Стволови клетки в обществена полза

Над 2000 единици кръв от пъпна връв се даряват всяка година у нас, заради нерешени проблеми почти всички отиват в частните банки

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

За повече от десет години в Националната публична банка на страната ни има запазени малко над 1000 единици кръв от пъпна връв (КПВ), а болниците, с които работи в момента са едва 14. За сравнение регистърът на агенция „Медицински надзор" показва, че само за месец в страната се даряват около и над 200 единици кръв от пъпна връв или общо над 2000 за година. Заради някои нерешени проблеми от здравните власти обаче, основната част от тях отива в дузината частни банки за индивидуално съхранение, където вероятността да се стигне до използването им е нищожна.

Предисторията

Развитието на съхранението на стволови клетки започва след първата успешна алогенна трансплантация в света на кръв от пъпна връв през 1988 г. и бързо се разраства. Причината е, че стволовите клетки намират доказано терапевтично приложение при лечението на онкохематологични заболявания и на още редица сериозни диагнози, сред които са наследствените апластични анемии, наследствените метаболитни нарушения, първичните имунни дефицити и някои солидни тумори. В последните години обаче се заговори за огромния им потенциал да регенерират човешкия организъм, обещавайки не просто лечение за още много тежки състояния, като МС, Паркинсон, диабет, но едва ли не и вечна младост. Засега обаче всичко това остана само в сферата на очакванията. За сметка на това обещанията за почти неограничен медицински ефект доведоха до това, че редом с обществените банки за съхранение на стволови клетки за нуждите на всички болни хора по света, се нароиха десетки частни, които съхраняват КПВ срещу заплащане за индивидуално ползване при нужда. За щастие такава възниква много рядко, което поставя въпроса:

В частна или обществена полза

Специалистите са категорични, че спор тук няма и общественият интерес надделява. През 2015 г., когато настана своеобразния бум на частните банки, Съветът на Европа издаде „Наръчник за родители", в който обясни защо е по-добре да се използват обществени банки. Според него причините са много. Първата е целесъобразността - вероятността един човек да съхрани стволови клетки, от които би имал нужда за автоложна трансплантация (свои клетки за свои нужди) през живота си е 1:20 000, дори 1:250 000, показват статистическите данни. В същото време преди 7 години в света е имало съхранени над 730 хил. единици кръв от пъпна връв в публични банки, като с част от тях са били осъществени над 35 хил. трансплантации.

Втората е качеството на съхранения материал - според наръчника на Съвета на Европа то е по-добро в публичните банки, тъй като там има по-голям контрол и изисквания, че една единица ще съдържа нужното количество хемопоетични клетки, за да се приложи. Хората смятат, че една единица кръв може да реши проблемите им, но дори в нея да има най-високия възможен брой хемопоетични клетки, те могат да не стигнат за терапията, тъй като количеството се определя от теглото на пациента, тоест при възрастните много често се налага допълнително.

Аналогичен е въпросът със самите условия, при които се извършва съхранението на стволовите клетки, на който в обществените банки се обръща огромно внимание. Освен това в публичните банки няма опасност да се изхвърли материала, ако е спряла таксата за съхранението му преди да е бил използван.
И не на последно място – в частните банки съхранението се плаща от отделния човек, а в публичните, такса няма.

Какво е положението у нас

У нас има дузина частни банки за стволови клетки и кръв от пъна връв, както и една обществена. Националната публична донорна банка за стволови клетки (НПДБСК) бе създадена към Клиниката по клинична имунология на УМБАЛ "Александровска" от МЗ през 2009 г. В нея има Регистър на доброволните донори на стволови клетки и костен мозък и Банка за стволови клетки от кръв от пъпна връв (КПВ) и е член на Световния регистър (WMDA).

