На България й липсват стратегия и реклама, за да стане дестинация за медицински туризъм
Слава Аначкова slava.anachkova@gmail.com
Около 26 300 посещения на чужденци с цел лечение у нас е регистрирало Министерството на туризма в периода януари-септември 2017 година. Това обяви ресорният заместник-министър Ирена Георгиева при откриването на конференция за развитието на медицинския туризъм в България. Броят на чужденците, които търсят лечение на наша територия обаче, остава скромен на фона на 7.5 млн. посещения за същия период и доста по-далеч от статистиката за миналата 2016 година. Тогава чужденците, дошли в България да търсят медицинска помощ докато почиват, са били 47 600, отчита Министерството на туризма.
Според допитване, организирано от ведомството на Николина Ангелкова, 84% от чуждестранните граждани, посетили България, намират страната ни за добра дестинация за медицински туризъм. 60% декларират, че са напълно удовлетворени от услугите, които са получили, а повече от половината вече са били веднъж у нас и биха се върнали за трети път. Експертите на свой ред твърдят, че странати ни има всички шансове да се превърне в подходяща дестинация за здравен и медицински туризъм, защото има не само добре развита мрежа от балнео и спа комплекси, но и защото
предлага добро съотношение между цена и качество.
Освен това можем да се похвалим и с голям брой болнични легла на глава от населението. България има перфектния климат и е втора след Исландия по запаси на термални води, които се използват за терапия на 90% от най-разпространените заболявания. Същите се покриват от чуждестранните публични фондове и здравни застрахователи. Освен това страната ни предлага изключително бърз достъп до специализирана и високотехнологична медицинска помощ. Имаме нови болници и съвременна апаратура, а консултацията с лекар може да се осъществи в рамките на деня, без да се чака с месеци за прием, както е в много от държавите зад граница. България разполага с
19 балнеолечебни курорта от национално значение
и още 35 такива от местно значение, отбеляза Лилия Арсова, ръководител на дирекция "Туристическа политика" в Министерството на туризма. Към тях могат да се добавят и още 30 морски курорта, 12 балнео, 34 спа и 2 уелнес центъра. За да носят името "балнео" обаче, те трябва да получат специален лиценз и да бъдат записани в Националния туристически регистър. У нас най-привлекателни в това отношение са градовете Сандански и Велинград, както и Долината на розите в района на Подбалкана. Това, което ни липсва, за да се развием като привлекателна дестинация за медицински туризъм, е
липсата на конкретна стратегия и добра реклама.
България на практика не разполага с продукт, който да предложи на пазара, въпреки че притежава добри находища от термални и минерални води, лечебна кал, екологично чисти райони и дългогодишни традиции в балнеолечението. Никой не разбира за древната ни култура и вкусната ни храна, които също могат да привлекат много чужденци у нас. Затова Министерството на туризма се ангажира да състави стратегия и план за развитие на медицинския туризъм у нас, който ще обсъди с всички представители на индустрията. Медицинският и здравен туризъм в световен мащаб е най-бързо развиващата се индустрия, която
всяка година отбелязва между 15 и 20% ръст.
Оборотът на средства в сектора възлиза на 3.7 трилиона долара през 2016 г., а приходите са в размер на 563 млрд. долара. Основните лидери са САЩ, Китай, Германия, Япония и Франция, които държат 50% дял от пазара. През 2015 г. за превенция и индивидуално медицинско обслужване са похарчени 474 млрд. долара в глобален план на фона на 887 млрд. долара за поддържане на красотата.
През миналата година КЗК започна секторен анализ на фармацевтичния пазар. Пречи ли вертикалната и хоризонтална интеграция, как се отразява инфлацията и еврото на сектора, попитахме Венцислав Маринов.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквиткитеСъгласен съм