Бялата престилка

Днес гост в литературната рубрика на clinica е Любка Моллова

Бялата престилка

не е просто дреха бяла,

нито знак за труден ден.

Тя е обещание мълчаливо,

да останеш винаги до мен.

Когато болката надвива

и надеждата едва личи,

някой тихо хваща ръката,

с доброта очите му блестят почти.

Не брои безсънни нощи,

не измерва своята умора.

Слага грижа във минутите,

а сърцето – във простора.

Чува страх зад всяка дума,

вижда сълзите без глас.

И макар светът да бърза,

остава до човека в труден час.

Колко пъти тръгва към дома си,

но оставя част от своя ден

във стаята на някой болен,

във усмивка, върната навреме.

Бялата престилка не е титла,

нито път към слава и венци.

Тя е избор – всеки ден да бъдеш

светлина в човешките съдби.

И когато някой оздравее,

а очите му отново заблестят,

най-голямата награда тихо идва –

че си помогнал на човек да продължи напред.