Здравната система обрича на фалит малките болници

Заради лимитите задлъжняваме по 18 000 - 20 000 на месец, казва д-р Иван Димитров

Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com

Нямам обобщени данни за всички общински лечебни заведения, затова мога да коментирам болницата, която управлявам – МБАЛ Велики Преслав. Това, че започваме да формираме задължения към доставчиците, се дължи на недостатъчното финансиране от Регионалната здравноосигурителна каса. Знаете, че бяха въведени лимити или обеми дейности по нозологични единици, които касата закупува. Само че медицинските стандарти и алгоритмите на клиничните пътеки, не са обезпечени финансово. Т. е. това, което се изисква като брой медицински специалисти, за да работи болницата по дадена клинична пътека и финансовият резултат, който получава при отчитането на КП, след като премахне разходите, не се припокриват. Парите не достигат, затова трябва да се коригират или медицинските стандарти, или цените на клиничните пътеки, за да може да има финансова устойчивост на търговските дружества, работещи по договор с касата. Иначе излиза, че колкото повече работи една болница, толкова повече дългове трупа, заради недоброто финансиране.

Бюджетът на лечебните заведения не е намален, но до 2015 г. имахме възможност, когато обслужим пациент, след проверка на контрольорите от здравната каса, да ни бъде изплатена надлимитната дейност. Благодарение на това успявахме да съществуваме като самоиздържащо се дружество. Сега сме в недостиг между 18 и 20 хил. лв. месечно. Дължи се на лимитите и на недофинансираните клинични пътеки. В нашата болница отпадна една клинична пътека за диабет, но имаме прибавена друга - за долечение. Разликата като финансиране между двете е само 100 лв. и не би трябвало да е решаваща, затова смятам, че се дължи на фиксирания лимит, който е нисък и след като нямаме възможност да работим надлимитно, няма какво друго да се получи. Всъщност методиката, по която се разпределят средствата, не го забранява, но тя е толкова сложна, че не знам дали заслужава да се коментира. Когато в областта не бъдат използвани средствата за дадено заболяване, примерно пневмония или мозъчен инсулт, тогава касата плаща, но дали правилно са заложени регулативните стандарти, ще покаже практиката. Силно се притеснявам, че парите няма стигнат и ето започват вече първите признаци на недостатъчността на тази система. Тя ще обрече на фалит доста малки лечебни заведения.

До този момент нашата болница успява да заплати трудовите възнаграждения на персонала на 100%, но това ще се случи изглежда за последно този месец. От следващия няма да можем да ги осигурим. И естествено, започваме да трупаме задължения към доставчиците, които основно са фармацевтичните фирми, за ел. енергия и други външни услуги, които въпреки че не са много големи, се събират и ни затрудняват. Това ще доведе до фалит на дружеството, запор на сметките и лишаване на здравноосигурените лица в периферията до достъп но елементарни медицински услуги, които няма къде другаде да получат, освен в областния град. Съвсем различно е, когато става въпрос за елементарни неща, да ги получиш в населеното място, в което живееш.

Иска ми се да използвам възможността, която ми давате и да споделя важни проблеми, вече не като управител на МБАЛ Велики Преслав, а като член на УС на Сдружението на общинските болници.

Няколко неща в момента са най-важни за нас. Те не са свързани с това, което се случва тази година, а с дейността на сдружението, откакто сме го възстановили през 2011 г. Ние винаги сме стояли на една твърда, постоянна позиция, че трябва да се спазва върховенството на закона, с всички последващи действия и резултати. Основният въпрос, който сме поставяли през годините пред всички институции, визирам парламентарни комисии, министерство, здравна каса, омбудсман, това е липсата на формулировка, какво произвежда системата на здравеопазването. След като и до настоящия момент това не е посочено в нито един нормативен документ, за нас продължаването на разговора за достъп, качество, остойностяване, обеми, става безсмислен. Той ще бъде изкривен и направен не на основата на върховенството на закона. Другото, което трябва да се коментира, е по отношение на кадрите. Нарушава се Закона за защита от дискриминация. Там е записано, че за еднакъв труд, трябва да се получава еднакво възнаграждение. Няма как в една система да има подобни разминавания в заплащането, каквито се регистрират в момента, ако се спазва законът. Не ме разбирайте погрешно, не става въпрос за уравниловка на заплатите. Има възможност чрез коефициенти да се промени това и да има диференцирано заплащане, но въпреки всичко, трябва да се спазва законът. Стандартите, здравната карта, ред други нормативни документи в момента са в съда. Затова ние твърдим, че това, което се прави, не е добро. Това го отбелязва и съдът. Самият факт, че толкова много нормативни документи – и методики, и стандарти, наредбата за достъпа, се обжалват от различни сдружения, е показателен. След като се налага да се търси арбитраж в най-висшия орган, значи нещо не е добре. И там би следвало да се поработи предварително, заедно с участниците в тези процеси, със сдруженията, с касата, за да може да се подредят нещата, да се работи по-гладко, да не се пилее време, ресурс и нерви.

За да се подобри ситуацията, според мен на първо място трябва да се променят медицинските стандарти. Те не са съобразени с наличния човешки ресурс по отделни специалности. Ако някой погледне и направи сравнителен анализ от търговския регистър, където са публикувани лечебните заведения за болнична помощ, с разрешителните за дейност, с нива на компетентност, срещу тях трябва да стои съответният брой специалисти – примерно анестезиолози, хирурзи, патоанатоми. И ако погледне регистърът на БЛС, ще изпадне в една доста смущаваща ситуация. Не искам да коментирам повече, много е тежка темата, затова вариантът е да се преразгледат стандартите. Те оскъпяват нашия трудов процес. Преди години имаше много заболявания, които специалистите по вътрешни болести и обща хирургия лекуваха. А сега е необходимо да се търси втори или трети специалист, примерно за диабет – ендокринолог, пневмония – пулмолог и т. н. В крайна сметка колкото и да се развиват технологиите, иновациите, да излизат все по-съвременни и добри методики, които наистина спасяват живот, трябва да се знае от тези, които решават съдбата на нашата система, че само с високи технологии не може да се подобри крайният резултат като смъртност и заболеваемост. Трябва да има много ясна пропорция между това, колко средства да се отделят за високи технологии, без да се намалява минимумът от елементарните средства за най-масовите хронични заболявания. Там, с много по-малък ресурс, може да се повлияе на смъртността и заболеваемостта по-съществено. Да се надяваме, че когато успоредно се движат двете неща и има синхрон, ще започнем да получаваме по-добри резултати.