Няма легла, няма болни, няма разходи

Целта на Националната здравна карта е ясна - да се сложи още един лимит на броя болни, които лечебните заведения могат да отчитат пред здравната каса. Като се намалят леглата, ще се приемат по-малко болни, съответно ще се плаща за по-малко дейности, обясни Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита правата в здравеопазването. Парадоксът е, че касата никога не е плащала за легла, а за приключена клинична пътека. Но когато една болница не може да отчете повече пациенти, защото картата предполага тя да работи с определен брой легла за активно лечение, приходите й моментално "замръзват на тавана" и не могат да растат. Без значение дали отделението има капацитет да приема повече болни или хората имат желание да се лекуват точно в тази болница.

"Сметката е елементарна. При среден престой от 5 дни (по данни на Националния център по обществено здраве и анализи) това са около 36 000 хоспитализации по-малко на месец в болничния сектор. Толкова биха отчели клиниките, ако не загубят въпросните 6 000 легла. На годишна база това са между 360 и 400 хил. хоспитализации по-малко. При средна цена на клинична пътека от 1 000 лв., това прави

изчисли Кацаров. Към тази сума според него трябва да се добавят и парите, които НЗОК отказва да изплати на болниците за т. нар. надлимитна дейност. За период от две години дългът набъбна до 130 млн. лв., без да се броят лихвите и допълнителните разходи по съдебните спорове по въпроса. В резултат рестрикциите от различно естество ще "отрежат" над половин милиард от болничния сектор - точно толкова, колкото е натрупаният общ дълг на държавните лечебни заведения към доставчици и колкото е средногодишният дефицит в бюджета на здравната каса.

Сметките са лесни, когато трябва пред всички болници да се сложи знак "минус", но формулата се усложнява, когато трябва да се прецени откъде да се извади повече и откъде по-малко. Точно тази задача здравното министерство не е успяло да реши правилно, твърдят от Националното сдружение на частните болници. „Трябва да стане ясно конкретно как се решават нещата с броя легла в Националната здравна карта, свързани с т. нар. потребности на населението. Методиката не е публикувана никъде и ние можем само да гадаем за принципа, по който е направено съкращаването на леглата по области", посочи Красимир Грудев, представител на Управителния съвет на сдржението. Изчисленията в картата са правени въз основа на нуждите от медицинска помощ на 100 000 души население за всяка отделна област. Крайните резултати обаче приличат на

„Населението на Хасково е два пъти по-голямо от населението на Смолян. Пропорцията обаче не е спазена по отношение на броя на леглата. И в двете области са предвидени 19 ортопедични легла 2-ро ниво, в кардиологията за Хасково има 86 легла, а за Смолян – 73. Още по-странно е, че ортопедичните легла за Смолян се намаляват от 15 на 10, но тези в Хасково, понеже са само две, се запазват без промяна и остават две - не се увеличават. Не намирам никаква логика в това разпределение", коментира Грудев.

Затова от сдруженията на общинските и областните болници настояват Националната здравна карта да не се вкарва за одобрение в Министерския съвет преди да е направена цялостна оценка на въздействието, което тя ще има върху системата. „Трябва обаче да кажем, че министър Ананиев изобщо не е виновен за тази ситуация. Министърът просто изпълнява закона такъв, какъвто е. Ако искаме нещата да си отидат по местата, Народното събрание трябва да промени Закона за лечебните заведения", добави още д-р Кацаров.