Увеличиха заплатите на сестрите между 25 и 100 лв.

Настояваме самостоятелните практики на специалистите по здравни грижи да се финансират от НЗОК или МЗ, казва Милка Василева

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

- Това предложение на Министерството на здравеопазването е дългоочаквано от нашето съсловие. Повече от 15 години Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи настоява за подобно решение и смятаме, че то е доста закъсняло. Подобен модел на организация на здравните грижи в извънболничната помощ има във всички европейски страни и това дава възможност за равен и лесен достъп на хората до медицински и здравни услуги, а така също и за добра професионална реализация на професионалистите по здравни грижи в общността. Не бива да забравяме, че близки модели съществуваха у нас преди 2000 г. под формата на женски и детски консултации, участъкови медицински сестри и акушерки, самостоятелни фелдшерски пунктове. За тогавашната организация на здравеопазването те вършеха добра работа, но бяха закрити без на тяхно място да се предложи алтернатива. В съвременния модел на здравеопазването всички дейности и по здравни грижи би трябвало да се осъществяват от общопрактикуващите лекари, които както е известно не достигат в цялата страна. По предложението на МЗ БАПЗГ ще подготви мотивирано становище, защото сме убедени, че моделът трябва да се предвиди в дългосрочен аспект с необходимото финансиране. Надяваме се, че така направеното предложение ще бъде обсъдено от всички заинтересовани страни и ще се приеме най-разумен вариант, който ще е устойчив и ще бъде мотив за млади хора да учат за медицински специалисти.

- В проекта на МЗ са посочени медицински сестри, акушерки и лекарски асистенти. Трябва ли да се добавят и други медицински специалисти като фелдшери, рехабилитатори и т.н.?

- Съгласно Закона за лечебните заведения новото име на медицинските фелдшери е лекарски асистенти. Бихме добавили и рехабилитатори, тъй като тяхната професионална грижа е особено важна в извънболничната помощ. Като се има предвид демографската характеристика на българското население, не бива да пренебрегваме и опита на европейските страни в изграждане на политики за активно стареене и здравословен начин на живот, за което ще се грижат медицинските специалисти от практиките по здравни грижи.

- Кой е най-удачният вариант за финансиране на тези практики?

- За да се реши кой е най-добрият вариант за финансиране на тези практики е необходимо да се предприемат много предварителни действия по остойностяване на здравните услуги и труда на специалистите, които ще ги оказват. Това означава, че трябва да има политическо решение кой ще финансира тази дейност. Няма единен европейски модел на финансиране на практиките по здравни грижи. Нашето настояване винаги е било това да става или по договор с НЗОК или чрез целево финансиране от МЗ, или чрез общинския бюджет. Грижите трябва да бъдат достъпни за всички граждани и да не водят до обедняване при използването им. Би могло да се разсъждава и върху споделено доплащане, но то трябва да е символично, за да е достъпно и да се изпълни философията на това предложение за постигане на качествени здравни грижи в дома и в центъра.

И сега съществуват частни практики по здравни грижи, които предлагат услуги по определен ценоразпис, но малко пациенти могат да си ги позволят. Надяваме се държавата да намери правилното решение, за да не останат добрите намерения само на хартия, както се случи с акушерските практики към Диагностично-консултативните центрове.

- Има ли интерес от страна на хората да посещават кабинети, в които могат да получат само сестрински услуги?

- Непрекъснато има търсене на подобен тип услуги.

- В проекта на Закона пише, че този тип дейности са в сивия сектор. Какво се случва на практика?

- Както е известно има нерегламентирани сайтове, базирани в интернет, които предлагат здравни услуги по домовете без сигурна гаранция, че извършителите са медицински лица. Това крие сериозни рискове за здравето на пациентите и неясни финансови отношения.

- Имахте среща с Омбудсмана Мая Манолова свързана с промени в Закона за съсловните организации на медицинските специалисти. Какво се договорихте?

