Призван да дарява надежда

Д-р Станимир Стефанов се завърна и пое работа в от ЦСМП – Ямбол след осем години като общопрактикуващ лекар във Франция

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Роден е през 1965 г., а през 1993 г. завършва медицина в Тракийския университет в Стара Загора. Създава семейство още като студент във втори курс. Съпругата му също е лекар, но ветеринарен. И досега с благодарност говори за преподаватели си, за които казва, че са дали много неща на своите студенти не само по отношение на знанията, но са формирали у тях и истински лекари. Твърди, че именно на тях – преподавателите, всички от неговия випуск са се реализирали в медицината и имат добро име в обществото, като лекари. Два месеца след дипломирането си д-р Станимир Стефанов започва работа с конкурс в Спешното приемно отделение на болница „Св. Пантелеймон", където дълги години работи като реаниматор. За годините там казва, че са му дали много ценен опит. Мечтата му е била да специализира педиатрия, но за да е по-близо до семейството си, а и за малко по-висока заплата остава в Ямбол. Впоследствие д-р Стефанов продължава работа в поликлиниката като личен лекар. Френският му от езиковата гимназия, преподаван предимно от чужденци, му дава невероятния шанс след множество издържани отлично интервюта да замине на Франция.

Страната на Луи Пастьор

В продължение на осем години семейството лекари живее в Шофай – град на 80 км от Лион – време, за което д-р Станимир Стефанов си спомня и говори с огромно желание. „В България бях работил 28 години. Всичко, което придобих тук като умения и знания, много ми помогнаха", казва лекарят. Определя за своя най-голяма награда факта, че където и да е работил, пациентите му го обичат. Във Франция работи също като личен лекар, но бърза да отбележи, че работата там и тук са много различни. Освен в кабинета, той е бил клиничен лекар и в три старчески дома, тъй като достъпът до специалист там е несравнимо по-труден, отколкото в България. И бърза да поясни още една разлика, отнасяща се точно до старческите домове. „Там те нямат нищо общо с това, което разбираме под това понятие у нас. Във Франция ги дилят на две групи. Едната е резиденция, където хората със здрави, имат своите хронични заболявания, но са стабилни, мобилни и се придвижват нормално. Другият вид се наричат епади, в каквито работех. Те са за хора с много увреждания, на легло, в клинични условия, подобни по някои неща на хосписите", пояснява д-р Стефанов. В трите такива домове той се грижи за здравето на 130 човека, освен работата му в кабинета, като джипи. Самата практика на джипи също се оказва доста различна от тази тук. „Там общопрактикуващият лекар върши всичко – от общ преглед до АГ прегледи, зашива не на рани, педиатрия и прочие. Причината е, че за акушер-гинекологвъв Франция може да се чака ред 7-8, за очен лекар – 11 месеца. Открие ли се обаче състояние, изискващо специализирана помощ, пациентът веднага била приеман от специалист или хоспитализиран в зависимост от обстоятелствата. Освен това, във Франция всеки джипи назначава изследвания пълен набор, включително и образна диагностика, докато тук за ЯМР, например, той трябва да издаде направление за специалист, който да го изпрати пациента на въпросното изследване", разказва още д-р Стефанов. „Нещо повече. За разлика от България, където от здравната каса могат да те глобят за повече дадени направления, фондът там може да ти направи забележка, че си пропуснал да изпратиш пациента на едно или друго", казва още той.

Признанието на чужденците

Първоначално д-р Станимир Стефанов бил в Шофей по заместване. Сблагодарност си спомня за колегите общопрактикуващи лекари, които всякак му помагали. За два месеца успял да закупи необходимата техника и оборудване, за да обзаведе свой кабинет, каквито са изискванията там. За още три-четири месеца вече пациентите в листата му били 2000. Отказал да записва повече, макар и там да няма ограничения за бройката. Преценил, че това е капацитетът му. На третата година от работата му във Франция се случило нещо неочаквано за самия него в професионално отношение. За пръв път се сблъскал със заболяване от сферата на тропическата медицина. „Пациентката беше на 28 години с характеристики, които напомнята денга, за която бях чел в една малка книжка. Трескаво започнах да чета повече за това заболяване, симптомите все повече съвпадаха. Поставих тази диагноза, предписах й домашно лечение. Чакахме лабораторните резултати. Когато излязоха се оказа, че е точно денга. Жената беше хоспитализирана само за четири дни, за да й направят нужните вливания в клиника", разказва той за първият си сблъсък с една непозната дотогава за него болест. Следвала още по-голяма изненада – след излизането на резултатите по телефона му се обадил националният консултант, за да го поздрави с точно поставената диагноза още преди излизането на лабораторните резултати, и за правилно назначеното медикаментозно домашно лечение. Попитал го „Как един български лекар от пръв поглед постави диагнозата денга?" Д-р Стефанов не си признал, че е от прочетеното в една малка книжка, но заявява, че тогава за пръв път се почувствал изключително горд, че е българин и то в чужбина. И бърза да се обърне със съвет към по-младите си колеги: „В нашата професия няма ненужни неща, които учим, както казват някои. Всяко нещо е от полза, за да сме успешни в лечението на нашите пациенти".

