Съдова хирургия

Атеросклерозата е от главата до краката

21-02-2018 09:57
Ще бъда щастлив, когато се измисли хапче срещу тази проклета болест, нищо че може да остана без работа, казва доц. Драго Желев Атеросклерозата е от главата до краката
Веса
Караоланова
vesakaraolanova@gmail.com
Съдовата хирургия не спира да се развива и предлага все по-нови възможности за лечение на болни кръвоносни съдове. Какви са най-новите тенденции и с какви проблеми се сблъскваат специалистите в днешно време, разказва доц. Драго Желев, началник на клиниката по съдова хирургия в УМБАЛ „Св. Георги".
- Как се промени за 40 години Клиниката по съдова хирургия в най-голямата болница в България?

- Клиниката е най-голямата съдова хирургия у нас. За тези 40 години от 40 легла и 1 операционна през 1977 г., сега имаме 4 операционни, 2 от които са съвременно оборудвани, т.нар. хибридни операционни. И през последните 6-7 години можем да лекуваме болните кръвоносни съдове по един съвременен начин, както това се прави по целия свят. Това, разбира се, не стана изведнъж – с много трудности, много пари и много труд, със стабилната подкрепа на болничкото ръководство. Годишно преглеждаме над 5 000 пациенти, а за стационарно лечение се приемат близо 3 000 болни. Извършваните през годината операции също достигат 3 000. А общо за тези години в клиниката са поставени над 10 000 пейсмейкъра. Това, разбира се, е просто статистика. По-важното е, че можем да работим ендовазално (вътресъдово) – само с едно убождане в кожата можем да достигнем до болното място в кръвоносния съд и да постигнем разширяването и подобряването му, без оперативни разрези.

- Какво е различното на хибридните операционни?

ВИЗИТКА

Доц. д-р Драго Желев, дм, е началник на Клиниката по съдова хирургия в УМБАЛ „Св. Георги" в Пловдив. Има придобити клинични специалности по обща хирургия и по съдова хирургия. Член е на БЛС, на Европейското дружество по съдова хирургия, на Българското национално дружество по съдова, ендоваскуларна хирургия и ангиология. Доц. Желев е единият от основополжниците на клиниката, който заедно с проф. д-р Васил Анастасов и доц. д-р Васил Паница продължава да работи в нея.

- Предимството на хибридните операционни е, че освен конвенционалната хирургия, може да се извършват и ендовазални интервенции. Те се разричават от т. нар. интервенционални лаборатории на кардиолозите. В тях не може да бъде проведена оперативна интервенция, защото няма условия, възможности, инструментариум. В нашите хибридни операционни има възможност, когато една интервенция е започнала като ендовазална и по една или друга причина в хода на операцията се наложи, веднага може да се премине към класическа операция с разрез. И обратното - от класическа операция може веднага по медицински показания да се премине към ендовазална, защото и оборудването, и екипът специалисти го позволяват. Такива операционни има и на други места в България – в „Св. Екатерина", Националната кардиологична болница, в Токуда и Сити Клиник, и във Варна при проф. Веселин Петров. Пионерът в създаването на хибридните операционни и използването на тази терминология бе проф. Васил Червенков. Благодарение на модерната ни специална апаратура можем не просто да отпушваме кръвоносни съдове чрез изваждане на тромби и плаки но и чрез дилатация и стентиране.

- Кога един пациент е подходящ за ендовазално лечение?

- Най-често срещаната болест по кръвоносните, и по-конкретно за артериалните съдове, е атеросклерозата. Ще бъда щастлив, когато някой измисли хапче срещу тази проклета болест, нищо че съдовите хирурзи може да останем без работа. Тази болест е от главата до краката. С мъка трябва да кажа, че виждам все по-млади и по-млади хора с атеросклеротични промени по всички кръвоносни съдове. Там, където проблемите са най-много и са застрашени клетките на съответния крайник, както и кръвоносните съдове на главата, можем да лекуваме, да дилатираме, да стентираме и прочие. Тоест, когато увреждането е късосегментно, в малък участък. Но не и когато е по протежение на цялата артерия. Тогава възможностите на медицината са ограничени. Конвенционалната съдова хирургия също има за обект сегментните нарушения в кръвоснабдяването. Но когато в периферията – било ръка, било крак, няма ни един нормално проходим кръвоносен съд, няма от къде да се „вземе” кръв, за да бъде осъществено кръвообращението. А такива случаи за съжаление не са малко.

- Атеросклерозата не боли и човек не знае, че нещо не е наред. Каква е препоръката Ви – кога хората да потърсят специализирана медицинска помощ?

- Това заболяване е много коварно. Преди да са настъпили симптомите на артериалната недостатъчност, има възможност чрез съвременни методи на диагностика да се установи заболяването още в началото. Добре е веднъж годишно да се направят изследвания.

- Увеличават ли се хората със съдови заболявания?

