка. Няма практика, в която и да е държава, производители или търговци на едро да ги подпомагат, защото това би създало и нездрави зависимости между тях. На този свят нещо, като безплатен обяд няма.

- Системата ще успее ли да помогне на властите в борбата с реекспорта?

- Дизайнът на системата не е свързан с проследяване на лекарствата в цялата верига. Нейната цел е да даде гаранция, че това, което достига до пациента е същото, което е сложено в опаковките от производителите. Тоест важни са началната и крайната точка, освен това основният принцип, на който е изградена системата е, че всеки е собственик на данните, които генерира. Тоест, ако една аптека продаде 10 опаковки, тази информация е нейна собственост и никой не може да я ползва. От тази гледна точка системата не може да предостави информация на властите за всяка една опаковка къде е търгувана. Но това, която системата може да гарантирана е, че една опаковка веднъж продадена и отписана от системата, повече няма да може да се продаде. Тоест, системата гарантира защита срещу двойно продаване на едно лекарство, включително и на двойно отчитане към НЗОК. Както и че изкупуването на лекарствата от аптечната мрежа и изнасянето им в други европейски държави – така наречената куфарна търговия, която е незаконна, ще бъде много сериозно ограничена.

- Ще ограничи ли верификацията и аналогичната търговия с остатъчните количества на онкомедикаментите от болничните аптеки?

- Да, ако досега такова нещо се е случвало, занапред ще бъде невъзможно. Защото тези ампули са били поставени във вторична опаковка, която сега няма как да бъде използвана отново. Защото това няма да го позволява системата. След като системата започне да функционира напълно и вторичната опаковка бъде веднъж отписана от системата, тя няма как да бъде напълнена отново с ампули от други и продадена.

- А ще се проследяват ли и преопакованите количества у нас?

- Да, паралелните търговци също ще са част от системата, тяхното задължение ще е да се регистрират в системата и когато придобият опаковки от друг търговец на едро или от производител, които ще преопаковат за износ, ще са задължение да отпишат кода им от системата и да запишат свой собствен, който ще е свързан с оригиналния. Така ще е сигурно, че това, което търговецът е извадил от оригиналната опаковка и е сложил в своята е същото, което е сложил първоначално производителят.

- Тези данни ще може ли да стигат при здравните власти при поискване?

- Не, тук отново се прилага същия принцип за собственост на данните. Това, което един търговец генерира в системата, като информация, е негова собственост.

- С каква информация тогава ще могат да разполагат държавните власти?

- В момента това се доуточнява. Те ще получават доклади, разчитаме на това и те самите да формулират какво точно искат да получат. Но със сигурност количествата доставени опаковки в страната и количеството отпуснати опаковки, тоест цялата информация за наличностите на българския пазар ще бъде лесно достъпна и ще се знае, но няма да е ясно през кой търговец е минала и къде е била продадена.

- Какви са очакванията ви от промените в Наредба 10, докъде стигнаха те и договарянето на отстъпки?

- Тази година договарянето на отстъпки се забави. Договори все още няма подписани. Наредбата, която беше публикувана за обсъждане все още се дискутира с властите. Изразихме нашето становище, че механизмът, който те предлагат създава проблеми при доставките на продукти за НЗОК, тъй като изисква от производителите неясен ангажимент. Това е така, защото никой не знае какъв ще е бюджетът за лекарства следващата година, той може да се увеличи да остане същия, дори да се намали, а наредбата изисква компаниите да възстановяват на касата всичко над него. Няма бизнес в света, който може да функционира при такива неяснота. Също така механизмът е базиран на искането на компенсации от компаниите, които нарастват, но за една малка нова компания, както и за такава, която вкарва нови продукти, тя трябва да възстанови на НЗОК над 120% от приходите си, тъй като трябва да връща разходите с ДДС. Трудно може да се очаква, че фармацевтичната индустрия може да функционира, като връща на касата целия си ръст. Ние имаме алтернативно предложение и то е да се оптимизира сегашната структура на отстъпките и ако е необходимо да се увеличи размерът им, така че да се гарантира устойчивостта на НЗОК. Смятаме, че моделът, който работи от 2015 г. е успешен, на базата на него миналата година компаниите върнаха 160 млн. лв. от отстъпки. Затова предлагаме той да не се заменя с напълно нов и рисков механизъм с неясен резултат, а да се оптимизира.

- Как ще се отрази евентуалната липса на споразумение за Брекзит на фармацевтичната индустрия?

Фармацевтичната индустрия е предупредена отдавна да се подготви за най-лошия сценарий, а именно – Брекзит без сделка. Това означава, че, ако той се реализира, взаимоотношенията между Англия и страните от ЕС няма да са уредени, което вещае много сериозни проблеми за доставките и разрешителните за употреба. Много от страните за щастие вече са се подготвили, успели са да изнесат производства, но със сигурност има и такива , които не са готови. Може само да гадаем какъв ще е ефектът, но такъв ще има. Най-добрият вариант е Брекзит да бъде със сделка, която запазва регулаторното сътрудничество между агенцията по лекарствата в Англия и всички - останали, плюс уреждането на доставките.