Проект

Закон за хората с увреждания

16-07-2018 13:21
Това е драфтът, който се обсъжда в работната група към МТСП, сами прецените има ли промени със сегашния
Снимка: Ангел Желев
Закон за хората с увреждания
Clinica.bg

press@clinica.bg
Властта готви нов закон за хората с увреждания. В работната група участват и представители на всички организации на болните хора. Въпреки че са разделени на два лагера за много неща, тук те са единодушни - промени спрямо сега действащата система в новия проект засега няма. Дали е така, преценете сами, ние публикуваме работния документ.
ПРОЕКТ!

 

ЗАКОН ЗА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с гарантиране на правата на хората с увреждания в Република България.

Чл. 2. Законът има за цел да:

1. насърчава, защитава и гарантира пълноценното и равноправно упражняване на правата и свободите на хората с увреждания;

2. създаде условия за социално приобщаване;

3. способства за зачитане на вътрешно присъщото им човешко достойнство;

4. предоставя подкрепа на хората с увреждания и техните семейства.

Чл. 3. Гарантиране правата на хората с увреждания се осъществява по начин, който способства за зачитане на човешкото им достойнство, като се прилага индивидуален подход и оценка на потребностите на хората с увреждания.

Чл. 4. Основните принципи на Закона са:

1. личен избор и независимост на хората с увреждания и техните семейства;

2. забрана за дискриминация;

3. пълноценно и ефективно участие на хората с увреждания и техните семейства и приобщаването им в обществото;

4. достъпност.

Чл. 5. Областите на подкрепа на хората с увреждания включват:

1.медицинска и социална рехабилитация;

2.образование и професионално обучение;

3.професионално ориентиране и трудово посредничество;

4.трудова реализация, квалификация и преквалификация;

5.достъпна среда и разумни улеснения;

6.социални услуги;

7.социално-икономическа подкрепа;

8. достъпна информация;

9. достъп до правосъдие и правна защита;

10. осигуряване на лична мобилност с най-голяма възможна степен на независимост за хората с увреждания;

11. асистентска подкрепа.

(2) Политиките в областите на подкрепа по ал. 1 се осъществяват от компетентните държавни органи и от органите на местното самоуправление и се регламентират в отделни нормативни актове.

Чл. 6. Средства за подкрепа на хората с увреждания по този Закона включват:

1. адаптиране на жилище;

2. лична мобилност чрез осигуряване на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински изделия и адаптиране на лично моторно превозно средство;

3. месечна финансова подкрепа;

4. асистентска подкрепа (в часове месечно);

5. специализирани услуги.

Чл. 7. Чуждестранни граждани с увреждания, които имат разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, чужденци, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут и чужденци, ползващи се от временна закрила, и лица, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна, се ползват от същите права както българските граждани с увреждания.

Глава втора

ОРГАНИ НА УПРАВЛЕНИЕ

Чл. 8. Министерският съвет определя държавната политика по правата на хората с увреждания.

Чл. 9. (1) Министърът на труда и социалната политика ръководи, координира и провежда държавната политика в областта на правата на хората с увреждания, съгласно изискванията на Конвенцията по правата на хората с увреждания като:

1. координира дейностите на държавните органи с цел зачитане правата на хората с увреждания;

2. ръководи консултативния процес в прилагането на хоризонталния подход в политиката за хора с увреждания и защита интересите на хората с увреждания в секторните политики;

3. разработва, участва в обсъждането и предлага приемането и/или изменението на нормативни актове, стратегически документи, програми и планове, които имат отношение към политиката по правата на хората с увреждания;

4. организира и ръководи дейността на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания;

5. координира събирането на данни и статистика от различните институции и организации, на базата на която изготвя анализи и годишен доклад;

6. оказва методическа помощ на органите на изпълнителната власт за провеждането на държавната политика по правата на хората с увреждания;

7. координира и отговаря за изпълнението на националните ангажименти по прилагане на Конвенцията за правата на хората с увреждания, както и за международното законодателство;

8. предоставя информация на държавни органи и гражданското общество по повод прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания и политиките в тази област;

9. представлява държавата в международни организации и програми, засягащи хората с увреждания;

10. ръководи и координира участието в национални и международни програми и проекти относно хората с увреждания, включително и съвместно с други органи на държавната власт и организации;

11. поддържа контакти със сродни специализирани държавни органи в други държави, както и с международни организации с предмета на дейност в сферата на правата на хората с увреждания.

