Съмнявам се, че електронният търг ще сработи

От следващия министър очакваме диалог, с настоящия проведохме много конструктивни срещи, но имаше и много изненади, казва Деян Денев

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Г-н Денев, преди броени дни БЛС и двете сдружения на частните болници обявиха, че ще съдят здравната каса заради 50-те млн., които се дадоха за медикаменти. Има ли резон в едно такова действие?

- Мисля, че спорът лекарства или болници е безсмислен. Здравеопазването у нас има нужда от инвестиции и това трябва да е общата теза на всички нас, които оперираме в тази сфера – говоря и за фармацевтични компании, и за лекари, и за фармацевти. Конфликт не би трябвало да има в различните сектори на здравеопазването. От години бюджетът за лекарства на здравната каса е с около 100-150 млн. лв. под реалните разходи от предходната. Такъв беше и случаят тази година. При болниците нещата са аналогични. Сега от един резерв от 300 млн. лв. две трети беше разпределен за болници и една трета за лекарства, което е планирано от началото на годината.

- В болниците обаче има лимити, доколко има подобно ограничение и при медикаментите, няма ли тук противопоставяне?

- И двата сектора са много регулирани. При болниците имаме лимити, при които над определена стойност не може да бъде отчетена към здравната каса. От това страдат пациентите, защото нямат достъп до съответната болница, ако лимитът е изчерпан.

При лекарствата моделът е по-различен, здравната каса осигурява лечение, а след това компаниите връщат определени средства. Само тази година индустрията ще върне на НЗОК 90 млн. лв. псоочете ми в кой друг сектор у нас това се случва. Разликата е, че зад тези средства седят хиляди пациетни, които са получили лечение. Въпросът е, че тези 90 млн. не могат да компенсират факта, че при реални разходи за медикаменти през 2015 г. от 850 млн. лв., за 2016 г. бяха заложени 750 млн. лв., а поради обективни фактори като застаряване на населението, увеличение на заболеваемостта, но и на продължителността на живот, нуждите от лечение нарастват.

- Но за 2016 г. разходите са над 1 млрд. лв., защо така се получи?

- Не е точно така. Нетните разходи за тази година се очаква да бъдат 920 млн. лв. след върнатите отстъпки от 90 млн. лв. от комапниите. Да, имаме увеличение със 70 млн. лв. спрямо 2015 г., но това се дължи на обективни причини. Много се радвам да видя, че официални лица дори коментират ползите от лечението и казват, че новите терапии удължават живота на пациентите. Броят на онкоболните расте, това звучи като лоша новина, а всъщност е добра, защото при една заболеваемост, която не се увеличава толкова много, броят на живите пациенти расте с три пъти по-големи темпове. Това означава, че медицината се справя по-добре. Трябва да бъдат признати обективните дадености, да се търси начин за увеличаване на инвестициите и насочването им в правилната посока – да ги получава пациентът, който има нужда от тях.

- В това отношение имаме ли нужната сигурност, че ги получава пациентът, който има нужда, а не се злоупотребява?

- Във всяка здравна система има неефективност – случаи, когато лекарства, медицински услуги, се прилгат на пациенти, които нямат нужда от тях. Въпросът е какво е решението – дали е в повишаването на контрола или в тезата – няма лекарство, няма проблем. Не мисля, че е второто. Решението е лекарството да стигне до реимбурсация, когато трябва, и до нужния пациент. Индустрията от години говори, че лечението трябва да е насочено към резултатите, но у нас засега няма система за събиране и използване на реални данни за ефекта, които се постига с дадена терапия за даден пациент. Българските институции могат да създадат такива системи, ние сме готови да помогнем. Разбира се, трябва да се изолират субективните факти, които влияят върху резултатите от лечението, и да се проследява ефекта от реимбурсацията.

- Тази година се предложиха и въведоха доста нови регулации в лекарствената политика, включително оценката на здравните технологии (ОЗТ). Това беше ли крачка в правилната посока?

- Обществото трябва да е сигурно, че лекарствата, които се плащат с публични средства са нужни на българските пациенти. Институциите, когати взимат своите решения трябва да са информирани, а за тази цел е нужна стойностна оценка на терапиите, каквато дава тази на здравните технологии. Да, в България оценка на здравни технологии трябва да има. Какъв беше ефекта от нея тепърва ще видим. Но тази оценка не трябва да бъде политическа пречка пред процеса на реимбурсацията на нова терапия, която всички разбират, че е нужна на пациентите.

