Парамедици трябва да сменят сегашните спешни екипи

Това, което в момента практикуваме като спешна медицина отговаря на изискванията от миналия век. В 21 век трябва спешната медицинска помощ в извънболничната спешност да е с принципите на триажа, принципите на различните потоци пациенти, с приоритет на пациентите със животозастрашаващи състояния. Добра практика в Европа и света е, извънболничната спешност да се оказва предимно от долекарски и домедицински екипи. Тоест от парамедици и медицински специалисти, а лекарите да участват само в случаите, в които пациентът е наистина в животозастрашаващо състояние. На място трябва човек само да се стабилизира и по най-бързия начин да бъде транспортиран до лечебно заведение, където да има достатъчен брой специалисти и апаратура, с която да се диагностицира.

Друг е въпросът, че в момента болничната спешност работи в малки приемни отделения. В 34 лечебни заведения в страната има такива. В тях е много трудно да се поеме цялата лавина от пациенти и да се обслужат така, както го изисква добрата световна практика. Няма как да очакваме да се оказва спешна помощ в болница, в която дежури един лекар на 4 клиники и през нощта няма дежурен рентгенолог и лаборант. А така е в повечето малки общински болници. Истинската спешна болнична медицинска помощ е в голямата болница, където има денонощно рентген, клинична лаборатория, наличен брой специалисти – анестезиолози, реаниматори и хирурзи, които да са готови веднага да преминат към спешна оперативна интервенция. Затова не мога да разбера защо общински и частни болници, които не са имали спешни отделения, в момента искат да имат. След като нямат нито възможността нито желанието да го направят.

Истинската спешна помощ по света се оказва в помещения, които са по 700 кв.м. В тях потокът на пациентите се разделя според степента на спешност. Не е редно пациент с високо кръвно да бъде лекуван в коридора, защото няма място в малките зали, в които работим в момента. Няма как също, пациент с нервна криза да лежи до пациент с тежко общо състояние и да очакваме да се подобри единия, а ние да имаме възможност да отделим цялото си внимание на онзи, който е в животозастрашаващо състояние.

В новия стандарт е залегнало да се работи по алгоритми, което е световно доказана практика. Спешната медицина се развива и тези алгоритми трябва да се променят ежегодно. Защото ние работим в условия на дефицит на време и информация и правилата определено ще ни помагат да бъдем по-бързи и полезни. Повече от 50 години триажа и алгоритмите се практикуват в Америка и от 20 години в Европа. Не виждам защо да не може да се практикуват и в България. Крайно време е да въведем и парамедиците, както вече казах. Това е тенденцията – стабилизиране и транспортиране, а не лечение на място. Стабилизирането на пациента включва така наречения basic life support, който по този стандарт трябва да е част от уменията на всички парамедици, лекарски асистенти, медицински сестри и лекари. В момента се изработват такива алгоритми и ако те се спазват, ние ще бъдем още по-ефективни. А ако се въведе триажа, така както е регламентирано по стандарт, спешния пациент ще има предимство пред всички останали. Аз не приемам вариантите да се приемат спешни медицински повиквания по телефона с СМС. Това трябва да е само за определена група пациенти, при които нямат друг начин. Защото, ако започнем да приемаме спешни повиквания без да ги триажираме, може да не успеем навреме да окажем помощ на истински спешния пациент. В протоколите за триаж в извънболничната помощ е заложено също дежурният оператор на спешния телефон да води реанимационните мероприятия с хората, които са свидетели на случилото си. Така е по света, редно е да бъде и в България. А не оператор на 112, който няма някаква медицинска култура, да разпитва пациента, но да не може правилно да го прецени, да не може да му даде необходимия съвет и екипът да пристига след 50 минути, защото е бил при пациент с нервна криза например. Това застрашава пациентите и трябва да се промени. И това е заложено в новия стандарт. Той вече е действащ в извънболничната спешна помощ. В момента, в който бъде обжалван от Министерството на здравеопазването, ще стане действащ и за болничната помощ. Не виждам какво пречи на големите болници да положат някакви усилия, при положение, че държавата гарантира средства от бюджета и от еврофондове за ремонти на спешните приемни отделения.

Така и в малките общински болници филиалите на спешна помощ, ще бъдат оборудвани по същия стандарт като в големите. А в тях ще има хора, които ще стабилизират пациента и ще го заведат в голямата болница. Тоест пациентът в провинцията по никакъв начин няма да бъде ощетен спрямо този в големия град, защото в цялата страна екипите на спешна помощ ще работят па един и същ начин, в едни и същи помещения с еднакво оборудване и по едни и същи правила. Това е гаранция за равнопоставеност на пациента.