Борбата срещу антибиотичната резистентност зацикли
Klebsiella pneumoniae е често срещана
болнична бактерия, която може да причини сериозни инфекции на кръвния поток. В 21 от 43-те държав през 2025 г., половината или повече от изследваните проби са били устойчиви на цефалоспорини от трето поколение. В проучването се отбелязва, че когато на тези антибиотици вече не може да се разчита, лекарите все по-често прибягват до карбапенеми – антибиотици, които действат срещу по-широк спектър от бактерии. В някои държави резистентността към карбапенеми също е висока. В 10 от 43-те държави половината или повече от бактериите Klebsiella pneumoniae са проявили устойчивост към тях.
Същото важи и за Аcinetobacter – друга
бактерия, която се разпространява в болнична среда. „В много държави от нашия регион антибиотиците, към които лекарите обикновено посягат първо, се оказват неефективни срещу сериозни болнични инфекции. Затова те прибягват до карбапенемите – по-силни препарати, които обикновено се пазят за най-тежките случаи. Когато и те спрат да действат, остава единствено малка група медикаменти „последен избор", които често са скъпи и не са налични във всяка страна", коментира д-р Марк-Ален Уидоусън, програмен мениджър в отдел „Здравна сигурност" към СЗО/Европа. И добави, че при хората, на които те не действат рискът от смърт в болница е много по-голям. Така се оказва, че две от трите цели на Европейския съюз за справяне с антбиотичната резистентност стават все по-недостижими.
През 2023 г. ЕС си постави три цели
за намаляване на инфекциите на кръвния поток, причинени от резистентни бактерии, до 2030 година. Към момента изпълнението на две от тях е по-далече, отколкото през 2019-та, която беше взета за отправна точка. Вместо да бъде постигната целта за 5% спад на инфекциите, причинени от Klebsiella pneumoniae, резистентна към карбапенем се увеличи със 72% за последните шест години. За инфекциите, причинени от E. coli, резистентна към цефалоспорини от трето поколение бе поставена цел за 10% намаление. Вместо това се отчита увеличение от приблизително 16,4 на сто. Беше заложено и намаление с 15% на тези, причинени от метицилин-резистентен Staphylococcus aureus (MRSA). Това е и единтвената изпълнена цел от заложените три – отчетен е спад с 29 на сто.
Много държави все още не виждат пълния
мащаб на проблема. От 51 държави, които разполагат с данни, 16 (31%) все още събират информация за резистентността без стандартизиран национален подход и национална координация, казват от СЗО/Европа. В болници, където се вземат малко кръвни проби за идентифициране на бактериите, причиняващи инфекция, лекарите често са принудени да избират антибиотик, без да знаят кой от тях ще бъде ефективен. Пробите, които все пак се вземат, идват предимно от най-тежко болните пациенти, поради което националната картина остава непълна. От организацията правят извода, че за пациентите това създава риск лечението да започне с медикамент, който няма да подейства. За здравните системи пък, това означава планиране „на сляпо" - без надеждни данни държавите не могат да преценят къде се разпространява резистентността или дали усилията им за нейното ограничаване дават резултат.
По-доброто тестване би помогнало и в
двете насоки – като осигури на пациентите подходящия медикамент по-бързо, а на държавите – по-ясна представа за заплахата. Същевременно, почти всяка държава в региона (94%) съобщава, че има национален план за действие срещу антимикробната резистентност или че такъв план се преразглежда. Едва 40% обаче посочват, че той се изпълнява, като разполагат с необходимото финансиране и извършват редовни проверки на напредъка. Ето защо СЗО/Европа призовава страните да финансират и изпълняват своите национални планове, да проверяват редовно напредъка, да засилят превенцията и контрола на инфекциите в болниците, за да предотвратят разпространението на резистентни бактерии сред пациентите и да използват антибиотиците разумно. Оттам призовават още за инвестиции в лаборатории, включително национални референтни, коитоса способни да установят механизма, по който бактериите развиват резистентност към карбапенеми.
Както clinica писа, страната ни заема
първо място в ЕС по резистентност на Klebsiella pneumoniae към карбапенеми (69%). За ограничаване на риска експертите от Българската асоциация „Единно здраве" и EU-JAMRAI 2 предложиха Меморандум с шест ключови мерки, включително контрол над болничните инфекции и ревизия на реимбурсните листи.
САЩ загубиха статута си на свободни от морбили
СЗО с насоки за ИИ в грижите за психичното здраве
Украйна с ударни ваксинации срещу HPV
СЗО отчете успех с антимикробната резистентност
ЕМА одобрява седем нови лекарства
Нова рамка на ЕС срещу зоонозния птичи грип
Световната здравна организация с нова инициатива
Случаите на ебола в Конго достигнаха 11 000
Ръст на парите за лекарства в Германия заради Тръмп