Пръчицата на дълголетието

Този път гост на литературната рубрика на clinica е д-р Веселин Василев

Короните на вековните зелени дървета пазеха сянка върху масите от силното слънце. До сами тях идваха къдрави вълнички, които се изправяха безшумно на едрият сивкав пясък. На брега на женевското езеро в ресторант с изискана храна обядваха добре облечен като франт за възрастта си господин и млад скромно, но грижливо облечен младеж. Завеждащият известна модерна лаборатория беше поканил негов асистент на обяд по случай приключилата му успешна семестриална изпитна сесия. Разговаряха оживено като младия човек повече слушаше и попиваше думите на достолепният господин. На масата имаше интересен глинен съд. Младежът повика гарсонът, който ги обслужваше и вероятно го помоли да донесе прибори и малки дълбоки панички. Отвори рукатка*, внимателно насипа от съдържанието, постави и плодове и поднесе на господина днешният десерт: гъсто българско кисело мляко със сушени сини сливи, получени сутринта направо от родната му страна. Господинът с папийонката опита няколко лъжички от храната, усмихна се и продължи апетитно. Неговият събеседник разбра, че десерта хареса на възрастният човек и започна бавно и внимателно да взема от своя съд. Удоволствието от десерта и свежият въздух, който им доставяше обстановката се наруши от трима младежи със спортни екипи. Почтително поздравиха като свалиха шапки. Единият се обърна и поднесе извинение:

- Господин Професоре, ще разрешите ли да ви отнемем Стам? Имаме насрочено гребане, а той е част от екипа ни. След утвърдителен отговор и притеснително няколко кратно извинение, студентите весело се отдалечиха по посока на гребната база. Професор Леон Масол, известен микробиолог помаха с ръка на спортистите, нямаше и капка намерение да спре устрема на младежкият дух. Допълни чашата с червено вино, отпи и се отдаде на размисъл. „Какво успешно представяне на момче с Bon sens paysan** от балканите. Роден в затънтен но, красив планински район. А може би красотата и благотворният въздух помагат за умственото азвитие на децата? И по-късно като ученик в гимназията въпреки La vie aysanne***изпъква като отличник, дружелюбен, помага на по-слабите съученици, участва в училищните общи събития. Пише отлични реферати по всички учебни предмети. Какъв късмет да другарува със сина на френския представител в страната, Роланд, който е впечатлен от неговите изяви. И между тях се изгражда приятелство. Дали защото българчето говори и пише на много добър френски език, а той пък се стреми да усвои трудният български език. Истинското приятелство между момчетата подтиква сина на мосю Жан Батист дьо ла Булинер-дипломатически агент и генерален консул по това време в държавата ни да споделя всичко с влиятелният си баща и да помисли как да помогнат на Стамен да продължи образованието си. И когато таткото казва „как къде, във Франция", синът благодари с поклон и реверанс до земи! С помощта на френските приятели от легацията Стамен постъпва като редовен студент в институт по естествени науки в Монпелие. В първите месеци на обучението впечатлява преподавателите си с широки познания и страст, с която се отдава на научните и лабораторни занимания. Няколко от изявените професори му препоръчват да се насочи от естествознанието към медицината, където би намерил своята истинска реализация. Завършва предсрочно факултета и през 1901 г. е приет за студент в Медицински факултет Женева. Моя милост се впечатли на представянето му на изпита по бактериология и му предложих веднага да постъпи в катедрата за асистент. В модерната за времето си лаборатория младия учен месеци наред се взира в микроскопа и търси отговор какво превръща прясното мляко в кисело. Природна магия или закономерен ферментационен процес? И един ден вижда една „пръчица". В късният час се случих там. Разбрах ,че това е откритие и дадох необходимите насоки. Неуморимият изследовател продължи с още десетки може би стотици опити под вълшебната леща на микроскопа. Прибързаност в случая пред ново откритие понякога води до фиаско и търпеливо изчаках още време за провеждане на опити. Заедно обсъдихме огромният експериментален материал и се убедих, ученикът ми е постигнал откритие: изолира и описва млечнокиселата бактерия, отговорна за характерната ферментация на българското кисело мляко наречена от него LACTOBACILLUS BULGARICUS. Kаква радост и неописуемо удовлетворение видях в очите на този 27 годишен абсолвент по медицина! Веднага седнахме и с моя помощ започнахме да изготвяме научна публикация. Представихме в престижно списание.

Подложена на безпощаден научен редакционен филтър и одобрение от единодушно съгласие на академичното ръководство, че научното съобщение има характер на фундаментално изследване се даде за печат. В женевското медицинско списание Revue Medicale de la Suisse Romande, брой 10, 1905 г. излиза уникален материaл озаглавен Stamen Grigoroff, "Etude sur un lait fermente comestible. Le "Kisselo-mleko de Вulgarie".****Знаех, че това откритие представлява интерес за моя колега и приятел професор Мечников и реших веднага да му напиша писмо. Ето какво написах:

Скъпи Приятелю,

Моят асистент Стамен Григоров, славянин от България ме изненада с голямата си упоритост в научно-изследователската си работа. Това е един рядко срещан човек, който именно на теб би могъл да ти бъде много полезен. След многобройни и последователни опити в моята лаборатория той успя да открие и изолира причинителя на българското кисело мляко. При това подквасата му беше донесена направо от България. Ти работиш вдъхновен от стремежа да намериш средство, с което да се продължи човешкият живот. След твоите забележителни „фагоцити" помисли за българското кисело мляко и за този "пръчковиден бацил", който откри моя асистент и който аз лично видях под микроскопа. Може би ще ти бъде полезен."