(2). В своята дейност по ал. 1 министърът на труда и социалната политика се подпомага от специализирана дирекция в администрацията на Министерството на труда и социалната политика, както и от Агенцията за хората с увреждания и Агенция за социално подпомагане.

Чл. 10. (1) За осъществяване функциите по насърчаване, защита и мониторинг на прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания се създава Мониторингов съвет.

(2) Мониторингов съвет е колективен, постоянно действащ орган с финансова и административна обезпеченост, която да гарантира неговата независимост.

(3) Съветът осъществява дейността си на основата на принципите на:

1. защита и гарантиране на правата на хората с увреждания;

2. независимост и публичност;

3. съблюдаване на принципите, отнасящи се до статута и функционирането на националните институции за защита и гарантиране правата на човека;

4. сътрудничество и взаимодействие с органите на публичната власт.

(4) Мониторинговият съвет се представлява от председател, който се избира на ротационен принцип за срок от две години.

(5) Членове на съвета са седем – по двама представители на Обмудсмана на Р България, и на Комисията за защита от дискриминация, трима представители на национално представителните организации на и за хората с увреждания, един представител на юридически лица с нестопанска цел в обществена полза, работещи в областта на хората с увреждания и един представител на академичната общност.

(6) Дейността на Мониторинговия съвет се подпомага от секретариат.

(7) Член на Съвета няма право да е и член на Националния съвет по уврежданията или друга организация или институция, дейността на която подлежи на мониторинг от Света.

(8) Структурата, организацията и дейността на Мониторинговия съвет се определят в Правилника за работа на съвета, който се приема от Съвета и одобрява от Народното събрание.

Чл. 11. (1) Държавната политика в областта на хората с увреждания се осъществява от Министерския съвет, държавните органи, областните администрации съвместно с органите на местното самоуправление, национално представителните организации на и за хората с увреждания, национално представителните организации на работодателите и национално представителните организации на работниците и служителите, неправителствените организации на хората с увреждания, гражданското общество, съобразно изискванията на Конвенцията за правата на хората с увреждания.

(2) Държавните органи и органите на местното самоуправление съобразно своите правомощия приемат нормативни актове, стратегии, програми, стандарти и други документи, свързани с гарантиране правата на хората с увреждания.

(3) При осъществяване на държавната политика за гарантиране правата на хората с увреждания, органите по ал. 2 се подпомагат и от други организации, работещи в областта на интеграцията и защитата на правата на хората с увреждания.

Чл. 12. (1) За осъществяване на сътрудничество при разработване и провеждане на политиката по правата на хората с увреждания към Министерския съвет се създава Национален съвет за интеграция на хората с увреждания с председател заместник министър-председателя, отговарящ по въпросите в областта на социалната политика.

(2) Националният съвет за интеграция на хората с увреждания е консултативен орган, в който участват представители на: държавата, определени от Министерския съвет, национално представителните организации на и за хората с увреждания, национално представителните организации на работниците и служителите, национално представителните организации на работодателите и Националното сдружение на общините в Република България.

(3) Националният съвет за интеграция на хората с увреждания дава становища по всички проекти на нормативни актове, стратегии, програми, планове и др., които засягат правата на хората с увреждания и тяхната интеграция.

(4) Националният съвет си сътрудничи с органа по координация и Мониторинговия съвет, съгласно изискванията на Конвенцията за правата на хората с увреждания.

(5) Министерският съвет приема Правилник за устройството и дейността на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, в който се определят и критериите за национална представителност на организациите на и за хората с увреждания.

Чл. 13. (1) Централните и териториалните органи на изпълнителната власт определят служители, които изпълняват функциите на координатори по правата на хората с увреждания.