„Целта е осигуряване на хемопоетични стволови клетки за алогенна трансплантация в национален мащаб, т.е. по-голям достъп и възможности за тази терапия на болните, нуждаещи се от нея. Към момента в WMDA има регистрирани 486 единици КПВ, обработени и съхранявани от нашата банка и 3415 доброволни донора от нашия регистър", обяснява проф. Анастасия Михайлова, ръководител направление „Банка за стволови клетки" в Александровска болница.

Въпреки че в Световната банка са подадени 486 единици, реално имаме съхранени над 1000. Останалите обаче не са с това качество на материала, за да бъдат подадени и в Световната банка. Което още веднъж доказва високите изисквания за подбор и съхранение на стволовите клетки в обществените банки, така че да са приложими за трансплантации.

Дейността на публичната банка обаче е ограничена не само като обем КПВ, но и като болници, с които работи - в момента те са едва 14, при положение, че раждания у нас се извършват в над 100. И все пак, въпреки че е ограничена, дейността на обществената ни банка не е спирала дори по време на пандемията. „Независимо от налаганите рестрикции, дейността на Националната публична банка за КПВ не беше нарушена. За 2021 г. са обработени 93, а до сега за 2022 - 58 от взетите единици", казва проф. Михайлова. До момента от банката ни има и две донации на стволови клетки в света, макар и не от КПВ, а от другите доброволни донори.

Освен че качеството на и използваемостта на материала в публичната банка са по-високи, в нея има и възможност за помощ на близките на донорите. „Имаме опция за съхраняване на стволови клетки от пъпна връв за болен биологичен брат или сестра на новороденото, при които такава трансплантация е показана. Разбира се материалът се взима и съхранява за семейството, когато това е поискано от лекуващите лекари и когато единицата е съвместима за болното дете", обяснява проф. Михайлова.

Нерешените проблеми

У нас обаче повечето хора се насочват не към обществената, а към частните банки. Те са дузина на брой и както стана ясно, в тях попадат близо 2000 единици КПВ на година. Това не се случва безвъзмездно за родителите, таксите за съхранение за 20 години са от около 3 до 6 хил. лв., а условията не са по-добри от тези в обществената.

Популярността на частните банки има своите причини. Те плащат на медиците или на лечебните заведения за дейността по вземането на КПВ, подобна възможност обаче публичната банка и досега няма, тя не разполага с финансиране от МЗ за тази цел. Защо, не е ясно. Различен е и режимът по отношение на работатa. За да сключат договор с обществената банка, болниците трябва да извършат допълнителни усилия регистрации, което отнема време, нерви и пари. „Дейността по трансплантация на хемопоетични стволови клетки, включително донорството, е регламентирана в редица нормативни документи. Има някои неуточнени клаузи, което обсъждаме с МЗ и се надяваме скоро да се изяснят. Това е динамичен процес, свързан с участието на различни институции и специалисти, и координацията и логическата са трудни", казва проф. Михайлова.

Популяризирането на дейността на публичната банка също е ограничено заради липсата на обществени и държавни кампании, които да работят в тази посока. За сметка на това рекламата на частните банки е налице. Така крайният, не особено положителен резултат за обществото, е налице – бъдещите майки или не знаят, че има публична банка, или дори да искат да я използват, болниците, които работят с нея в цялата страна, както стана ясно, са само 14.

„Все още информацията за даряване на КПВ в обществената банка е недостатъчна. Трябва да направим повече за популяризирането му, за информираност на обществото и на бъдещите родители. Проблемите за трансплантациите и донорството, вкл. тези на стволови клетки, са обект на много дискусии, както по медиите, така и между различни институции. А през май тази година, на работна среща организирана от Здравната комисия в Парламента, между различни специалисти ангажирани с трансплантациите, бе дискутирана значимостта на трансплантационните програми за здравеопазването в България", казва още проф. Михайлова. Дали нещата ще се променят, предстои да видим след 2 октомври, времето е показало, че донорството и трансплантациите досега са използвани от почти всяка власт предимно за пиар – и бял, и черен, полезна работа свършиха малцина.