Удрят рамо на 8 болници с дългове

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Осем са лечебните заведения, към които ще бъде прикрепен зам. министър на здравеопазването, за да помогне на мениджърите им при намаляване на дълговете, съобщи д-р Нели Савчева, председател на Националното сдружение на областните болници. Идеята е директорите да поддържат редовна комуникация и да се чуват всяка седмица поне веднъж със съответния зам. министър, за да може той да им оказва подкрепа.

Състоянието на областните и общинските болници продължава да е тежко. През тази година по информация на здравно министерство дълговете им надхвърлиха 500 млн. лв. Анализът на Нациоанлното сдружение на областните болници показва, че за първите шест месеца на 2016 г. 11 от клиниките са на загуба, а 10 са с печалба. Най-голямата загуба е в размер на 1.43 млн., а най-високата печалба е за 562.4 хил. лв., каза д-р Савчева. Сред 21 областни клиники най-високият общ дълг възлиза на 13.6 млн. лв., а най-малкият на 558 хил. лв. Без просрочени задължения са 7 от болниците. Съответно с дългове до 1 млн. са пет клиники, до 3 млн. – шест, а с над 3 млн. са четири болници. Основната част от разходите на клиниките отива за заплати. По това перо в отделните болници се изразходват между 52.4 до 77 процента от постъпленията.

Тенденциите в приходите на лечебните задължения са първите шест месеца на годината също са различни. Броят преминали пациенти варира от 6 370 до 15 813 души, каза д-р Савчева. При 13 болници се наблюдава намален прием, а 8 са с увеличен. Най-голямото увеличение е 1500 пациента, показват анализите на сдружението. Приходите по каса за първото шестмесечие при 10 болници са намалени в сравнение с шестте месеца на 2015 г. При останалите 11 болници се наблюдава увеличение. Най-големият ръст е от 570 хил. лв., а най-голямото намаление – 700 хил. лв., допълни д-р Савчева. Неразплатена лимитна дейност има само при 3 от 21 болници, като максималната сума е 291.1 хил. лв.

Въпреки тежкото финансово състояние в сектора, основният проблем за мениджърите на областните болници е кадровият дефицит, показва още анализът на сдружението. На второ място се нареждат финансирането, демотивацията, остарялата материална база.

Освен помощ при решаване на финансовите проблеми на срещата със здравно министерство болниците са поискали и разяснения за прилагането на системата с пръстовия отпечатък. Получихме отговори на всички въпроси, които поставихме, каза д-р Савчева. От сдружението са поискали и промени в осигуряването на грижите за продължително лечение. Предложението ни е те да се осъществяват в съответните терапевтични отделения, тъй като така ще се повиши качеството и ще се реши кадровия дефицит, обясни д-р Савчева.