(2) Координаторите по ал. 1:

1. участват в разработването на политики и програми от гледна точка на политиката по правата на хората с увреждания;

2. участват в изготвянето, изпълнението и отчитането на нормативните актове, стратегически документи, планове, проекти, анализи и доклади в областта на правата на хората с увреждания, съобразно компетентността на съответния орган на изпълнителната власт;

3. координират изпълнението на мерките от компетентността на органа на изпълнителната власт и участват в изготвянето на доклади по правата на хората с увреждания;

4. координират събирането и разпространението на информация и добри практики в областта на правата на хората с увреждания от компетентността на органа на изпълнителната власт;

5. участват и организират обучения по правата на хората с увреждания;

6. изпълняват и други функции в областта на правата на хората с увреждания, възложени от съответния орган на изпълнителната власт.

(3) В изпълнение на функциите на координатори по правата на хората с увреждания служителите по ал. 1 си сътрудничат с Министерството на труда и социалната политика и с Агенцията за хората с увреждания.

(4) Функционалните задължения на определените служители по правата на хората с увреждания се определят в длъжностните им характеристики или чрез заповед на органа по назначаването на държавна служба.

Чл. 14. (1) За провеждане на политиката по правата на хората с увреждания се създават областни съвети.

(2) В състава на областните съвети се включват представители на областната администрация, органите на местното самоуправление, териториалните звена на министерствата, държавните и изпълнителните агенции и другите органи, създадени със закон, национално представителните организации на и за хората с увреждания, представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, юридически лица с нестопанска цел в обществена полза, работещи в областта на правата на хората с увреждания, както и други организации и граждани.

Чл. 15. (1) Изпълнението на държавната политика за хората с увреждания се осъществява от Агенцията за хората с увреждания.

(2) Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка, със седалище София и има статут на изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика.

(3) Агенцията за хората с увреждания се представлява и ръководи от изпълнителен директор.

(4) Към изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания се създава звено за контрол на предвидените в този закон задължения.

(5) Дейността, структурата и числеността на персонала на Агенцията за хората с увреждания се определят с Устройствен правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.

Чл. 16. Агенцията за хората с увреждания осъществява изпълнението на държавната политика за социално приобщаване на хората с увреждания, като:

1. изготвя шестмесечни и годишни отчети за изпълнението на политиката за хората с увреждания, които предоставя на Министерството на труда и социалната политика;

2. регистрира лица, които осъществяват дейности по предоставяне на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 50, ал. 1;

3. осъществява контрол на всеки шест месеца на дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 50, ал. 1;

4. води регистър на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания;

5. участва и дава задължително становище при изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с хората с увреждания;

6. разработва програми и финансира проекти за стимулиране на стопанската инициатива на хората с увреждания и стопанската инициатива в интерес на хората с увреждания;

7. разработва програми и финансира проекти за рехабилитация, интеграция и за изграждане на достъпна среда за хората с увреждания;

8. извършва и други дейности, определени с акт на Министерския съвет.

Чл. 17. (1) Агенцията за хората с увреждания поддържа актуален регистър с база данни за хората с увреждания.

(2) Данните по ал. 1 служат за наблюдение и анализ на социално-икономическия статус на хората с трайни увреждания за планиране на дейности, свързани със задоволяване на индивидуалните им потребности и за разработване на секторни политики.

(3) Всички министерства, агенции, областните администрации, органите на местното самоуправление, Националната експертна лекарска комисия, териториалните експертни лекарски комисии, Националният осигурителен институт, Националният статистически институт, Националният център по обществено здраве и анализи, Държавната агенция за закрила на детето, Националната агенция за приходите и други органи, работещи в областта на хората с увреждания, предоставят необходимата информация за създаване и поддържане на базата данни по ал. 1.

(4) Информацията в базата данни се въвежда служебно и се използва за целите по ал. 2.

(5) Достъпът до базата данни може да бъде отказан в случаите, когато се иска информация, представляваща лични данни, ако физическото лице, до което се отнася, не е съгласно с разкриването и по силата на Закона за защита на личните данни.

(6) Редът за воденето и поддържането на базата данни по ал. 1 се определя в правилника за прилагане на закона.

