Без нов рамков договор ни чакат фалити
Напрежението от последните дни между управителя на здравната каса и ресорното министерство не стихва. Въпреки че Българският лекарски съюз (БЛС) даде мандат за подписване на нов рамков договор, все още не е ясно дали то ще се състои заради дълговете ни към чуждите фондове. Какви биха били последствията за болниците в двата случая, случаен ли беше този скандал в системата, попитахме д-р Нели Савчева. Тя е директор на областната болница „Тота Венкова" в Габрово и председател на Националното сдружение на областните болници.
- Д-р Савчева, БЛС каза „да" на подписването на нов рамков договор, ако той се случи какво би означавало това за системата?
- При сегашното положение, в което се намираме и изчисленията, които направих на приходите ни с новите цени на клиничните пътеки, мисля, че това е една глътка въздух. Увеличението, което ще получим, би могло да покрие нарастването на работните заплати на целия персонал и на минималната работна заплата с 50 лева. Това няма да ни извади от тежкото положение, но ще ни върне на нивото на трупане н задължения от 2017 г. В нашата болница и не само се появяват нови разходи, свързани с обслужването на новата апаратура за гаранционен сервиз, увеличението на тока. За да запазя състоянието на болницата от миналата година, когато сме натрупали минимални просрочени задължения, а до предната нямахме, ми трябват 100 хил. лв. на месец. Когато наложих увеличението, което бе договорено от БЛС, върху спецификацията за месец януари, се получи увеличение на приходите на лечебното заведение по здравна каса с около 60 хил. лв., което би могло да покрие част от новите разходи, които ще възникнат. След като в момента преразглеждам щатни разписания и структури, опитвам се да правя съкращения на пенсионери и да реорганизирам работата на болницата и всеки лев е ценен, за да се задържим над водата поне тази година, определено новият рамков договор ще е полезен. Ако не се подпише нов, дефектите на сегашния модел на финансиране, ще се откроят най-вече в областите с по-малко население. Категорично подкрепям здравния министър и хората, които казват, че са нужни генерални промени в начина на финансиране.
- Защо дефектите ще се откроят в областите с по-малко население?
- Защото, ако се увеличат лимитите, но не и цените на клиничните пътеки, ние не можем да ги достигнем. Когато правихме новата областна здравна карта, цифрите в нея, сравнени с тези отпреди две или три години, показаха, че населението в нашия регион е намаляло с около 4 хиляди души. Това не е никак малко, защото областта ни е от порядъка на 114 хиляди души. Ако населението продължава да намалява с тези темпове, ние няма как да си запазим приходите по здравна каса. Ако ги запазим при тези цени, това ще значи, че сме започнали да лекуваме и тези, които нямат нужда от болнично лечение.
- Какъв е минималният приход на областна болница за месец, за да запази съществуването си?
- Мисля, че минимумът е увеличение с 10% на сегашните й приходи. Областните болници сме много различни, защото по структура не сме еднакви, имаме различен персонал и нива на компетентност. Но увеличението с 10% на клиничните пътеки, щеше да спаси временно нещата. Това увеличение, което очакваме сега, ще бъде различно, защото не са увеличени всички пътеки, а тези, които са повишени, са с различен дял в отделните болници. Така че не може да се каже, че всички областни болници ще получат еднакво увеличение на бюджетите си, според изчисленията ни, то ще е по-голямо за по-малките болници. Но проблемът с финансирането не бива да се разглежда изолирано от другия, по-голям проблем - този с дефицита на кадри. Той се отразява изключително зле на финансите ни, защото с цел да запазим основни дейности, започваме да плащаме заплати, които са непосилни за нас. Областните болници сме много различни, ние сме единственото място за лечение за тежко болните пациенти за региона. Нашето първо усилие е да запазим дейностите и обемите си такива, каквито са сега. На следващ план идва борбата да не допуснем огромни просрочия, защото влезем ли в спиралата на начисляването на лихви, излизането е трудно. Това показва опитът от болниците в критично финансово положение.
- Притеснявате ли се, че може да не се подпише нов рамков договор?
- Разбира се, че се притеснявам и много се надявам от този скандал, който на всички ни повлия много негативно, да се излезе достойно и да се подпише рамковия договор. Другото ще бъде унищожително за голяма част от болниците. Скандалът е изключително неприемлив, защото, ако погледнем на една каса като на една банка, не мога да си представя, че може да има разминаване от 200 млн. лв. това е почти 20-годишният бюджет на болницата ни. А при нас се правят проверки за разминаване от няколко стотинки в цените на лекарствата, които купуваме. Като се има предвид, че това е нашата финансираща и контролираща организация, задавам въпроса – кой контролира контролиращата организация.
- В понеделник се оказа, че просрочените задължения са 133 млн. лв. мислите ли, че е възможно това да не се отрази на бюджетите за болнична помощ и за лекарства?
- Имам такива опасения. Ако не се платят задълженията към чуждите каси, не знам какъв ще бъде краха, но знам какво ще се случи, ако не се подпише рамковия договор. Не мога да сложа на кантар двете неща, но смятам, че истинските фалити със сериозни проблеми в лечебно-диагностичната дейност на областните болници ще бъде факт за всички ни. Имам и един въпрос - ако може да се оправи този дефицит и да се подпише рамковия договор, как тогава не се намериха същите тези пари, за да бъде платена надлимитната дейност на болниците.
Не съм виждала колегите си по-притеснени от сега и всички ние сме убедени, че коригирането на лимитите при запазване цените на пътеките може да е временна мярка, докато се променят нещата изцяло. Влизането от скандал в скандал, отклоняването от основните стъпки, които трябва да се извървят изнервя, деморализира и демотивира системата. Защото, когато някой министър има кураж, воля и тръгне да прави нещо се появява грандиозен скандал, който ни хвърля в различни разяснителни кампании. Опитът ме научи да се съмнявам в сериозните промени, защото явно хората, които са против и ги устройва сегашното положение са много повече и са с по-силно лоби от тези, които искат промяна. Говоренето за промяна не е искане на промяна.
- Мислите ли, че времето за сегашния скандал беше избрано умишлено или всичко е чиста случайност?
- Не мисля, че е случайност, не съм човек, който по цял ден се вторачва и измисля конспиративни теории, но съвпаденията станаха прекалено много. Ако са едно-две, мога да ги приема за нормални, но, ако са толкова много, не ми се ще да съм наивна. Или има цел да не се подпише рамковия договор, или да се омаловажи значението на тези апри за болниците, които не са толкова много, но са жизнено важни за нас.
- Казахте, че сте правили новата областна карта, какви са промените в нея освен намаляващото население?
- Промените не са фатални за лечебните заведения в областта от моя гледна точка. Ако картата се приеме, не мисля, че ще е в ущърб на дейността , на което и да е лечебно заведение. В комисията, която бе създадена за приемането й, влизаха представители на всички общини с лечебни заведения. Единственото недоволство може да се породи от отказа ни да одобрим заявката за разкриване на ново лечебно заведение, което все още е без разрешително, но леглата в областта са достатъчни. Има и една болница, която все още не е с отнето разрешително, но почти една година е без дейност.
Освободиха проф. Камен Плочев
НС - без контрол, НЗОК - без директор
Скандал в НС по казуса „Плочев”
Прекратиха мандата на проф. Плочев
НЗОК отчита Бюджет 2017
Решават казуса „Плочев“ в комисия
Казусът „Плочев“ отива в парламента
Ако проф. Плочев подава оставка, трябва да e пред НС
Управляващите искат да се отърват от Камен Плочев
