Спешната помощ е пред срив

Спасителният пояс за областните болници е да станат ведомствени към МЗ, а конкурсите за специализация на лекарите - централизирани, казва изпълнителният директор на МБАЛ-Шумен д-р Димитър Костов

- Болниците нямат бюджет, както е известно. За по-голямата част от дейността си имат предварително заложени месечни стойности за заплащане. Ако те бъдат надхвърлени, тази дейност не се плаща от Касата. Тук има доста парадокси - помощта, която се оказва при раждане, хемодиализа, прием на болни с анемия или онкологично болни, е без ограничение. Но медицинската помощ при спешни пациенти в т. нар. лимитирана дейност и тя не може да се заплати.
Представете си, че в нашето спешно отделение, което е единствено в областта, постъпи пациент с тежък инсулт или с тежка травма, налагаща спешна животоспасяваща операция в края на месеца, когато лимитът е изчерпан. Естествено е, че влагаме всички усилия и материали за овладяване на състоянието. Но всичко това остава за сметка на болницата, тъй като вече сме надхвърлили лимита. Това е разликата между спешните болници и останалите лечебни заведения за болнична помощ. Няма значение собствеността - дали е частна, общинска или държавна, важен е характерът на дейността на болницата. А в случая ощетени сме точно спешните болници.
На конкретния Ви въпрос - да, има бюджет на НЗОК, но все още няма нов Национален рамков договор. Така че не е ясно ще има ли лимити за някои дейности или не, а ако има — какви ще бъдат те. Дали това ще ни устройва - още не знаем.
В момента все още работим по стария бюджет. Имаме малка надлимитна дейност — около 70 000 евро.

- А имате ли задължения и просрочия към момента?

- Няма болница без задължения. Ако днес постъпи фактура към болницата, утре тя вече е задължение, ако не е платена. Заплатите за дадения месец се изплащат през следващия месец и на първо число те вече са дължими. Така че не е възможно в една болница да няма задължения. С този показател често се спекулира. Естествено, по-големите болници са с по-голям фонд „Работна заплата", с по-голям разход на консумативи и съответно имат по-големи задължения.
Проблем са просрочените задължения - те показват, че болницата е финансово нестабилна. В момента нашата болница няма просрочени задължения.

- Това е добра новина.

- Да, за момента.

- Споменахте заплатите. Хората получават ли си възнагражденията, задоволителни ли са?

- Към момента всички основни възнаграждения и всичко, което по закон се дължи, се получава. Единствено сме ограничили донякъде допълнителното материално стимулиране.

- Другата голяма грижа на почти всички болници у нас са кадрите. Как е в МБАЛ-Шумен?

- Благодарение на разкрития в Шумен филиал на Медицинския университет във Варна за обучение на медицински специалисти, при нас няма такъв остър недостиг, както в други региони. Имам предвид медицински сестри и акушерки. По-трудно е в така наречените тежки, натоварени отделения — терапевтичните, хирургичното, неврологичното например. Там се освобождават места, търсим нови кадри, но преодоляваме проблемите и не сме стигали до спиране на дейността на отделения за липса на кадри. Такъв проблем при нас не съществува.
Но имаме друг проблем. За разлика от болниците в градове, в които има медицински университети, при нас има недостиг на лекари. В градовете с медицински университети има по няколко болници, които поемат младите лекари, и до останалите областни градове стигат по-малко медици.

- А специализанти?

- При нас са между 35 и 40.

- Това е добре, нали?

- Да, като бройка. Но за съжаление, в специалностите, които покриват спешността — хирургия, анестезиология и интензивно лечение, неонатология и прочее, младите са единици. В тези сектори имаме по един специализант, което е много малко. Както казах, ние сме спешна болница и са ни необходими лекари именно в тези специалности.

- Защо?

- Защото това са тежки специалности, работи се денонощно. Явно младите предпочитат специалности, в които могат да се реализират в извънболничната помощ (ендокринология, кожни болести), където и доходите са по-добри. Моето притеснение е, че след време няма да може да се оказва спешна медицинска помощ на голяма част от населението на страната.
Грешно се възприема, че спешността е единствено работата в Центровете за спешна медицинска помощ, линейките, а сега и медицинските хеликоптери. Основната спешна помощ се оказва в областните болници - в нашите спешни отделения и стационари. И ако те не са кадрово обезпечени, рискуваме живота на спешните пациенти. В линейката пациентът получава първа медицинска помощ, но ако линейката няма къде да закара този болен или трябва да го кара на 80–100 км, се обезсмисля и тяхната дейност. Това е заплахата за бъдещето.