Глава трета

ОЦЕНЯВАНЕ НА УВРЕЖДАНЕТО И НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА СОЦИАЛНО ПРИОБЩАВАНЕ

Чл. 18. (1) Индивидуалната оценка на потребностите се осъществява от комисия към съответната Дирекция „Социално подпомагане" на Агенцията за социално подпомагане по настоящ адрес на човека с увреждане.

(2) Комисията по ал. 1 изготвя индивидуална оценка на потребностите въз основа на самооценката на човека с увреждане и необходимата събрана информация от съответните институции.

(3) Дейността, правилата за работата на комисиите по ал. 1 и срокът на действие на индивидуалната оценка на потребностите се определят в правилника за прилагане на закона.

Чл. 19. (1) Индивидуалната оценка на потребностите се изготвя с цел да се реализират правата на хората с увреждания посочени в този закон.

(2) Чрез индивидуалната оценка се установява вида на необходимата подкрепа за социално приобщаване за:

1. адаптиране на жилище;

2. лична мобилност чрез осигуряване на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински изделия и адаптиране на лично превозно средство;

3. месечна финансова подкрепа;

4. социални услуги, в това число и асистентска подкрепа (брой часове месечно).

Чл. 20. Индивидуална оценка на потребностите се извършва по искане на:

1. човека с увреждане или упълномощено от него лице;

2. родителя (осиновителя), настойника или попечителя на човек с увреждане, съвместно с човека с увреждане;

3. семейството на роднини, близки или приемното семейство, при което е настанено дете с увреждане по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;

4. директор на специализирана институция или социална услуга - резидентен тип, в които са настанени деца с увреждания.

Чл. 21. Индивидуалната оценка на потребностите се извършва по методика, утвърдена от министъра на труда и социалната политика.

Глава четвърта.

ОБЛАСТИ ЗА ИНТЕГРАЦИЯ

Раздел I.

Профилактика и рехабилитация на уврежданията

Чл. 22. (1) Министерският съвет приема програми за профилактика и рехабилитация, в които се определят целите, мерките и средствата за превенция на увреждането.

(2) Министерският съвет по предложение на Министерството на здравеопазването приема програма за ранна диагностика и профилактика на генетичните и пренаталните заболявания и придобити състояния.

(3) Органите на местното самоуправление, национално представителните организации на и за хората с увреждания, другите организации, работещи в областта на интеграцията и защитата на правата на хората с увреждания, национално представителните организации на работодателите и национално представителните организации на работниците и служителите съдействат за превенция на уврежданията чрез:

1. здравна и екологична просвета за ограничаване на рисковите фактори, свързани с начина на живот и с околната среда;

2. осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Чл. 23. (1) Хората с трайни увреждания имат право на медицинска и социална рехабилитация.

(2) Медицинската рехабилитация е лечебна дейност, осъществявана от мултидисциплинарни екипи при условията и по реда на Закона за лечебните заведения и на Закона за здравното осигуряване, която включва:

1. поддържаща медикаментозна терапия;

2. физикална терапия;

3. говорна и зрителна терапия;

4. кинезитерапия;

5. ерготерапия;

6. психотерапия;

7. трудотерапия;

8. назначаване на медицински изделия помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания.

(3) Участие в медицинската рехабилитация могат да вземат и семействата на хората с трайни увреждания, когато нуждите на лечебния процес налагат това.

(4) Социалната рехабилитация е създаване на умения за водене на самостоятелен живот в обществото чрез рехабилитация на зрението, слуха и говора, двигателна рехабилитация, психологична помощ, трудова и професионална дейност, предоставяне на социални и рехабилитационни услуги и други дейности.

Раздел II.

Образование и професионална подготовка

Чл. 24. (1) Министерството на образованието и науката осигурява предоставянето на подкрепа за личностно развитие – обща и допълнителна, на децата и учениците, в т.ч. на децата и учениците със специални образователни потребности, в системата на предучилищното и училищното образование, която осигурява подходяща физическа, психологическа и социална среда за развиване на способностите и уменията им.

(2) Подкрепата за личностно развитие се прилага в съответствие с индивидуалните образователни потребности на всяко дете и на всеки ученик.

