Нов имунизационен календар искат експертите

Изготвяне на програма срещу ротавирусната инфекция и осъвременяване на тези срещу грип и хепатит А, са обсъждали вчера в рамките на срещата представителите на институции, съсловни и пациентски организации и фармабраншът. Според тях трябва да бъде продължена и кампанията за първична профилактика на рак на маточната шийка. Обхватът на тази национална програма отчита сериозен спад в сравнение с първите години на действие – от 25% в началото, сега е едва между 3 и 6 процента, коментират още специалистите.

Имунизационният календар у нас се дели на задължителен и препоръчителен. Ваксините срещу ротавирус и рак на маточната шийка са препоръчителни. За първата пациентите сами заплащат, а тази срещу човешки папиломен вирус се покрива от касата. В препоръчителния календар влизат още - хепатит А, хепатит Б, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, морбили, паротит, рубеола, грип, менингококови, пневмококови, хемофилус тип Б, коремен тиф, бяс, жълта треска.

Задължителните имунизации в момента обхващат децата от новородените до 17-годишните младежи. След 25-ата година, такива са само ваксинациите против тетанус и дифтерия, които се подновяват на всеки 10 години.

Здравните експерти коментираха също, че имунизационната политика у нас трябва да е насочена и към повишаване на доверието на хората в профилактиката с ваксини. Причината е, че в обществото ни има различни нагласи срещу ваксините. Преди няколко месеца здравно министерство направи проучване, което показа, че една трета от българите смятат, че ваксините са опасни. 28 % от родителите са на мнение, че не са безвредни. От друга страна обаче над 90% е броят на хората, чиито малчугани са ваксинирани, сочат още резултатите. Едва между 2 и 6 процента е реалният брой на децата, които не са имунизирани, като той е различен за отделните ваксини, отчетоха още от министерството през февруари. Проучването тогава показа също, че повечето от хората не искат и промени в имунизационния календар.