- Гарсон, моля сметката.

Бавно стана и тръгна по брега на езерото, откъдето идваше лека освежаваща прохлада. Погледна езерният фонтан именуван "Водна Струя" и видя в него ефирното разпръскване на открития съдбоносен бацил! Помисли дали ще има отново подобен надарен асистент. Мечнико незабавно проявява интерес към откритието на „младока". Пише последователно няколко писма на проф. Масол. В последното поставя и официална покана за откривателя в институт „Пастьор", Париж да изнесе доклад пред научният състав. Покана лично от проф. Иля Илич Мечников, световно известен руски учен, който работи в областта на имунитета, стареенето и причините на човешкото дълголетие. Какъв шанс за изява

получава младия българин. С неговия ментор проф. Масол се подготвят старателно за представянето си. Там демонстрира как специфичният микроорганизъм причинява ферментацията и от прясно мляко се получава българско кисело мляко. Учените определят събитието като „блестяща демонстрация на завидни научни доказателства и знания"! Мечников разпознава веднага в откритието на Stamen Grigoroff липсващото звено в своята теория. В неговите безспорно доказани доклади големия учен развива идеята, че млечнокиселите бактерии могат да подтиснат нежелани процеси в червата и че промяната в тяхната микрофлора би могло да има отношение към стареенето. Това откритие на г-н Григоров му дава нова експериментална насока. А той я търси настоятелно. След продължително проучване процесите на стареенето в 36 страни е забелязал, че в бедна България живеят най-много столетници! Правят повторно проучване и резултатите се потвърждават. Съвместната работа на големия учен и изпадналия във възторг от епохално откритие млад учен става по-късно основа за академичната световноизвестна "Теория на дълголетието".

След блестящата демонстрация на откритието следват награди, отличия, срещи със звездни учени и забележителни изследователи. В централната аула на Женевският университет, намираща се в историческата сграда Uni Bastions, неповторимо емблематично пространство, неговият шеф катедра на официална церемония награждава Стамен Григоров със специална грамота и парична сума и след поздравленията към него се обръща към публиката и казва "Запомнете това име! Световната наука тепърва ще оцени стойността на неговото откритие". В световният научен обмен активно се чете и обсъжда откритието за дейността на LACTOBACILUS BULGARICUS. Kаква слава! Скромността, типична за голям откривател и учен остава. Следват зашеметяващи предложения от проф. Масол да поеме неговата лаборатория, престижно място за работа в институт в Париж, да оглави в Бразилия Институт „Пастьор".

А в родната България какво е мнението от световният отзвук? Наши учени и псевдоучени, приемат, че не той е откривателят, а някой друг. Дали го правят от завист, или не вярват че един българин може да направи световно откритие. Или чиста проба злоба? Но ако не на забрава, те обричат д-р Григоров на дългогодишна двустранна изолация от научните

кръгове. В човешкото съзнание метафизиката за истина и псевдоистина не е кантар, а последователна линия на живота. Търсиш я? Заставаш в началото на линията, а това е Пътят, който следваш с вътрешно чувство на убеденост. До постигане на цел. И това е човешко измерение! Събитието ни поглъща като неочаквана страст. Но нищо не може да замени очакваният от това възторг. Питаме се ''Защо Провидението ни изпраща изпитания". Според всевишните представи той има нужда от нравствена отговорност. Монпелие го оформи като естественик, Женева му даде лабораторията и откритието, а френската столица му даде признание в световната наука. А пристигането в Трън прие човека, който трябваше да лекува местните жители-планинци. Човеколюбието го връща при своите,да приеме болката, да я разпознае, да я излекува, защото се е врекъл да служи на хората в името на отдаденоста към тях. Отново намира своя път на практикуващ лекар, микробиолог и изследовател.

Каква силна човешка история! Тя подсилва душевността на човека още повече, ако се потопиш в спомените за голямата личност в къща-музей в родното село Студен извор. Не може да не те впечатли следната невероятна житейска съдба и уникален професионален шанс: "Роден е в селото на 27 октомври 1878 г. като девето дете в семейството на Гиго и Звезда. Всичките им предишни деца почиват. За да оцелее, го кръщават Стамен. Звезда извършва магия в местността "Стан камък". Дупчи в долния край ушето на новороденото и се опитва да надвика неговият кански рев "Сатана, зла сило, виж каква дупка има Стаменко на ушето, мини през нея лошотийо, и си иди там, откъдето си дошла. Не ни вземай Стаменко като другите ни деца. Поне него ни остави". Гиго окачва торбата с бебето

на едно клонесто дърво. Пада на колене и започва да се кръсти. Стаменко оцелява". Това е истинска история, която разказва и завещава на музея местният столетник Пенчо Ковачев.

Когато говорим за имена в Пантеона на безсмъртието си представяме хора свързани с битки и оръжия отдали живота си за свободата на своята родина. Но има и „тихи" герои, силни, мислещи и раждащи умове, които завинаги променят живота ни - нашият и на света. Д-р Стамен Григоров е един от най-великите български учени, оставил трайна следа в световната микробиология и медицина. И какво по забележително от това да оставиш с името си ярка следа свързана с българското потекло.