Изобщо не трябва да се въвежда такъв „коридор"

Нашето становище е ясно и то е, че „ценовият коридор" изобщо не трябва да се въвежда. Това не е начина, по който ще се намали доплащането от страна на пациентите за различни терапии. Ще има някакво ограничение, ако е изписан продукт, който влиза в „коридора". Но ако е изписан препарат, който не влиза, какво се случва? Никой няма отговор на този въпрос към момента. Това че отлагат въвеждането е добър знак, защото ще има време да се вземе решение той да бъде отменен изобщо. Нашата позиция е следната – към момента решение каква терапия да приема пациента, взема лекарят. Става въпрос както за самото лечение, така и за конкретния продукт. Въпросът е, че трябва на определено място, било то в лекарския кабинет, било в аптеката, пациентът да има възможност да проведе разговор със съответния специалист – лекар или фармацевт и така да се вземе решение, кое точно търговско наименование да получи болния, в зависимост от неговото желание и възможности да доплати. Към момента лекарят би трябвало да води такъв диалог с пациентите и сигурно го прави. Обяснява, че с дадена активна съставка има 3 или 5 търговски наименования, за всяко от тях се доплаща дадена цена, но за дадения пациент най-подходящо е определено лекарство. Правилният начин пациентът да не доплаща повече, отколкото иска, е да се гарантира, че този разговор наистина се случва, т. е, пациентът трябва да е информиран. Той трябва да знае за кое лекарство, колко се доплаща и да вземе решение колко може да доплати на базата на това, което лекарят му казва. Може би има място в този диалог между лекар и пациент, да се включи и фармацевтът, т. е. пациентът да може да води разговор относно доплащането не само със своя лекар, но и със своя фармацевт, защото е най-добре информиран за кой медикамент, колко трябва да се доплати. Разбира се, най-добре е касата да поеме малко по-голям процент от доплащането, но това е въпрос на ресурс. Ако осигурителната институция разполага със съответния ресурс да увеличи реимбурсацията на дадена група лекарства от 25 на 50 или на 100%, то тези неща трябва да бъдат планирани. А в България реимбурсацията е ниска, затова се налага доплащане. Тук обаче въпросът не е свързан само с реимбурсацията, а и с това кое търговско наименование, кое лекарство пациентът получава. Разликата в цените на медикаментите с еднаква активна съставка е много голяма и най-евтиният може да е безплатен, а в същата група да има лекарства с 5 или 10 лв. доплащане. Така че трябва да има диалог между лекаря, пациента и фармацевта кой е икономически най-изгодният продукт. Въпросът е, че за да се включи и фармацевтът в този диалог, трябва да му бъде разрешено в определени случаи да прави подмяна на търговското име, което му е изписал лекарят. Това трябва да бъде въведено по подходящия начин, така че фармацевтът да не е безконтролен при тази промяна. Първо, би следвало да има списък с продукти, където търговските наименования не могат да се променят. Например, биологичните препарати или тези, които имат специфични условия при въвеждането, като писалките за инсулин и други подобни. Там не може фармацевтът да сменя каквото си реши, защото зависи от самото устройство, независимо, че молекулата е една и съща. Защото ако фармацевтът има твърде голяма свобода в замяната, тогава има риск пациентът отново да не получи най-изгодния за него продукт, а този, от който аптеката има най-голяма печалба. Това също не бива да се допуска. И на трето място, е нужно лекарят да може мотивирано да забрани замяната, дори за продукти, за които тя е разрешена. Замяната от фармацевта да е възможна само ако априори продуктът не е от тези, които не трябва да се заменят, ако пациентът е съгласен и го е изразил писмено, и ако лекарят не го е забранил.