Чл. 25. (1) Институциите в системата на предучилищното и училищното образование осигуряват подкрепа за личностно развитие на децата и учениците съвместно с държавните и местните органи и структури и доставчиците на социални услуги. (2) Допълнителната подкрепа за личностно развитие се реализира чрез план за подкрепа по чл. 187, ал. 3 от ЗПУО, изготвен за дете или ученик въз основа на оценката на индивидуалните му потребности, извършена от екип за подкрепа за личностно развитие на детето или ученика в детската градина или в училището.

(3) Институциите в системата на предучилищното и училищното образование предоставят условия за равен достъп до образование за децата и учениците и чрез осигуряване на достъпна архитектурна и физическа среда, достъпност на информацията и комуникацията, достъп до учебните програми и учебното съдържание, разумни улеснения, технически средства, специализирано оборудване и специализирана подкрепяща среда, дидактически материали, методики и специалисти.

Чл. 26. (1) Регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование осъществяват супервизия и методически подпомагат предоставянето на ресурсното подпомагане в детските градини, училищата и в центровете за подкрепа за личностно развитие.

(2) Към регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование се създават регионални екипи за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците със специални образователни потребности.

Чл. 27. Условията и редът за осигуряване на общата и на допълнителната подкрепа за личностно развитие се определят с държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.

Чл. 28. Висшите училища осигуряват:

1. подкрепяща среда, специални приспособления, подходящи учебни материали и допълнителна преподавателска помощ, подпомагащи процеса на обучение и оценяване на хората с увреждания;

2. подготовка на специалисти за работа с хора с увреждания.

Чл. 29. Професионалното обучение на хората с увреждания се осъществява от:

1. центрове за професионално обучение;

2. работодателите или органите по назначаване;

3 лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане, които предоставят социални услуги за хора с увреждания

4. предприятия и кооперации.

Раздел III.

Трудова заетост

Чл. 30. Трудовата заетост на хората с увреждания се осъществява в интегрирана и специализирана работна среда.

Чл. 31. (1) Министерството на труда и социалната политика и Агенция по заетостта разработват и реализират национални програми и мерки за насърчаване на заетостта, осигуряващи равни възможности чрез социално-икономическа интеграция на хората с увреждания на пазара на труда.

(2) По програмите и мерките по ал. 1 се предоставят средства за стимулиране на работодателите, които разкриват работни места за наемане на хора с увреждания.

(3) При обявено свободно работно място в Агенция по заетостта, работодателят при равни други условия назначава лице с трайни увреждания

(4) Работодател, който кандидатства за публично финансиране, отговаря на следните условия:

1. От общата численост на персонала, работодателят определя следния брой хора с трайни увреждания:

a) работодатели с 20 до 49 работници и служители – 1 човек;

б) работодатели с 50 до 99 работници и служители – 2 човека;

в) работодатели със 100 и над 100 работници и служители – 4% от средно списъчния си състав.

2. Изпълнението на ал. 4 се доказва с представяне на документ пред органа по финансиране, в който изрично посочва броя на назначените от него лица с трайни увреждания.

Чл. 32. Освен компетентните органи по заетостта, държавните органи и органите на местното самоуправление подпомагат и насърчават трудовата заетост на хората с увреждания като създават условия за осъществяване на дейността на специализираните предприятия, трудово-лечебни бази и кооперации на хора с увреждания чрез подходящи политики и мерки, които могат да включат програми за преференциална заетост, икономически стимули и други мерки.

Чл. 33. Работодателят, съответно органът по назначаването, е длъжен да адаптира работното място към нуждите на лице с увреждане при неговото наемане или когато увреждането на лицето настъпи след наемането му на работа.

Чл. 34. (1) Работодателят, съответно органът по назначаването, може да кандидатства с проекти пред Агенцията за хората с увреждания за отпускане на средства за:

1. осигуряване на достъп до работното място за лице с трайно увреждане;

2. адаптиране на работното място за лице с трайно увреждане;

3. оборудване на работното място за лице с трайно увреждане.

(2) Агенцията за хората с увреждания ежегодно определя размера на администрираните от нея средства за финансиране проектите на работодателите по ал. 1.