- На срещата с Омбудсмана обсъдихме текущите проблеми на професионалистите по здравни грижи, ниските възнаграждения, критичния недостиг на персонал и исканията на колегите, организатори на протеста от фейсбук. Предоставихме на г-жа Мая Манолова актуална справка с реалния брой професионалисти по здравни грижи в България и я запознахме подробно с дейността на БАПЗГ по отношение на регулацията на медицинските специалисти и изпълнението на възложените ни от закона дейности по линия на продължаващото обучение, сертифицирането и изработването на правила за добра практика по здравни грижи, както и участието ни при подготовката на медицинските стандарти. Без да ни предостави го предостави, г-жа Манолова ни запозна в основни линии със законопроекта за отделен Закон за самостоятелни съсловни организации на медицинските специалисти, изработен от нейния екип. Договорихме се за нова среща по нейна покана, когато ще бъде напълно готова с предложението си и ние ще сме го получили официално предварително.

- Ще се включите ли в готвения национален протест през септември на медицинските сестри?

- Както вече е известно БАПЗГ не е организатор на този протест, но подкрепя исканията за по-добро заплащане и по-добри условия на труд – това са наши основни искания повече от 15 години.

- Какви са Ви наблюденията, след допълнителните средства, които държавата отпусна има ли реално увеличение на заплатите на сестрите и какво е то?

- Реално увеличение на заплатите има, въпреки че не е в обещания размер. В зависимост от финансовите си възможности лечебните заведения увеличиха заплатите между 25 лева и 100 лева. Не са много лечебните заведения, които успяха да постигнат заложените финансови параметри в КТД 2018. Доста общински власти обаче реагираха и заплатите в детското и училищното здравеопазване са повишени.

- В последните месеци се създаде впечатление за разделение в съсловието. Така ли е и защо?

- Дълги години наред политиците експериментираха реформи на гърба на професионалистите по здравни грижи, които бяха съкращавани, премествани, карани да доучват и оставени да работят на заплата, почти равна на минималната. За да успеят да се справят финансово с ежедневието си, колегите бяха принудени да работят поне на 2 места, което беше и е удобно за работодателите, за да могат да сключат договори с НЗОК по клинични пътеки, изискващи квалифициран персонал. Това свръхнатоварване доведе до сериозни здравословни проблеми, до неудовлетвореност от заплащането, до понасяне на обиди от пациенти и друг персонал и в крайна сметка до ежедневно понасяне на тежкото усещане, че не можеш да свършиш качествено своята работа по независещи от теб причини. И когато напрежението достигне връх, емоциите надделяват и е съвсем естествено да има хора, които искат промяна веднага, имат активна позиция и стават естествени лидери на онеправданите колеги. Няма разделяне на съсловието, има разделяне на начина, по който протестиращите и БАПЗГ отстояват своята позиция за постигане на поставените цели. Всеки има право да изрази своето мнение и да го отстоява по начин, избран от самия него. Трябва да се научим да бъдем по-толерантни към хората с различни идеи, да провеждаме диалог и тогава да вземаме решение за действия. БАПЗГ е организация с история, ние проведохме три национални протеста през годините, написахме безброй декларации, но всъщност всичко, което реално е постигнато за регламентиране на професиите от направление „Здравни грижи" се е случило чрез упорити аргументирани разговори и с постигната подкрепа от останалите съсловни организации. Решение за протест се взема от Националния съвет на БАПЗГ само след предварителен анализ за състоянието в цялата страна. Ако възникнат неочаквани обстоятелства, всяко решение може да се преразгледа и да се предприемат нови действия.

- Какво мислите за предложения вариант на МЗ за нов здравноосигурителен модел?

- Този предложен вариант е твърде неясен и поставя много открити въпроси, които вероятно ще получат отговор по-късно. За нас като съсловна организация стои проблемът, че основно се коментира болничната помощ, а дейностите в извънболничната помощ липсват. И за пореден път казваме, че без да има единна информационна система, остойностяване на медицинските услуги и труда, не можем да бъдем оптимисти и за този модел.