- На всички властимащи от години им е пределно ясно, че българският народ намалява, остарява и прогресивно се разболява и т.нар. болести по кръвоносните съдове стават все повече и повече. Затова от липса на пациенти не можем да се оплачем. Оплакваме се от лимитите, с които много трудно се справяме. Системата на финансиране на здравната система се определя от министъра на финансите и респективно какво ще гласува парламентът като бюджет. Но не са само лимитите. НЗОК не плаща голямата част от скъпите и прескъпи консумативи, които са необходими на здравноосигурените граждани, за да лекуваме както трябва кръвоносните им съдове. Или, ако плаща, не е достатъчно и възрастните болни не могат да си позволят сумите за доплащане. А те понякога са в хиляди левове. Имаме много добре подготвени кадри с опит, имаме модерна техника, но няма пари, за да лекуваме.

- Страда ли от финансови проблеми клиниката?

- Разполагаме с 50 легла, но обслужваме района от Ихтиман до Малко Търново, като цялата тежка съдова спешност идва при нас. Когато лимитът ни свърши на 18-о или 19-о число, след това не можем да приемаме, защото ще надхвърлим лимита. А надлимитната дейност нахвърля милиони за цялата болница. Никой от управляващите обаче не смее да застане пред пациентите, които идват по спешност в „извънлимитното” време, да им каже: „Лимитът на тази болница свърши, търсете друга”. А пациентът е спешен, ние не можем да не го оприраме и неволно минаваме границата на лимита. Но как може да се остави без операция спешен пациент?

- С какви други трудности се сблъсквате в ежедневната си работа?

- Заради лимитите не само не можем да приемаме, но не можем и да изписваме пациенти. Например на 20 ноември, когато кажеш на болния, че трябва да го изпишеш на 1 декември, защото касата няма да плати, той се примирява, но когато му кажеш същото на 22 декмеври, вече е проблем. 

На въпроса Ви дали се увеличават хората със съдови заболявания. Да. В клиниката ни събираме база данни от около 15 години – най-малкият ни пациент е 2-годишен, най-възрастният е на 102 г. Но превалират хората в напреднала възраст, при които атеросклеротичните промени са изявени вече като болест. Възрастта е един от факторите, които допринасят за развитието на атеросклеротичните промени, за проявата на артериалната недостатъчност.


Прегряването при децата често се бърка с вирус

Прегряването при децата често се бърка с вирус

Генетично сме подготвени за подобни горещини, но не и през юни, когато по-високата влажност на въздуха може да доведе до бронхоспазми, предупреждава д-р Рада Прокопова
Алергията към полените е до октомври

Алергията към полените е до октомври

Ежегодна имунотерапия облекчава проявите, ангеодемът може да блокира дишането и доведе до задушаване, казва доц. Анна Валериева
Алцхаймер засяга 30% от хората над 80 години

Алцхаймер засяга 30% от хората над 80 години

Диагнозата трябва да се приеме не само като неврологично, но и обществено, социално-икономическо заболяване, казва д-р Филип Алексиев
Кашлица над 8 седмици е признак на болест

Кашлица над 8 седмици е признак на болест

Тя трябва да се уточни от специалист, казва доц. Владимир Ходжев от УМБАЛ „Св. Георги" в Пловдив
Над 90 000 българи страдат от ХОББ

Над 90 000 българи страдат от ХОББ

В повечето случаи пациентите са пушачи над 40-годишна възраст, които се оплакват от хронична кашлица, задух и храчки, казва д-р София Ангелова
Болестите на щитовидната жлеза все по-чести

Болестите на щитовидната жлеза все по-чести

У нас 17% от жените до 60 г. страдат от понижената й функция, казва проф. Русанка Ковачева
Генната терапия тепърва ще навлиза и при слуха

Генната терапия тепърва ще навлиза и при слуха

Родителите трябва да знаят ползата от неонаталния скрининг, за да може всички деца с увреждания да бъдат открити възможно най-рано, казва доц. Петър Руев
Синузитът е свързан с алергичната хрема

Синузитът е свързан с алергичната хрема

Идеалната чистота у дома и чести промивки на носа са обичайната превенция, възможна е и имунопрофилактика, казва проф. Румен Бенчев
Зависимостта е болест, но обществото не го осъзнава

Зависимостта е болест, но обществото не го осъзнава

Алкохолът и наркотиците „доставят" лесно щастие, чувство на обич и силни емоции, казва Светлана Йорданова
Неинвазивни тестове сменят ендоскопиите при ВЧЗ

Неинвазивни тестове сменят ендоскопиите при ВЧЗ

Преди 18 години разполагахме само с две лекарства за тях, а сега имаме много възможности за лечение, казва доц. Петко Карагьозов
1 2 3 4 5 ... 60 »
Банер
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Смятате ли, че частни инвеститорски интереси застрашават Националната детска болница?

Юни 2024 Предишен Следващ