Това е Пазарджик, а броят на частните структури в страната с договори за болнична помощ с НЗОК почти се изравниха с публичните
Clinica.bg
press@clinica.bg
От тази година България вече има своята първа област, която остана изобщо без общинска болница. Това е Пазарджик. Успоредно с това броят на частните структури в страната с договори за болнична помощ с НЗОК почти са се изравнили с публичните. Това става ясно от данните на здравната каса.
Общо 13 са лечебните заведения в Пазарджик с договор за болнична помощ с НЗОК през тази година, нито едно от тях обаче не е общинско. Шест от тях са държавни, една болница е областна - с преимуществено държавна собственост, а останалите са частни. През миналата година броят на лечебните заведения беше 14, но общинската болница във Велинград бе приватизирана, а преди години сходна съдба имаше другото общинско заведение - това в Пещера.
Видин е на път да повтори
съдбата на Пазарджик в това отношение. Към момента там има три болници - областна, частна и общинска в Белоградчик. Последната обаче е в лошо състояние и принципалът й обсъжда дали да не я даде за приватизация. Решение за референдум на тази тема трябваше да се вземе миналия месец, но все още не е гласувано. Ако това обаче се случи, Видин ще се превърне във втората област у нас, в която няма да има нито една общинска болница.
Успоредно с намаляването
на общинските болници в страната се увеличава броя на частните, които не спират да се разкриват най-вече в големите гардове, където има повече потенциални и платежоспособни пациенти. През миналата година договор с НЗОК за болнична помощ са имали 113 общински болници, 26 областни и 56 държавни или общо 195. В същото време броят на частните структури с договор за болнична помощ с НЗОК е достигнал 180, тоест той е едва с 15 по-малък.
Това поражда два основни въпроса.
Първият е имаме ли нужда от още и още частни структури, а вторият е дали отговорните институции имат представа кои публични болници ще затворят или ще оставят всичко на случайността. И ако първият въпрос е изцяло риторичен, а отговорът му отдавна е пределно ясен - пациентите нямат нужда от още болници, то не точно така седят нещата с втория.
Приватизацията на лечебните
заведения или затварянето им не трябва да е табу, защото броят им в страната е много над нужното. Проблемът е, че здравните власти нямат ясна представа и план къде е нужно да има публични - общински или държавни, болници и къде може да няма такива, а здравеопазването да е делегирано единствено на частни клиники. Това безхаберие определено води до риска от оставяне на по-бедното население в цели региони без реален достъп до здравна помощ, въпреки наличието на медицински хеликоптери. За този проблем от години предупреждават не един и двама експерти в страната, но гласовете им оставаха нечути. Сега обаче прогнозите и страховете им започват да стават реалност, за съжаление без да има надежда, че нещо ще се промени и след изборите с конституирането на новия парламент.
Българското здравеопазване работи в условията на удължителен бюджет, същевременно кризата с медицинските кадри се задълбочава. Към нея се прибави и покачващата се цена на горивата заради събитията в Персийския залив. Как се справят болниците, има ли опасност от закриване на отделения, попитахме директора на МБАЛ- Габрово д-р Минко Михов.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквиткитеСъгласен съм