Цени или ценности в здравеопазването

Без да има доверие между нас и пациентите няма как да се случат нещата, а сме се вторачили във финансите, казва проф. Асен Гудев

Гергана
Добрева
kapry@abv.bg

Въпреки критиката, че нашето здравеопазване е неефективно все пак никой с толкова малко пари не прави толкова много неща. Това се дължи на ентусиазма и упорството на определени хора, а не на устойчивост на системата. Този модел е на изчерпване. Причината за това са иновациите. Всъщност ние се намираме на прага на революцията. Имаме human genom project, което ще промени фармакотерапията, имаме наистина дигитална революция. Всичко това се случва в едно и също време. Това ще промени цялостния ни мироглед.

Но дигиталното образование изостава

Знаете, че след космоса, най-сложните компютри са в медицината. Тоест ние имаме голямо предизвикателство. Ние искаме да станем част от света, а не светът част от нас. Тоест ние трябва да приемем иновациите. В медицината те винаги са ставали трудно. Но без иновации в медицината няма как да има прогрес. Застрахователите в Америка 48-ма година си задават въпроса защо хората, които я правят най-силна и най-богата – мъжете на възраст 50-60 години, умират от инфаркт. Започват проучване, с което установяват класическите рискови фактори за това. И всеки един пробив в лечението на коронарната болест, на исхемичната болест на сърцето е след появата на такъв иновативен метод. След това идва и голямото предизвикателство, че иновацията в медицината трябва да бъде регулирана. Тоест ние предлагайки нещо на обществото, първо трябва да докажем, че то е ефективно, сигурно, на приемлива цена.

Затова няма как иновациите в медицината да са много бързи

Това е нещо, което изисква култура, за да се внедри. Ние имаме невероятни спорове и с други национални консултанти и с министерството откъде да бъде контролът. Когато нещо е наистина иновативно и е доказало, че върши работа и цената за това е приемлива, вероятно обществото трябва да разбере, че има полза от него. Тази култура на evidence based у нас все още продължава да среща неразбиране. Това е нещо, което би трябвало да помогне на надзора на касата – какво да плаща и обратното какво да не плаща, защото тук има и доказателства кое не е ефективно. Пациентът да бъде в центъра на системата звучи много хубаво, но не е ясно как да го дефинираме, така че всеки един от нас да живее достойно с болестта. Това „достойно" на мен много ми харесва, защото за съжаление често българското здравеопазване унизява пациента. Аз така уча моите студенти – поставете се на местото на пациента и на близките на пациента. Всички тези иновации в крайна сметка се трансформират в един такъв модел. Понеже не само ние правим реформа. В UK Мат Хенког водещ икономист поставя същите тези проблеми, които имаме и ние пред камарата на общините.Това е в цял свят.

Глобализацията за добро или лошо ни засяга

На една от срещите с националните консултанти, нашият национален консултант по рентгенология предложи нещо много умно - всички образни изследвания да имат еднакъв формат. Тоест изследване, което е платено от касата не е на болницата X или У и пациентът, имайки файла си, може да го занесе навсякъде и неговата коронарография, ехография да бъдат видяни, независимо къде е. В пет милионна Ирландия имат точно такава система. Тоест това е възможно. Ние вместо да търсим трънливия път към топлата вода, имаме ноухау, което би ни свършило работа. Това би спестило много пари, много радиация, много токсичност. Много унижение от пациента. За да има иновации трябва да ги спрем тези спекулации.

Моделът е изчерпан

Това, на което искам да се спра, е човешкият фактор. National health services трябва да бъде най-доброто работно място в света. Без да създадем стимулираща среда, никога няма да има иновации. Тези хора, които наградихме абсолютно достойно, не са го направили заради пари. Мотивът им е бил друг - стремежът към познание. Сигурен съм, че не бъркам. Ето нещо за работната сила. Ние осакатихме специализацията. Не може специализацията по кардиология да е четири години без вътрешни болести и после се чудим как да профанизираме стандартите. Трябва да говорим за иновация, но ние всъщност сме осакатили тези млади хора за четири години. Нито житейски, нито професионално те могат да израснат. Пак се сменя системата за специализации неясно как. Освен това в нашите болници няма хоризонтална комуникация. Клиниките са разделени на печеливши и губещи. Какво ще му гледам аз болния на оня, те са губещи, защо и аз да съм губещ?

Каква е гледната точка на пациента

Ние сме се вторачили във финансовата перспектива, защото министерството иска това. Говори се за бърнаут при лекарите. Ние нямаме human resource manager нашият личен състав не може да ми каже – този е прегорял сменете го за известно време, иначе ще го загубите или не го наемайте, защото този не е лоялен. Тоест елементарни неща липсват, за да управляваме тази комплексна структура. По сегашния закон нас ни няма. Искат само финансов резултат. На много места болницата е най-големият работодател в съответния регион. Болниците са най-комплексната структура, която е създадена. Поздравления за екипа на „Св. Анна", награден за механичната тромболиза. Кардиологията е пионер на това нещо. През 2010-2011 г. България по брой на първични ангиопластики е много добре. Интересно каква е цената на това нещо според статистиката на европейското кардиологично дружество.

Ние сме с най-много по клапи на глава от населението

6.6 на милиона сме като брой, а процедурите ни са малко зад тези на Германия. Фрагментацията на нашата болнична система е ужасна. Няма как това нещо да е ефективно. Това спъва иновациите. За разлика от ангиопластиките броят на ISD-та това са пейсмейкърите, които спасяват живот, което не е иновативно, то е рутинно, сме много назад. Това са загубени човешки животи и в резултат от това по преждевременна смъртност ние нямаме прогрес. Преждевременна смъртност преди 65-годишна възраст е загуба за обществото. Според статия на Academic medical health – какво могат да научат другите индустрии от health care – ние имаме дългосрочни цели. Това, което трябва да кажем честно пред пациента е не колко струва интервенцията в момента, а след две години този човек как ще бъде – ще бъде ли работоспособен, ще бъде ли жив.

Изграждане на доверие

Без да има доверие между нас и пациентите няма как да се случат нещата. Дребните букви не са разрешени в медицината. Действие, базирано на доказателствата. Медицината на доказателствата е култура, приета в света, но ние трудно мерим резултата. За стимулиращата работна среда говорих много и разбира се обучение през целия живот. Това са нещата, които трябва да бъдат в основата на нашата ценностна система. Основната ми е цел е да създадем среда, която да задържа всички тези прекрасни млади хора, да остават и да работят в нея.