Махат шеф на РЗОК, ако издъни бюджета

Финансирането на болниците да се определя на брой легла вместо с лимити, обсъждат надзорниците

Снимка: Ангел Желев

„Аз исках това да ви предложа, да го поставя на обсъждане, дали в договорите с директорите на РЗОК да не се заложат конкретни параметри по перата на бюджета за даден регион, които при неспазване да бъдат основание да се предприемат кадрови промени", казва д-р Дечев. Според него когато даден регион има конкретен бюджет за една дейност, самият директор ще наложи регулация, която да се спазва.

„Тогава той ще вижда това, което виждаме и ние, сяда и реагира. Но тогава ще носи персонална отговорност", обяснява новият управител на НЗОК.

„Д-р Дечев е абсолютно прав. Трябва да има правила на контрол с параметри и да знае всеки, че носи отговорност. В частния бизнес как всички представители имат планове и ако не го изпълни отиваш при него и го уволняваш.", подкрепя го Григор Димитров от квотата на работодателите.

Парите реално да следват пациента

е друга от промените, които предлага новият управител на касата, а надзорниците се съгласяват да помислят за реализирането й догодина.

„Реалният проблем в момента е, че София, Пловдив, Варна, примерно, визирам големите градове, много голям процент от плащанията са за хора, които са им насочени от други места. Нали така? В София сигурно са над 40%", обяснява д-р Дечев и предлага да се промени метода на финансиране. Идеята му е за пациентите от един регион, които се лекуват в друг, да плаща районната каса, откъдето са дошли.

„За тези хора, които са отвън, плащанията може да не идват от СЗОК, а да идват от региона, от който са дошли, примерно идва пациентът от Видин в София и в момента му плаща софийската каса, а не видинската. В смисъл софийската каса ще си вземе сумата по пътеката за пациента от Видин и тогава шефът на касата там ще си направи регулация как този пациент стига от Видин в София, като ги прескача", мотивира се той.

Д-р Дечев предлага и

какъв да бъде принципа на формиране на бюджета

на регионалните каси. „Ако бюджетът за болнична помощ ти е 2 милиарда, осигурените лица са 6 милиона и им се пада за болнична помощ не знам по колко лева на калпак, умножаваш сумата на калпак по броя на хората във Видин и ти прави бюджета за болнична помощ там", обяснява той. Според него и останалите членове на Надзора има сериозни проблеми и с качеството на работа. При 3 милиона хоспитализации, реално броят на пациентите е 800 000. Това означава, че броят на рехоспитализациите е много висок.

„Има лица с 14 – 15 хоспитализации.

Обаче интересното, което е, че тези 14 – 15 са в определени лечебни заведения, т.е. там са абонирани. Когато говорим за качество, тогава вече ето това се вписва. Този болен, след като си го приел 14 пъти, примерно, какво го лекуваш, как го лекуваш. В самата болница, ако има пет клиники пациентът лежи и в петте. Януари в първа клиника, февруари във втора, март в трета и т.н.", пита д-р Дечев.

„Не трябва да се допуска такова нещо", категорична е Жени Начева, председател на Надзорния съвет. Според нея обаче контрольорите на касата не оказват достатъчно качествен контрол. В тази връзка д-р Дечев предлага касата да прави лимитите на болниците не на исторически принцип, а на база легла в клиниките.

„Примерно болницата във Видин има

клиника по кардиология с 20 легла. В момента масова практика е да се приемат 25 болни, 28 болни върху 20 легла и това по ред причини минава. Но има действаща нормативна уредба в Закона за лечебните заведения, която задължава всички лечебни заведения да осигуряват минимум 10% от леглата по профила на заболяването за спешност. Т.е. от тези 20 легла той трябва да има винаги 2 свободни за спешност. И автоматически се намалява с 10% броя на леглата, и тогава лимитите изведнъж стават безсмислени. Те стават безсмислени, защото и това, което всеки говори срещу тези лимити спокойно може да отпадне", казва д-р Дечев.

„Така е. Съгласна съм", потвърждава Жени Начева. В крайна сметка надзорниците не вземат конкретно решение, но си обещават да обсъдят предложенията като част от оперативните краткосрочни мерки за промени.