КОВИД-19 и хората с Паркинсон

Пандемията влоши двигателните и недвигателните оплаквания при тези пациенти, казва проф. Ара Капрелян

Какво представлява Паркинсоновата болест

Паркинсоновата болест е хронично заболяване, засягащо централната нервна система. Дължи се на прогресираща загуба на мозъчни клетки, които съдържат химическото сигнално вещество допамин. Основни симптоми са двигателните нарушения треперене, скованост и забавяне на волевите движения. Началото на болестта може да бъде и с намалено обоняние, болки в рамото и гърба, затруднение при писане, бърза уморяемост и др. неспецифични оплаквания.

Паркинсоновата болест е едно от най-тежките невродегенеративни заболявания, което причинява измерими здравни, социални и икономически последствия.

Какво представлява COVID-19

Коронавирусната болест 2019 (COVID-19) е инфекциозна болест, която се развива вследствие на тежкия остър респираторен синдром-коронавирус-2 (SARS-CoV-2). Това е седмият известен коронавирус, разпространяващ се сред хората по въздушно-капков път. Новият коронавирус е идентифициран за първи път в Китай в края на 2019 г., а през м. Март 2020 г. СЗО обяви пандемия от коронавирус.

COVID 19 е все още една загадка, нерешено предизвикателство с нови научни знания, по-голям натрупан медицински опит и технологични постижения, но все още с по-ограничени успешни практически решения. За съжаление, заболяване с много неизвестни отговори на възникналите ясни въпроси.

Съществува ли връзка между тях

В световни анкетни епидемиологични проучвания до 40% от болните с болест на Паркинсон посочват в различна степен влошаване в състоянието вледствие на съпътстващата COVID-19 инфекция или на наложените здравни и обществени ограничения.

Налице са известни медицински закономерности, свързани с клиничния ход на двете заболявания, които хвърлят допълнителна светлина върху същността и сериозността на възникналите проблеми.

С напредването на възрастта и удължаването на човешкия живот се увеличава разпространението на паркинсоновата болест. Симптомите на заболяването и увеличаването на инвалидността прогресират във времето. Нараства вида, честотата и тежестта на съпътстващите соматични (телесни) (СС, МС, ЗД, хронични белодробни, др.) и психични заболявания (депресии, тревожност, психози), както при по-млади до 50 години, така и при по-възрастни болни с паркинсонова болест. Очертава се ясна тенденция за припокриване на най-рисковите възрастови групи и тежестта на протичане на двете заболявания. Най-честата причина за смъртен изход при болните с болест на Паркинсон и животозастрашаващо усложнение при хората с коронавирусна инфекция е пневмонията с развитие на дихателна недостатъчност.

Социалната дистанция и изолация могат да доведат до ограничено общуване с роднини, приятели, здравни и обществени институции, пациентски и други подкрепящи организации. Ограничените възможности за общуване засилват усещането за самота. Намалената двигателна активност в домашни и външни условия (ограничена възможност за физически упражнения, разходки на открито, пазаруване, културни развлечения, др.) нарушават изпълнението на ежедневните дейности. В резултат на тази промяна в живота на болните с болест на Паркинсон, те започват да живеят в условията на силен и хроничен стрес. Налице е по-трудно приспособяване към активно променящата се здравна, обществена и икономическа среда.

Най-сериозните последствия

Влошават се двигателните нарушения треперене (тремор), скованост (ригидност), обездвижване (бради-, акинезия), нарушено равновесия и падания. Засилват се недвигателните оплаквания от умора, болка, безсъние, сърдечносъдовите, храносмилателните и отделителните нарушения. Задълбочават се промените в настроението и поведението, депресията, тревожността, психозите. Нарушават се концентрацията на вниманието и паметовите възможности. Но бързам да успокоя нашия читател, че натрупаните до този момент медицински данни не посочват доказaтелства за по-висок риск от смъртност сред заболелите от COVID 19 болни с ПБ.

Забави ли пандемията лечението на Паркинсон

Влошаването на неврологичното, психичното и социалното състояние на болните налага промяна в лечебния подход (увеличаване на дозите, нови форми и начин на приложение на лекарствените средства), качеството и размера на здравните грижи. Това създава известни предпоставки за нарушаване на установения режим и контрол на лечението. Убеден съм, че създадената у нас институционална организация за осигуряване на правилно и своевременно лечение под формата на диспансеризация на болните с паркинсонова болест работи изключително успешно. В тази посока важно значение има и обратната връзка с болните относно възникналите пропуски или неблагополучия, свързани както с достъпа до необходимите медикаменти, така и с възможните затруднения при осъществяване на контролните прегледи и консултации.

Какво питат пациентите сега

Очертава се една по-безопасна тенденция за общуване чрез други възможни методи като телефонни обаждания, електронни писма, интернет контакти (здравни и пациентски сайтове), мобилни платформи и др. Най-често задаваните въпроси са във връзка с оценка на риска от заразяване с COVID-19, опасността от влошаване на състоянието, необходимостта от предпазни мерки и промяна в лечението или начина на живот. С не по-малко значение е желанието на болните за по-голяма здравна информираност относно особеностите на двете заболявания, препоръките за преодоляване на намалената двигателна активност, стреса, депресията, тревожността, чувството за самота и др. Ясен отговор търсят редица въпроси, свързани с лекарствените взаимодействия на антипаркинсоновото лечение с медикаментите за предпазване и лечение на COVID-19. Налице е една повишена тревожност, но и все по-голяма заинтересованост и отговорност за успешното преодоляване на това ново и тежко за болните с болест на Паркинсон предизвикателство.

Как да се грижат за себе си хората с Паркинсон

Съвременната медицина налага индивидуализирания подход на поведение към дадения болен с ПБ, но ще си позволя да посоча някои важни насоки и се надявам да дам полезни съвети. Първо - да спазват точно приетите от МЗ противоепидемични мерки. Да не се поддават на самолечение. Да търсят активно и чрез други средства за общуване връзка с ОПЛ и доболничните специалисти, а при необходимост и с експертите в областта на двигателните нарушения. Задължително да спазват медицинските указания и предписания. Трябва да поддържат, съобразена с всеки един от тях физическа активност в домашни (гимнастически упражнения, медитация) и външни (кратка разходка или престой на чист въздух) условия. Вярвам, че запазването на духовния и културен живот (развлечения, хоби, търсене на нови умения), преосмислянето на житейските ценности и религиозни убеждения може само да засили животворните сили и житейската устойчивост на всеки един болен и обкражаващата го среда.

Считам, че във взетите решения и най-вече тяхното правилно изпълнение от страна на правителството и здравните институции, активната диспансеризация и патронажно подпомагане от медицинските и социални работници, както и широката обществена подкрепа от пациентските и други организации (БЧК) се крие успеха в запазването на човешкото здраве, включително и на хората с тази тежка присъда, каквато е паркинсоновата болест.

Нови терапии в областта на Паркинсоновата болест

Съвременното лечение на болните с ПБ има за цел да осигури по-продължителен и успешен контрол върху хода на болестта и възникналите късни усложнения чрез асистирано покожно инжектиране на апоморфин, леводопа под формата на гел и дълбока мозъчна стимулация. Бъдещето на нашите болни е свързано с разкриване на регулаторните възможности на някои растежни фактори и трансплантацията на стволови клетки. Вероятно, крачка към успешното лечение на болните с ПБ ще бъдат методите на генното инжинерство и клетъчното препрограмиране за предварителна оценка на резултатите от предстоящо лечение.