Недоверие спъва донорството
Тази седмица Европа говори за донорството и трансплантациите, кауза, която дава шанс за живот на хората с много тежки и неличими заболявания. Зад животоспасяващите операции отново седят усилията на лекарите. Как решаваш да се посветиш на тази кауза и какво още ни трябва, за да имаме повече трансплантации, попитахме д-р Дончо Ташков. Той е координатор по донорство в „Уни Хоспитъл".
- Д-р Ташков, какво означава за вас донорството?
- За мен донорството е шанс за живот. Най-благородният жест, който може да бъде извършен и последно добро дело, което всеки може да направи в живота си.
- Как решихте да се посветите на тази дейност?
- Истината е, че по-скоро нещата се случиха случайно с възникването на първата донорска ситуация, но сега съм убеден, че искам да помогна за развитието на донорската програма в България, за да дадем шанс за живот на повече хора.
- Трудно ли реализирахте първата си донорска ситуация?
- Не беше лесно, защото за всеки от нас беше нещо ново, но искам да изкажа благодарност на близките, които не се поколебаха нито за миг, в своето решение, в най-трудния за тях момент. Служителите от Изпълнителна агенция за медицински надзор ни оказаха изключителна подкрепа. Сега вече сме запознати с целия процес и би било по-лесно при евентуалното възникване на нова донорска ситуация.
- Не е типично частните болници да са донорски бази, как взехте това решение в лечебното заведение?
- „Уни Хоспитал" има отлична база и е стратегическа локация, имаме пълната подкрепа от ръководството на болницата и за всеки от екипа ни донорството е лична кауза. В този смисъл въпросът дали да сме донорска база не е бил поставян.
- Кое е най-трудното в една донорска ситуация?
- Най-трудното в една донорска ситуация е загубата на човешки живот и първата среща с близките, когато трябва да обясниш, че тяхната загуба може да е шанс за живот. Усилията ни трябва да се насочват в запознаване на хората с проблемите на донорството и личната драма на хората, чакащи в листите за трансплантация. За мен основният проблем е не липсата на донорски ситуации, а страхът и незнанието. Ако имаше шанс хората да почувстват мъката и страданието на чакащите трансплантация в дългите листи, при положение, че имаме само 11 донорски ситуации от началото на годината, може би, щяха да вземат друго решение.
- Има ли вече по-голямо разбиране сред българското общество по тази тема?
- Мисля, че сме на прав път, но недоверието в България към всеки един проблем, натрупан с годините трудно се преодолява. През последната година се наблюдава активизиране на отговорните институции и това ще доведе до положителни резултати.
- Тази година у нас има 11 донорски ситуации, успех ли е това за България?
- Не смятам, че е успех. Факт е, че сме доста назад от повечето европейски страни и затова трябва да се положат още повече усилия в тази насока. В същото време е необходимо обществото ни да узрее за идеята за донорството и че това е изключителна проява на човечност. Необходимо е да преодолеем вкорененото ни в мисленето недоверие, че всеки е сам за себе си. Напротив, убеден съм, че всеки може да даде и да получи помощ.
- Колко ви се иска да бъдат?
- Цифрите не са най-важното, важно е реално случилите се донорски ситуации да се реализират. Да бъдат достатъчно, за да имат надежда чакащите в листите.
- Защо все толкова малко в сравнение с тези в Испания например?
- Тук особено важна е политиката на държавата, защото в последните години не се правеше достатъчно за развиване на донорската програма, което според мен е изгубено време.
- Какво е нужно, за да имаме повече трансплантации у нас?
- На първо място е необходимо ангажирането на повече медицински специалисти, които да са съпричастни с каузата на донорството. Адекватното финансиране на трансплантационните центрове също е много важно. Активното запознаване на обществото с предизвикателствата пред донорството.
В първата ни донорска ситуация, месец преди настъпването ѝ, семейството е било обсъждало темата, в резултат на отразена в медиите подобна история. Те имаха категоричното съгласие на своя близък, ако нещо подобно му се случи, той да може да направи същото добро в края на житейския си път.
- Според вас има ли опасност да загубим позициите си в трансплантологията или напротив – страната ни разполага с потенциал за развитие на високотехнологична медицина? В тази връзка смятате ли, че ще правим повече трансплантации на деца или пък белодробни?
- Смятам, че когато в световен мащаб извършването на трансплантации на бял дроб е нещо нормално, а ние имаме само 11 донорски ситуации до момента, не можем да говорим за сериозни позиции и традиции.
20-годишен даде шанс за живот на трима души
36-годишна даде възможност за живот на четирима
Заместиха хранопровод с тънко черво в София
Пациенти срещу връщането на Иванка Динева
Донорска ситуация даде шанс за живот на трима
Нова донорска ситуация в Пловдив
Нова чернодробна трансплантация
Две болници поведоха в донорството
Още две трансплантации в София