Смукането на палец или биберон след 2 г. е вредно

Как орофациалната миофункционална терапия възстановява правилната позиция на езика, дишането и говора, разяснява логопедът Габриела Христова

- Орофациалната миофункционална терапия (ОМТ) е специализиран подход за оценка, профилактика и възстановяване на нормалната функция на лицево-челюстната мускулатура (устни, език, бузи, челюсти). Целта ѝ е да възстанови физиологичния баланс и да елиминира вредните орални навици, засягащи дишането, храненето, преглъщането и говора.

- Какво включва тази терапия?

- Преди всичко индивидуални упражнения, мануални техники, сензорна стимулация и изграждане на нови двигателни навици. Фокусът не е просто върху укрепването на мускулите, а възстановяването на правилната им координация. Основните приоритети на ОМТ са постигане на носово дишане, правилна позиция на езика в покой, затворена позиция на устните, физиологично преглъщане и дъвчене, както и балансирана мускулна работа при говор и хранене.
Вагно е да подчертая, че ОМТ не е самостоятелно лечение, а част от комплексен подход в логопедичната, ортодонтската и медицинската практика.

- В какви случаи се прилага?

- Прилага се при артикулационни нарушения, дисфагия, дизартрия, детска вербална апраксия. Тази терапия има важно място при хората със синдром на Даун, при състояния в аутистичния спектър. Необходима е и при цепнатини на устната/небцето, както и като съпътстваща терапия при ортодонтско лечение.

- Само при деца ли е приложима?

- Макар най-често да се прилага при деца, ОМТ е изключително ефективна и при възрастни. Например при ортодонтско лечение, след лицево-челюстни операции или за корекция на навици.

- Кои пациенти се нуждаят от ОМТ?

- Най-често към оценка се насочват деца с някой от следните признаци: често отворена уста и устно дишане, хъркане или неспокоен сън, неправилно или атипично преглъщане и повишено слюноотделяне. Ефективна е при деца, които продължително смучат палец или биберон, както и при неправилна захапка или ниска позиция на езика в покой или нарушения в произношението на отделни звукове. От голямо значение е родителите да знаят, че ранната оценка и намеса предотвратяват последващи структурни и функционални промени.

- Споменахте носовото дишане и позицията на езика...

- Носовото дишане е от особена важност. Носната кухина затопля, овлажнява и филтрира въздуха. А хроничното устно дишане води до отворена уста, ниска позиция на езика и нарушен мускулен баланс. С времето това може да стесни горната челюст и да деформира захапката.

Устното дишане е симптом, а не диагноза

То често се дължи на увеличена трета сливица, алергичен ринит или носна обструкция, поради което консултацията с УНГ специалист е задължителна.
Що се отнася до позицията на езика - в покой върхът му трябва да приляга към алвеолярния гребен зад горните резци, а тялото му да докосва твърдото небце. Този естествен натиск стимулира правилното развитие на челюстта. Липсата му води до тясно небце, захапкови дефекти и говорни нарушения.

- Казахте консултация с отоларинголог, споменахте ортодонтски проблеми, Вие сте логопед. Необходим ли е мултидисциплинарен подход?

- Орофациалните нарушения рядко имат само една причина. Успешното им лечение изисква екипна работа между различни специалисти. Миофункционален терапевт/логопед е необходим, за да работи върху възстановяването на мускулния баланс, носовото дишане, гълтането и артикулацията.
Ортодонтът коригира захапката и подреждането на зъбите. (Без ОМТ има риск от рецидив след ортодонтско лечение).
УНГ специалистът отстранява механичните пречки пред носовото дишане.
Физиотерапевтът коригира промените в стойката и позицията на главата/шията, свързани с устното дишане.
Специалистът по медицина на съня диагностицира сънна апнея и хъркане.
Виждате колко много специалисти са необходими за преодоляване на проблема и за ефективна терапия.

- Как се диагностицира?

- Започва се с детайлна функционална оценка - интервю, клинично наблюдение и анализ на дишането, преглъщането, дъвченето и артикулацията. Използват се стандартизирани инструменти (напримелрFAIREST, скали на Заги и Камачо за езика), както и фото/видео документация за проследяване на напредъка.

- Каква е терапията?

- Изготвя се индивидуален план. При децата упражненията са под формата на игри, а при възрастните – структурирани задачи за автоматизиране на нови навици.

Домашната практика е ключова

защото всекидневните повторения изграждат устойчиви двигателни модели. Продължителността зависи от тежестта на състоянието и мотивацията на пациента.

- Кои орални навици се смятат за вредни и защо?

- Да започнем със смукането на палец/биберон след 2-годишна възраст. Това води до отворена захапка, неправилен растеж на челюстите и ниска позиция на езика.
Дъвченето на нокти претоварва темпоромандибуларната става и дъвкателната мускулатура.
Отворената уста и устното дишане увеличават риска от инфекции, изсушава устните и нарушават лицево-челюстното развитие.
Облизването и/или смукането на устните затвърждава неправилните мускулни модели.
При атипично преглъщане натискът на езика върху зъбите при гълтане разваля захапката и пречи на ортодонтското лечение.

- Какви са Вашите препоръки за превенция на тези навици?

- Профилактиката започва от най-ранна възраст. Кърменето стимулира правилното развитие на лицево-челюстната мускулатура. Постепенното въвеждане на твърда храна развива дъвкателните мускули и стимулира слюноотделянето. Навременният отказ от биберон и преодоляването на смукателните навици.
ОМТ е научно обоснован подход, който възстановява функцията на орофациалната система. Когато се постигне носово дишане, правилна позиция на езика и нормално преглъщане, се създават условия за устойчиви резултати от ортодонтското и медицинското лечение и за по-високо качество на живот.