Да не се уплашиш от стената

Мъжът, който страда от тежка форма на диабет не се побоя да застане срещу стената, обявявайки гладна стачка – нещо, което може да струва живота му. На втория ден обаче близките му го разубедиха. важното обаче е, че една тухла от стената на безразличието, на апатичността не пожела повече да остане там. Целта му бе е една единствена – здравните власти и властта въобще, да се задейства най-сетне и да реши проблема на хората с увреждания по отношения на бавещите се с месеци решения на ТЕЛК. През това време те остават без парите за социална интеграция и редица други неща, които им се полагат според българското законодателство, включително и помощта на личен асистент.

 

Биографично за него

 

Когато го помолят за разкаже нещо за себе си, Антонио видимо се смущава. Лаконичен е. „Какво мога да кажа – редови български гражданин, не съм висшист, нямам връзки и хора във властта. Знам обаче, че това не ме прави втора категория, както не са втора категория и другите в моето положение. Може и да сме с увреждания, но всички ние сме човешки същества, а не тухла в стената", казва Тони, както го наричат познатите му, правейки отправка отново към Pink Floyd нищо, че там се пее „All in all you're just another brick in the wall.." („Не забравяй, че ти си само поредната тухла в стената".)

Роден е през 1968 година в София. завършил е средно технически образования, бившият техникум по електротехника „Вилхелм Пик. После, като всички млади мъже от неговото поколение, отбил задължителната военна служба. Уволнил се. Оженил се, родили му се деца. „Работил съм като шофьор, като монтьор. Не съм жалил труда си. Младостта ми беше живот на бързи обороти. към всички тези задължения – семейство и работа намирах време и да тренирах. Тренирах футбол в „Славия".

 

Фатално закъснение

 

„В делника, в грижите за дома, за работата, за близките, съвсем по нашенски, по български бях забравил за себе си. До преди да се разболея не бях ходил за нищо сериозно на лекар, ако изключим една кожна алергия. Не съм ходил и на профилактични прегледи. Никога не бях се сещал да отида да ми проверят кръвната захар", разказва за себе си Антонио Димитров. Казва, че живеел, както обикновено – добро похапване вечер у дома, а съпругата му е невероятен кулинар, почерка с приятели при повод, заседяване у дома. Отказал актиния спор заради прословутата липса на време, с която повечето от нас се оправдават да не излязат и потичан в градинката навън. Сетил се за обездвижването и бедите, които то му е нанесло, чак когато вече диагнозата била налице - диабет. „С основание го наричат бялата смът, подкоава здравето ти тихичко без да разбереш, без да се усетиш навреме. Разбираш, едва когато болестта напредне", казва Антонио. Точно така се случило и при него.

Проявили се класическите симптоми – честа жажда, уриниране, изпотяване нощем. Дошъл и сърбежът по кожата. Помислил си, че яде много солено. Предположил, че някогашната алергия пак се е появила. И пак отложил да отиде на лекар. Все пак, един ден жената му надделяла, отдавна му говорела да отиде при джипито. Този път, дали от досада да не му говори повече, дали от страх, не казва, но си записал час и отишъл на преглед. Направили му изследвания, диагнозата била ясна.

 

Когато чуеш „диабет"

 

„Бързо се питаш дали добре си чул. После бързо започваш да си припомняш всичко, което знаеш по въпроса и косата ти се изправя. И се питаш, защо по-рано не отидох на доктор, а чак сега. Можех да си спестя инсулина", казва Антонио Димитров. За година две захарната болест подкопала здравето му сериозно, ударила бъбреците и зрението. „Много е страшно, но не бива да се отчайваме. Това искам да кажа на всички като мен, а на младите хора да не пропускат профилактичните прегледи", казва той. Твърди, че е променил начинът си на живот – старае се да не преяжна, да спазва диета, да се храни с по-ниско калорични храни и да не прекалява със солта. Не минава ден да не извърви поне два километра пеша. „Искам да живея още. Децата ми вече имат своите семейства, искам да доживея и да играя с внуци", казва Антонио Димитров. За краткосрочната главна стачка е лаконичен: „Това бе акт, с която здравните власти да разберат, че и ние, хората с увреждания сме човеци и заслужаваме повече".

След обещанието на заместник – министър Тома Томов, че исканията за непрекъсване на помощите и социалните услуги между две ТЕЛК-ови решения ще бъде уредено с внасяне на наредбата в Министерския съвет до началото на февруари, Антонио Димитров казва, че е в изчакване. Ако обаче има забавяне, е решен отново да излезе на площада.