Философия на здравето

„Здравето е сборно състояние от физическото, психическото и социалното благополучие на индивида, а не отсъствие или наличие на болест или недъг", това определение на Световната здраван организация обича на цитира д-р Стефанов, но и пояснява защо то е толкова вярно. И отново се връща с благодарност към своите преподаватели от Факултета по медицина в Тракийския университет. „Във Франция разбрах, колко много са ни дали те, на колко много неща са ни научили, та дори да посрещаме предизвикателствата с най-точните диагностични и терапевтични подходи", казва д-р Станимир Стефанов. В чужбина той за сетен път се убедил, че когато човек работи по призвание, гледа на пацинтите с емпатия, с разбиране, показва им доброто си отношение, има време за всичко, дори за административните задължения на личните лекари както там, така и тук. „В България колегите казват, че това ги затруднява да обръщат повече внимание на своите пациенти. Те дават всеки месец отчети към здравната каса. Там аз го правех всеки ден. За разлика от Бълария, където здравната ни състема е от затворен тип, там е отворена- човек може да сменя своя лекар по всяко време, когато пожелание. Практиката да се подава отчет ежедневно към осигурителния фонд произлиза от още една разлика. Във Франция пациентът, дори да е здравно осигурен, при преглед при своя личен лекар заплаща прегледа и лечението, било то кеш, с банкова карта или чек. Същият ден лекарят подава своя отчет, а фондът връща похарчената от човека сума по банкова сметка не по-късно от два дни", разказва д-р Стефанов. С тъга той споделя едно твърде нелицеприятно свое наблюдение за системата у нас. „В България няма съчувствие, емпатия от страна на лекаря към пациента. С малки изключения, липсва колегиалност между колегите. В България има твърде много гордост и самочувствие", не крие той и допълва, че и организацията на работа също куца в някои аспекти. С всички тези негативи се сблъскал, когато тръгнал по болници със своя близък у нас.

Шокът от завръщането

„Във Франция здравният фонд, националните консултанти следят всичко и не пестят да те похвалят, докато тук най-много да те критикуват, ако забележат нещо в работата ти", са впечатленията на д-р Станимир Стефанов и добавя, че за тези неща не си е давал сметка преди да замине на работа във Франция. Пациентите там пък се отнасят с огромно уважение към лекарите. Семейството му създало дружески отношения с две семейства в Шофай, излизали понякога на вечеря, на разходки. Впоследствие му признали, че дълго време се притеснявали, как така ще са приятели със своя лекар, та той е човек, резпектиращ със самата си професия, със самото знание и призвание да ги лекува. Тук нещата стоят по съвършен друг начин – агресия физическа или вербална незачитане на човешкото достойноство – все неща, които европеецът не може да проумее, а вече недоумяват и българите, запознати с европейските нрави. Д-р Стефанов не приема индиферентното поведение към човека отсреща още повече, когато той прекраси прага на лекарския ти кабинет. Не може да приеме и редица други факти, с които се сблъскал след завръщането в България. Семейството му е придобило европейският навик да пазарува не повече от веднъж-два пъти в месеца. Каква била изненадата му, когато в голяма търговска верига за хранителни стоки видял немалко хора да се лутат, да обикалят, да разглеждат. След това проумял – търсели промоции. „Като разбрах, какво се случва, ме хвана за гърлото", промървява той и се вижда, че все още не е свикнал с немотията на пенсионерите и някои слоеве в обществото, с които се среща всеки ден. Не крие, че делничността в България често пъти го потиска точно с безнадеждността, срещана в очите на мнозина, в липсата на мечти, в невъзможността да се освободиш от мисълта за утрешния ден. Затова много чете и практикува едно доста необичайно за мъж хоби. Не го крие – шие гоблени. По тях се увлякла преди години жена му. Решил да опита и той, и установил, че това много го успокоява. „Вярно, някои ще каже, че хобито ми е женско. Аз обаче съм се доказал като мъж и съпруг, имам двама сина, внук и още двама на път. Мога да си позволя това малко и невинно увлечение за разтоварване", заключава своя разказ за себе си, животът си във Франция и у нас д-р Станимир Стефанов от ЦСМП – Ямбол.