(3) Агенцията за хората с увреждания предоставя средствата по одобрените проекти въз основа на сключен договор с работодателя.

(4) Работодателят наема на работа хора с трайни увреждания за срок не по-кратък от три години след усвояване на средствата по ал. 3.

(5) Работодателят, който не е усвоил средствата съгласно договора по ал. 3 или не е назначил хора с трайни увреждания, възстановява получените суми със законната лихва.

(6) Редът за кандидатстване и отпускане на средства по ал. 1 се определя в правилника за прилагане на закона.

Чл. 35. (1) Работодател, сключил договор по чл. 34, ал. 3, ползва следните преференции, при условие че не ползва такива по реда на Закона за насърчаване на заетостта:

1. средства от държавния бюджет за 30 на сто от внесените от работодателя осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, задължителното здравно осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване за наетите хора с увреждания по ред, определен с правилника за прилагане на закона;

2. средствата, изразходвани за целите по чл. 34, ал. 1, се отчитат по реда на действащото счетоводно законодателство и при данъчното облагане се прилага общият ред на Закона за корпоративното подоходно облагане.

(2) Агенцията за хората с увреждания извършва контрол относно разходването на средствата по ал. 1.

Чл. 36. (1) От общия брой на работните места по чл. 315, ал. 1 от Кодекса на труда работодателят определя не по-малко от половината за хора с трайни увреждания.

(2) Работодателят е длъжен да наеме на работа хора с трайни увреждания на определените работни места по ал. 1, с изключение на местата, подходящи за трудоустрояване на работници и служители с намалена работоспособност.

(3)Работодателят е длъжен да уведоми териториалните поделения на Агенцията по заетостта за определените работни места по ал. 2 и да обяви свободните работни места от тях в 14-дневен срок от определянето им.

(4) Работодателят е длъжен да наеме на работа насочено от поделенията на Агенцията по заетостта безработно лице с трайно увреждане в рамките на обявените свободни работни места по ал. 2.

(5) Работодателят не е длъжен да наеме на работа насочено от поделенията на Агенцията по заетостта безработно лице с трайно увреждане в случай на уважителна причина."

Чл. 37. (1) Специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания са тези, които отговарят на следните условия:

1. регистрирани са по Търговския закон или по Закона за кооперациите;

2. имат относителен дял на лицата с трайни увреждания, както следва:

а) за специализирани предприятия и кооперации за незрящи и слабовиждащи лица - не по-малко от 20 на сто от списъчния брой на персонала;

б) за специализирани предприятия и кооперации на лица с увреден слух - не по-малко от 30 на сто от списъчния брой на персонала;

в) за специализирани предприятия и кооперации на лица с други увреждания - не по-малко от 50 на сто от списъчния брой на персонала;

4. вписани са в регистъра по чл. 43.

(2) Специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания могат да бъдат финансирани от Агенцията за хората с увреждания по целеви проекти и програми по ред, определен в правилника за прилагане на закона.

(3) Работещите по трудово правоотношение лица в специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания подпомагат хората с увреждания в трудовия им процес и са подкрепящ персонал.

Чл. 38. Държавните органи и органите на местното самоуправление подпомагат и насърчават трудовата заетост на хората с увреждания като създават условия за осъществяване на дейността на специализираните предприятия, трудов-лечебни бази и кооперации на хора с увреждания чрез икономически и финансови облекчения.

Чл. 39. (1) На специализираните предприятия, трудово-лечебни бази и кооперациите на хората с увреждания, членуващи в национално представителните организации на и за хората с увреждания се преотстъпват 50 на сто от дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, задължително здравно осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване на работещите хора с увреждания в тях.

(2) Средствата по ал. 1 се използват за инвестиции, рехабилитация и социална интеграция на хората с увреждания.

(3) Контролът относно използването на преотстъпените средства се осъществява от Агенцията за хора с увреждания.

(4) Специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания, трудово-лечебни бази, центрове за рехабилитация и обособени производствени единици ползват данъчни преференции, уредени в Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(5) Хората с трайни уреждания, които получават доходи от трудова дейност, ползват данъчни облекчения при условия и ред, определени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Чл. 40. Специализираните предприятия, трудово-лечебни бази и кооперации на хора с увреждания се освобождават от заплащане на обезщетението за първите три дни от временната неработоспособност на работещите в тях хора с увреждания.