- Да разбирам ли, че при вас в момента няма сериозен проблем с лекарите, но във всеки един момент той може да се появи?

- Точно така. Тъй като повечето от тези специалисти, които обслужват спешността, вече са в предпенсионна и пенсионна възраст и след няколко години спешната помощ в отделенията ще се оголи.

- МБАЛ-Шумен сключва договори със студенти. Това доколко помага за кадровото обезпечаване?

- Това е единственият светъл лъч в последните години. Това бе регламентирано в Наредбата за условията и реда за осигуряване на заплащането на разходите за обучение на студенти със сключени договори с работодател. Тя е от 2021 г. и урежда държавното финансиране на таксите за студенти. Чрез нея държавата изцяло или частично покрива семестриалните такси срещу ангажимент за стаж и бъдеща работа в съответната лечебна структура, а ако студентите не изпълнят задължението си, трябва да върнат вложените пари, като неустойките са доста високи.
От миналата година медицинските университети въведоха отделно класиране за студенти, които са сключили договор с работодател (сиреч с болница). Според мен това беше много добър ход. Ние бяхме одобрени като такъв работодател. Миналата година сключихме договор за 19 бъдещи лекари и 3 медицински специалисти. Така че, след като завършат, тези 19 млади лекари и медицински специалисти ще работят при нас пет години. Тази година също има интерес и предстои да сключим нови договори. Това гарантира кадровото обезпечаване на болницата за бъдещ период.

- Каква е преобладаващата патология в региона?

- Патологията е доста разнообразна и не е по-различна от това, от което боледуват всички български граждани. Но цялата патология се насочва към тази болница - областната. Много пъти съм подчертавал, че в 65% от времето (това е всяка вечер и през празничните дни) болницата поема функциите и на първичната, и на специализираната извънболнична помощ.
Нещо много важно - Шумен е на кръстопът, затова пътният травматизъм е доста висок. Всеки ден има катастрофи, особено през лятото в близост до града, и пациентите се транспортират основно при нас. Много често те са в особено тежко състояние. За да можем да покрием пълната гама от спешни случаи, са ни необходими съдови хирурзи, както и гръден хирург (доскоро имахме). Състоянието ни по отношение на хирурзите е критично.

- От доста време ръководите областна болница, предполагам, че комуникирате с колегите си. Какво трябва да се направи, за да се подобри състоянието на областните болници?

- Областните болници, извън тези в градовете с медицински университети, страдат от кадрови и финансов дефицит. А реално това са лечебните заведения, които крепят цялата здравна система. Както вече казах, една областна болница в 65% от времето през календарната година е единственото работещо лечебно заведение. Работата в спешните отделения на областните болници е изключително амортизираща.
За разлика от друг вид болнични заведения, ние трябва да поддържаме структури, които не се финансират адекватно - отделение по трансфузионна хематология, съдебна медицина, клинична патология и други. По закон всички болници са с равни права, но нашите болници са със задължения, каквито другите нямат. Това е една от причините за финансовите проблеми на областните болници.
Затова предлагахме областните болници да станат ведомствени към Министерството на здравеопазването. Това донякъде би решило финансовите ни проблеми. Идеята е финансирането да бъде както при болниците към другите министерства.
Друга добра идея е въвеждането на централизирани конкурси за специализация. Това би позволило на държавата да се намеси при планирането на кадрите на регионално ниво. Това се прави в доста европейски държави, значи може да се случи и при нас. Това е начинът държавата да планира кадрите по региони.
Ако скоро не се предприемат мерки за укрепване на спешната помощ в областните болници, всичко ще се срине - високоспециализираната дейност, извънболничната помощ. Ако нямаме кадри, кой ще работи на тази съвременна апаратура?
Питате ме как да задържим младите. Това няма да стане само с по-високи заплати - важно е какво им се предлага като професионално развитие, важни са и условията на живот, което вече не зависи само от болничните ръководители, а и от местните власти.