БЛС иска промяна на здравния модел
Системата е недофинансирана, време е да прекъснем този порочен кръг, каза д-р Венцислав Грозев, председател на Българския лекарски съюз. По различни сметки в системата се въртят около 7 млрд. лв. на година, 50% от тях обаче се вадят от джоба на пациентите. За да се набавят тези средства, от съсловната организация на медиците предлагат няколко стъпки. Едната е реалното заработване на допълнителния стълб на здравното осигуряване или застраховане, който в момента дефакто не функционира. От него и други източници БЛС иска да се поеме финансирането на допълнителния пакет, който ведомството на Петър Москов предлага за втори път с проекта за промени в закона за здравното осигуряване. В момента обаче това е невъзможно. На година частните фондове акумулират около 120 млн. лв. общо от премии за заболяване и злополука, които са нищожен процент на фона на общите разходи за здравеопазване, обясни Светла Несторова, председател на Асоциацията на застрахователите у нас. Според нея един удачен модел за промяна на модела е холандският, при който има два осигурителни стълба в здравеопазването.
Повишаването на здравната вноска, както и държавата да започне да осигурява лицата, за които отговаря върху минималния осигурителен доход, предлага още д-р Грозев. Смятаме, че държавата трябва да увеличи средствата, които дава поне до 6.2% от БВП, добави д-р Галинка Павлова, зам. председател на съсловната организация. Сред другите искания на медиците са въвеждането на информационна система и по-високи заплати за лекарите.
В краткосрочен план от БЛС настояват да се коригира проектобюджета на здравната каса за 2017 г. и да се отмени въвеждането на пръстовия идентификатор от 1 ноември тази година. Разпределението на резерва на касата трябва да се направи още сега, иначе ще отиде основно за лекарства, категорична е д-р Павлова. Освен това медиците настояват да се плати всичко заработено на лечебните заведения и да не се прехвърля дефицит към тях за догодина. По първоначалните сметки на касата за болниците в края на 2016 г. няма да стигнат около 50 млн. лв.
Средствата не достигат и в областта на денталното здраве, категоричен беше и д-р Борислав Миланов, председател на Българския зъболекарски съюз. Според него един път завинаги трябва съсловието да се разбере за разпределението на парите в системата.
Медицинските сестри са на граничния минимум, заплатите им са изключително ниски, ако това не се промени, лично аз ще подкрепя колегите да напуснат страната, каза и Милка Василева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.
Давам 50 000 лв. за нов закон за здравно осигуряване
Семир Абумелих, депутат от ГЕРБ
България има нужда от нов закон. Молбата ми към специалистите е да предложат нов проект, аз ще дам заплатата си до края на мандата ми на този екип, който го направи. Това са около 50 000 лв. Но законът трябва да отговаря на 4 основни фактора. Първото условие е справедливост - тоест дори да съм беден, да мога да отида в болница. Второто условие е, ако съм се старал и съм учил, успял, да получа нещо повече. Третото е да е политически устойчива – в нея да има елементи на лявото и дясното. Последното условие е да е с нулев ефект към държавния бюджет. Защото няма държавник, който да каже, че ще вади пари от хазната, за да ги даде за здраве.
Намираме се в ситуацията отпреди 20 години
Емил Райнов, депутат от БСП
Холандия е направила реформа за 20 години, у нас тя се прави от 1998 г. През 2008 г. вдигнахме вноската от 6 на 8 процента. През 2009 г. се акумулираха 1.6 млрд. лв., за да се напправи промяна и през 2010 г. да се включи допълнителен стълб на здарвно осигуряване. Но знаем, че тези средства заминаха. Така пропиляхме златния шанс на доверието, което обществото ни даде. От две години имаме лимити за болничната помощ, с което направихме пълен кръг и се върнахме до бюджетнотто финансиране от 1998 г. Контрол в системата също няма, отнехме лиценза на една болница, тази в Търговище. Сега сме в ситуацията отпреди 20 години, но с по-големи проблеми. Ние сме съгласни да подкрепим всяко едно нещо, което ще гарантира достъпа на хората до качествена здравна помощ.
Задължителността е с комерсиална цел
Какво биха променили кредитите за медици
Ползата от задължителното опресняване на знанията ще е минимизирането на риска от лекарска грешка и употребата на съвременните методи за диагностика и терапия
Продължаващото обучение трябва да е задължително
Но то не трябва да е свързано с рестрикции, а със стимули, които да мотивират колегите да повишават своята квалификация, казва проф. Николай Габровски
Тази година беше успешна за „Св. Екатерина"
И тази година е към своя край. Каква беше тя за УМБАЛ „Св. Екатерина", какво следва, влияе ли политическата криза на здравеопазването и как, попитахме проф. Димитър Петков.