Чл. 41. (1) Специализираните предприятия, трудово-лечебни бази, рехабилитационни центрове и кооперации на хора с увреждания се освобождават от заплащане на местни такси при придобиване на имущества.

(2) Специализираните предприятия, трудово-лечебни бази и кооперации на хора с увреждания се освобождават от заплащане на данък върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци.

(3) Органите на местното самоуправление могат да възлагат обществени поръчки на специализирани предприятия, трудово-лечебни бази и кооперации на хора с увреждания въз основа на договор за възлагане за обществени поръчки, когато поръчката може да се изпълни от тях, включително с подизпълнители също специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания.

Чл. 42. (1) Регистрираните по ЗДДС специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания се ползват от правото на преотстъпване на дължимия за всеки данъчен период данък добавена стойност.

(2) Размерът на преотстъпения данък добавена стойност се определя, съобразно делът на хората с увреждания в числеността на персонала им:

- 30% преотстъпен ДДС при до 50% хора с увреждания;

- 50% преотстъпен ДДС - от 51% до 65 %;

- 70% преотстъпен ДДС при над 65% хора с увреждания.

(3) Преотстъпеният данък добавена стойност е допустимо да се изразходва:

1. В полза на заетите лица с увреждания: за благоустройство на работните им места, в т.ч. тяхното модернизиране и преоборудване или адаптиране.

2. За разкриване на нови работни места за хора с увреждания в т.ч. за обзавеждане и оборудване на работните места, за обучение на лицата с увреждания за работа на конкретното работно място.

3. За разкриване, адаптиране, оборудване, преоборудване или модернизиране на работни места, обслужващи медицинска профилактична и рехабилитационна дейност на наетите лица с увреждания.

(4) Средствата по ал. 3 не могат да се изразходват за финансирани дейности от други национални или европейски фондове или програми или други източници на финансиране с публичен ресурс с изключение на средствата.

(5) Когато специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания разликата след преотстъпване на ДДС по ал.2 до пълният му размер се преотстъпва на на съответното специализирано предприятие.

Чл. 43. (1) Агенцията за хората с увреждания води регистър на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания. Регистърът е публичен и се поддържа в електронен вид.

(2) В регистъра по ал. 1 се вписват и поддържат данни за всички специализирани предприятия и кооперации за хората с увреждания, които отговарят на изискванията на чл. 37, ал. 1.

(3) За вписване в регистъра по ал. 1 лицата, представляващи специализираните предприятия и кооперации за хората с увреждания, или упълномощени от тях лица подават заявление по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания.

(4) Към заявлението по ал. 3 се прилагат следните документи:

1. декларация за обстоятелствата по чл. 37, ал. 1, т. 2 по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания;

2. документ, удостоверяващ правото на лицата да извършват дейност, подлежаща на регистрационен, разрешителен или лицензионен режим по специален закон.

(5) Заявлението по ал. 3 заедно с документите по ал. 4 се подават лично, по пощата с обратна разписка или по електронен път, подписани с усъвършенстван електронен подпис, усъвършенстван електронен подпис, основан на квалифицирано удостоверение за електронни подписи, или квалифициран електронен подпис, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014", и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Чл. 43а. (1) В 10-дневен срок от датата на подаване на заявлението и документите по чл. 43 изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания или упълномощено от него длъжностно лице извършва проверка на изискуемите документи и на условията по чл. 37, ал. 1.

(2) При констатиране на пропуски в изискуемите документи Агенцията за хората с увреждания дава на заявителя 10-дневен срок за отстраняването им. В този случай срокът по ал. 1 се удължава със срока за отстраняване на нередностите, но не повече от 20 дни от датата на подаване на заявлението за вписване.

(3) В срок до три дни след изтичане на сроковете по ал. 1 и 2 изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за вписване в регистъра по чл. 43, ал. 1 или мотивирана заповед, с която се отказва вписване.