- В момента има ли опасност комисията да се превърне в една такава бухалка?

- Винаги има такива опасност. Тази година имаме над 25 заявления. От тях не всички са разгледани. Доколкото знам, от тези, които Комисията е оценила, не всички са с положително становище, което е разбираемо. Но се надяваме негативните становища да са резултат от експертна оценка, а решение, което е мотивирано само от политически и бюджетни съображения. Факт е, че имаме намаляване на броя нови терапии, които се допускат до реимбурсация. Миналата година бяха над 20, тази годината ще са не повече от осем. Нашето желание е да имаме един ефективен процес и обществото и институциите да са убедени, че това, което е в реимбурсация е нужно на пациентите. За съжаление новите терапии обикновено идват на по-висока стойност, това, което трябва да се направи, е ефективно да се насочват допълнителните разходи за лечение на пациентите.

- Догодина отново ли ръстът на НЗОК за медикаменти ще е 70-80 милиона?

- Трудно е да се каже, но очаквам, че ще е по-малък, защото влизат по-малко нови терапии, освен това при много рестриктивни условия за реимбурсация. Тук става дума, както за отстъпки, така и за капитационни споразумения. Пример е хепатитът, където се очаква сериозно снижване стойността на терапията. Но пък имаме увеличение нареимбурсацията на терапията за есенциална хипертония. Изключително трудно е да се прецени какъв ще е ефектът, защото сега около 20% от всички болни с хипертония са с есенциална хипертония. Ако се запази същият брой пациенти, разходът ще се увеличи с 10 милиона. Въпросът е, че, както и да се опита касата да контролира нещата, ще има миграция на пациенти, котио не са с есенциална хипертония към тази диагноза. Освен това ще има много пациенти с есенциална хипертония, които сега си купуват лекарство за 2-3 лева без да ползват касата, а след това ще се обръщат към нея. Има риск и от полипрагмазия, за да получат пациентите все повече и повече безплатни мдикаменти. Реимбурсацията ще бъде 100% и само за монотерапиите, което означава, че, ако досега някой пациент е ползвал комбинирана терапия и е вземал едно хапче, ще се насочи към две безпалтни. Това е промяна на терапевтичния курс, а той се наглася много трудно от кардиолозите и те го знаят. От това доста пациенти могат дапострадат.

- Последните години се направи много, за да се понижат цените на лекарствата, доколко крайният ефект е положителен, доколко отрицателен от гледна точка на достъпа?

- Голяма грешка е да се говори за ниски и високи цени на лекарствата като цяло. Това е генерализиране. Има продукти, за които са постигнати изключително ниски цени и заради това се стига до изтеглянето им. Тази тенденция доведе до това, че номенклатурата у нас е по-малка и понякога има реален проблем. Компанията не може да намали цените, защото ще загуби позиции в други пазари, но може при умно договаряне да се постигнат добри условия, както се случва особено тази година.

- Какви са очакванията ви за обема на отстъпките за догодина?

- Със сигурност размерът на компенсацията ще се увеличава. Тя се състои от два компонента, първият е 10% от стойността на разходите на НЗОК за продукти без аналог. Тъй като разходите ще продължат да нарастват заради увеличаването на медицинските потребности, стойността на тези 10% отстъпка също ще се увеличава. Вторият компонент са компенсациите, които компаниите предоставят за индивидуални продукти при включването им в реимбурсация. Този компонент също ще нараства. Положителното в този процес е, че тези отстъпки са замедикаменти, които са платени от НЗОК и са стигнали до пациентите, т.е. достъпът до лечение не е бил ограничаван.

- Паралелният износ обаче е другата причина за дефицита на лекарства, защо?

- Да, това е публична тайна. Има медикаменти на пазара, чиито цени са значително по-ниски отколкото на други пазари в Европа. Това е така, защото държавата търси тази разлика, иска и постига една от най-ниските цени в Европа. Но в един свободен пазар като ЕС, основното правило е свободно движение на стоките. Тогава икономическите субекти по веригата имат много по-голям стимул да купят в България и да продадат другаде, отколкото отново тук.

- Доколко производителите участват в подобна дейност?

- Компаниите не могат да продават в цяла Европа на една и съща стойност, например на най-ниската, защото ще е нерентабилно. Ако един продукт с най-ниска цена, който е предназначен за България, излезе от тук и отиде в Германия, означава, че компанията губи. Така че производителите нямат интерес от паралелната търговия, но няма как да спрат тази търговия, защото е законна и е част от свободното движение на стоки.

