Певец в линейката
Тридесет и осем годишният Сава Матеев е човек с четири професии. Завършил е Средното музикално училище в Котел, висше музикално образование с педагогически профил, парамедик е трета степен, а от скоро и лаборант, изкарал е и курсове за масажист. Както сам казва, за никой от тези професии не е бил изкусен от разказите на роднини, които я практикуват, нито е бил повлечен по силата на традицията да следва пътя на мама и татко. „Нямаме нито хора, свързани с медицината, нито с музиката в нашия род, макар и у дома много да се слушаше народна музика и българска естрада", казва Матеев.
Колко тежи акордеонът
На този въпрос Сава и досега не може да даде отговор, защото никога не го е слагал на кантара.
Но си признава, много му е тежало, когато е трябвало да ходи на уроци, като дете. Учителката по пеене в училище забелязала, че момчето има абсолютен слух и отличен глас. Извикала родителите му и ги посъветвала да го насочат към музикалното образование. „Тогава майка ми извади акордеона, който имахме вкъщи и ми намери учител. Никак не ме влечеше свиренето, предпочитах да пея", разказва през смях парамедикът-музикант. Впоследстиве кандидатствал в Средното музикално училище в Котел, завършил го, завършил и висше музикално образование с профил педагогика. „Златни години, в които учиш това, което най-много ти е на сърце", казва възторжено Сава. Сърцето обаче показало и друго, че го влече и медицината.
Една съдбовна драма
Всеки я има в един или друг момент в живота си. Настъпила и при Матеев. Младият мъж вече работел като учител по музика в село Батак, когато баща му се разболял. Грижел се за него, но въпреки усилията на лекарите той си отишъл в ръцете му. Тогава решил: Длъжен съм да намеря смисъла в нещо, което да е в пряка помощ на хората, когато изпаднал в беда. Не се наложило да избира дълго. Видял обява за набиране на курс за парамедици в Благоевградския колеж по икономика и мениджмънт. Не се поколебал. Кандидатствал. Приели го. Завършил. Защитил трета степен в тази професия. Практическите занятия карал в Центъра за спешна медицинска помощ във Велико Търново. Те били с продължителност 150 часа, а целта била да натрупа умения и знания в реална работна среда. Очаровал колегите си още в първите дни. И досега служители на центъра си спомнят стажанта, който все ще изпее нещо весело след тежко дежурство, ще им олекне на душата, само като срещнат неподправената му усмивка на лицето. Сега в родния град Елена, за който Сава казва, че не би заменил с никое друго място на света, той е единственият парамедик и добре обучен човек, който винаги е на разположение, когато джипито го няма. Викат го дори нощем за мерене на високо кръвно. Взима кръв на възрастни хора и я кара до лабораторията, превързва рани. Когато някой от еленчани се сецне в кръста, бърза да звънне на Сава Матеев да му направи масаж, защото той умее и това. Преди няколко години е завършил и курсове за масажист. И макар парамедикът да се въздържа да дава оценки на здравната ни система, споделя най-тежкото си наблюдение за нея. „Най-страшно е за старите и самотни хора в малкия град, в селата. До града трудно могат да отидат, а повали ли ги болест и няма човек наблизо, отишли са си. Ето затова не отказвам помощ. Каквото мога, правя за тях – спирам кръвотечения при порязване с брадва, купувам лекарства. За да съм им в още по-голяма помощ, си купих спешна чанта, оборудвана с всичко необходимо, дори с портативен кардиостамилутор", разказва Сава Матеев. Тя е винаги с него.
Децата го обожават
„Господинът" е най-обичаният преподавател, защото има индивидуален подход към всеки един ученик. Уравновиловката, според него, е смърт за таланта, за призванието, за интереса. Затова той насърчава всеки един от възпитаниците си да прави това, което най-много му харесва, стига да не е в разрез с обществените норми. И учениците го слушат. „Не на всеки е даден глас да пее, но всеки харесва хубавата музика. Всеки може да бъде научен от малък на добро и лошо. А това е най-голямата цнност, който може да бъде култивирана във всеки", казва господин Матеев. Сред учениците му има и ромски деца, за които той е категоричен, че са много талантливи, музикални и с тях може да се постигне много, както впрочем и с останалите, стига преподавателят да има търпение и подход. Както се вижда, Сава владее и двата прийома. И това се потвърждава от многобройните отличия на училището в конкурси и фестивали. Горд е, че негови възпитаници са се класирали на призово място в олимпиадата „Ключът на музиката" през 2021 г., доказвайки завидни теоретични знания по музика. От началото на 2026-та той се изявява в ново поприще. Една от големите лаборатории-вериги го е наела на работа като лаборант. Както обяснява самият той, квалификацията на парамедик му дава това право. И тъй като не може дасе раздели с учителската професия, получил е разбирането на директора и е излязъл за една година в неплатен отпуск, докато е в лаборатория.
Да изпеем буквичката „А"
С такъв подход надвива, надлъгвайки страха на децата Сава Матеев, когато в битността си на лаборант трябва да им вземе гърлен секрет. И щом малчуганите отворят устата, както им е показал баткото с бяла престилка, той вече е взел нужния му материал за изследване. Пак първо преди да ги боцне, за да им вземе кръв, им пее песничка за червените кръвни телца и как на тях се дължат червените бузки и здравето на крачетата да бъдат най-бързи на футболното игрище. Така улисани, хлапетата не усещат кога им е взета кръв. „Те наистина сядат при мен с доверие. Самият аз не съм очаквал, че пеенето може да има нещо общо с медицината. Когато обаче имаш едно детенце, което е окръглило очичките от страх, пробваш начини, а музиката се оказа изключително успешен", разказва със смях Сава. Той още носи в себе си спомените от детството, когато много трудно е прилъгван с какви ли не обещания, за да бъде заведен на доктора, на имунизация или за нещо друго в медицинския пункт. Категоричен е, че страхът е нещото, което пречи на човека да върви напред, че той може да те смачка от най-ранна възраст, ако не се намери мъдър възрастен да ти помогне да не го изживееш или да те освободи от него. И точно, за да не му останат подвластни доживот малките пациенти, той особено залага на музиката. В лабораторията, в която работи шефовете му оценяват този негов подход и му имат пълно доверие, та макар и да работи там едва от началото на 2026 година.
Няма ли да се спреш?
Така го питат напоследък все по-често приятелите му, виждайки как Сава Матеев букално се раздава на другите.Защото време за почивка, както я разбира средностатистическият българин, пред телевизора на дивана или в леглото с книга в ръка, той няма. Но по нищо не личи да е уморен. „Зареждам се пак с музика", смее се той. В уикенда пее в един ресторант – естрада и народни песни. Публиката подчертано го харесва и изкарва на бис. За него пък, това е още едно признание, че е дал нещо на хората – в случая, разтоварил ги е от теготите на делниците. Все пак, намерил е време и е записал студийно нова авторска песен. Предстои да бъде заснет и клип, който близките му се надяват скоро да видят. А дотогава, Сава Матеев е все така разпределящ денонощието между лабораторията, спешната чанта и сцената.
Оптогенетиката – заслужената Нобелова награда
Напуснаха ни две значими имена
Един българин в света на атомите
Чумата – между историческата памет и съвременната медицина
Мърквичка с първа картина на БМЧК
Торонто – Русе или приказка за безрезервното добро
Муза облечена в болка
Проф. Параскев Стоянов въвежда рентгенографията
Завръщане с мисия