(4) Изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания или упълномощено от него длъжностно лице в тридневен срок от издаване на заповедта извършва вписване в регистъра по чл.43, ал. 1 и издава удостоверение за регистрация.

(5) Заповедта по ал. 3 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(6) Обжалването на заповедта по ал. 3 не спира изпълнението ѝ.

Чл. 43б. (1) В регистъра на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания се вписват следните обстоятелства:

1. данни за специализираното предприятие или кооперация на хората с увреждания - ЕИК, име и адрес на осъществяване на дейността;

2. данни за представителство на специализираното предприятие или кооперация на хората с увреждания по регистрация от компетентен орган - име, постоянен и/или настоящ адрес;

3. предмет на дейност на специализираното предприятие или кооперация на хората с увреждания;

4. данни по чл. 37, ал. 1, т. 2;

5. дата на заличаване на регистрацията и основанието за това;

6. промени в обстоятелствата по т. 1 - 6;

7. забележки по вписаните обстоятелства.

(2) Регистрираните специализирани предприятия и кооперации на хората с увреждания са длъжни да уведомяват писмено Агенцията за хората с увреждания за всички промени в обстоятелствата, вписани в регистъра, в 14-дневен срок от настъпването им, като прилагат и съответните документи, които ги доказват.

Чл. 43в. (1) Регистрацията в регистъра на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания се заличава:

1. по искане на специализираното предприятие или кооперация на хората с увреждания;

2. при прекратяване на специализираното предприятие или кооперация на хората с увреждания и при заличаване от търговския регистър или от регистъра по чл. 3 от Закона за кооперациите;

3. при неспазване изискванията на чл. 37, ал. 1, т. 2;

4. при извършване на две или повече нарушения в рамките на една годи<


Назначихме резерви членове в ТЕЛК

Назначихме резерви членове в ТЕЛК

Стараем се да няма забавяния, годишно се издават 2 000 – 2 200 експертни решения, имаме четирима секретари, казва д-р Красимира Ковачка
Новите разпоредби профанизират ТЕЛК

Новите разпоредби профанизират ТЕЛК

Издаването на експертни решения е високо отговорна дейност, не може да я извършват некомпетентни хора, казва д-р Александър Величков
Опитваме да направим нов ТЕЛК, нямаме избор

Опитваме да направим нов ТЕЛК, нямаме избор

Рисковано е да се разглеждат случаи само по документи, може да бъде ощетен или пациентът, или държавата, казва д-р Тодор Тодоров
Удвояването на ТЕЛК-овете не стана

Удвояването на ТЕЛК-овете не стана

Днес изтече срока, в който държавните и общинските болници в страната трябваше да разкрият още 80 комисии, но това не се случи

Над 5 млн. за хората увреждания

Над 5 млн. за хората увреждания

Толкова са средствата за националните им организации, МС утвърди предназначението на субсидиите им
ТЕЛК-овете в болниците са мъртви в зародиш

ТЕЛК-овете в болниците са мъртви в зародиш

Началниците на отделения няма да се съгласят да участвта в тях, ще се разиграват и пациентите на лотария за документите им, а при нужда ще пътуват стотици километри, казва д-р Неделчо Тотев
Болниците с месец, за да разкрият 80 ТЕЛК-а

Болниците с месец, за да разкрият 80 ТЕЛК-а

Толкова са новите комисии, които здравните власти очакват да се създадат в страната с последните им промени, които влязоха в сила тази седмица

Набират проекти за хора с увреждания

Набират проекти за хора с увреждания

Те трябва да са за създаване на условия на стимулиране на заетостта сред тях, може да са със социална или стопанска насоченост, казват от АХУ
До 30 хил. лв. за проекти за хора с увреждания

До 30 хил. лв. за проекти за хора с увреждания

Те са за самостоятелна стопанска дейност, срокът за кандидатстване е до 23 април, съобщиха от ресорната агенция
Набират проекти за хора с увреждания

Набират проекти за хора с увреждания

Те са за рехабилитация, интеграция и достъпна среда, съобщиха от ресорната агенция
1 2 3 4 5 ... 61 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Според вас в страната има ли нужда от още болници за активно лечение?

Май 2024 Предишен Следващ