- Не могат ли да я контролират, те работят с дистрибуторите?

- Не, контролът би бил нарушение на законодателството. Да, компанията трябва да задоволи потребностите на българския пазар, но какво ще стане след това не е ясно.

- Какъв е делът на паралелния износ по данни на вашата асоциация?

- Нямаме свои данни, разчитаме на тези на IMS. Като говорим за паралелн износ трябва да разделим нещата. Защото при единия вид, той се осъществява от дистрибутори, които са придобили стоката от производители или други търговци на едро и този износ е законен, доколкото не застрашава здравните потребности на населението. Има текстове в европейските директиви, които казват, че в противен случай дейността трябва да спре. Има обаче и друг вид, при който паралелните търговци придобиват стоката директно от аптеките и тази дейност не е законна.

- Има ли начин, по който може да се проследи кой седи зад рецептите в този случай – реален пациент или фантом?

- Когато един търговец на едро придобива стоката, трябва да го направи с документ, интересно ми е, когато е купил с десет рецепти лекарства от аптека, с какъв документ счетоводен ще ги заведе. Въпрос на проверки при паралелните търговци е откъде са придобили стоката.

- У нас вече започна да се увеличава и паралелния внос, имаме ли проблеми в това отношение?

- Има увеличение, но то е минимално.. Като цяло България е донор при паралелната търговия на лекарства. Доколкото това се прави от субекти с лиценз няма проблем. Но има практики за фалшифициране на медикаменти. Има случаи, в които това, което се предоставя на пациентите, не е това, което е излезнало от производителя. Мисля, че все пак към момента няма заплаха за здравето на пациентите. Затова индустрията в цял свят се обединява във въвеждането на електронна система. Тя гарантира, че до пациента в аптека стигат само лекарства, които излизат от завода на лицензиран производител и са преминали през лицензирани търговци, без да има промяна на съдържанието на опаковката. Ако това не е така, ще светне системата в червено и аптеката няма да може да отпусне лекарството напациента. Така се минимизира всякакъв риск от фалшиви медикаменти.

- Електронен търг за болниците трябва да стартира догодина, какви са очакванията на индустрията?

- В момента анализираме документацията по търга и за съжаление виждаме много проблеми, които ни карат да се съмняваме, че механизмът ще сработи. Мога да дам един пример – количествата в търга могат да бъдат само ориентировъчни, а не и задължителни. Не може МЗ да определя коя болница колко и от кое лекарство да купува. Това вече се беше случвало преди 2012 г. и водеше до това, че от определени позиции болниците вземаха повече, а от други нямаха достатъчно и септември лекарствата свършваха. Едно от огромните постижения на системата беше, че пациентите имат достъп до лекарства, не бива да се връщаме назад.

- Обемът на болничния пазар на година е над 400 млн. лв., а търгът е за половината пазар за две години, защо се опасявате, след като са заложени лекарсвта за 1.2 млрд. лв?

- Защото не трябва да се генерализира. Да, може да изглежда, че сумата е достатъчна, но опитът показва, че определянето на лимити за отделните болници е непродуктивно. А това е възможно да се случи. Лекарсвтата в търга са в различен цикъл на своя пазарен живот, а според МЗ количествата са на база разход за 2015 г. плюс 30%, тоест тази прогноза не може да бъде адекватна за продуктите в началната си фаза на своя живот. Определянето на квоти е и против правилата на конкуренцията.

- Не се ли опасявате от факта, че до пациентите ще стигат само най-евтините медикаменти?

- Много са казусите, защото търгът се провежда по молекули (INN), освен това има много тежки изисквания за остатъчните срокове на лекарствата, ако те не се спазят, има много голямо намаление на цената. В много от случаите обаче трябва да се държат на склад големи количества медикаменти, няма как да се произведат веднага, а в този случай тече срокът им на годност.

- Какво очаквате от новия здравен министър, който и да е той?

- Предвидимост и диалог. Мисля, че с министър Москов проведохме най-много срещи от всички министри през последните години. Обсъждахме много неща и се опитвахме да имаме конструктивен подход при решаване на проблемите. Въпреки това почти всеки месец се появяваше нормативна промяна, която беше изненада за всички на пазара. Голяма част от тези промени за щастие не се случиха. Когато предлагаш нещо, е важно да оценяш положителните и отрицателните ефекти, решението ще е на МЗ, но е важно да се чуят преди това всикчи гледни точки.