Изчистват кухите аптеки

С над 300 са намалели регистрираните обекти в Изпълнителната агенция по лекарствата за година и половина

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

3995 са били аптеките у нас в началото на 2019 г., а в момента са 3677. Разликата в броя обаче не се дължи на драстично редуциране на пазара за търговия на дребно с лекарства, а на прочистване на регистъра от обекти, които съществуват на документи, но не развиват дейност. Част от бранша настояваше за това от доста време, защото „кухите аптеки" не само пречеха на възможността да се направят точни анализи, за да се предприемат нужните политики в сектора, но се използваха и за реекспорт и източване на здравната каса чрез фиктивно отпускане на скъпоструващи лекарства. Едва през миналата година това прочистване започна.

Основната причина за предприемането му стана изграждането на системата, с която ИАЛ трябва да мониторира пазара, обясни маг. фарамцевт Светослав Крумов, председател на Контролната комисия на Българския фармацевтичен съюз и бивш инспектор от ИАЛ.

Че разликата в броя на затворените

аптеки не се дължи на лавина от фалити, доказва и справката на ИАЛ за първите 6 месеца на тази година. Според нея са затворени 98 обекта, но са отворени 95. На практика една част от промените са заради смяна на собствеността, а не заради фалит, а други се дължат на сезонността на бизнеса по зимните и летните курорти, тоест – те са формални. Най-голяма част от промените са в София, където са затворили 18 аптеки, но са отворили 19, в Пловдив, където 4 затварят, а 7 отварят, Варна – три затварят, шест отварят, и Бургас – 7 затварят, но 9 отварят.

Въпреки че има огромно прочистване

на регистъра от фиктивни аптеки, специалистите смятат, че е възможно да са останали още. Причината е, че към Българската организация за верификация на лекарствата има вързани 2900 аптеки. Не е ясно дали всички сред оставащите 700 са налични или част от тях отново са фиктивни. Това обаче много лесно може да се засече с последните промени в закона за лекарствата, с които вече могат да се налагат глоби на фармацевтите, които не са осъществили връзка със системата за верифициране. Ако държавата се възползва от тази възможност, бързо може да финализира процеса.

Друг голям плюс в промените на закона

е разширяването на здравните власти, които трябва да получават данни от БОВЛ за проблеми с отписването на опаковки от системата, тъй като са продадени до краен потребител. Досега тази информация постъпваше само в ИАЛ, която следеше дали има фалшифициране на продуктите. Данните обаче не са подаваха до НЗОК, която плаща за повечето от медикаментите в системата. Така фондът нямаше възможност да провери дали е имало опити за повторна продажба на едни и същи медикаменти. Единствените такива сигнали в институцията са постъпили през есента на миналата година и са засягали няколко скъпоструващи продукти в болниците, за които clinica.bg писа. Тогава касата е наложила глоби на съответните лечебни заведения. От началото на верифицирането досега обаче в ИАЛ са постъпили 1181 сигнали за възможни нередности при верифицирането на лекарствата. Най-често те са били за продукти Aulin, CONCOR 5mg и Diclofenac Duo. Извършените от ИАЛ проверки във връзка с тези сигнали не са установили случаи на фалшифицирани опаковки, съобщиха от агенцията. Занапред обаче касата също ще получава сигнали за продуктите, които плаща, така при добро желание от нейна страна е възможно да се сложи ред в опитите един медикамент да се плаща от фонда, а вместо да иде за болен човек, да се продава чрез реекспорт.

Създаването на Национална аптечна карта

е друг позитив на промените в закона за лекарствата, който се очаква да доведе до нормализиране на пазара. По този начин ще се види ясно какво е разпределението на обектите в страната, какви са географските диспропорции, а това ще е повод властите да предприемат мерки, така че да осигурят достъп до медикаменти и в малките населени места. В момента една трета от аптеките се намират в столицата, а в по-малките градове и селата няма. В същото време заради големия брой аптеки, една обслужва средно 1900 души, докато средният показател за европейските страни е 3900.