Ще прибавим в календара и имунизация срещу варицела
.jpg)
- Д-р Кунчев, има ли нови случаи на морбили у нас?
- Не, епидемичният взрив приключи на 20 юли, когато беше регистриран последния слуай. Тъй като се приема, че 100% гаранция за справянето с проблема е изминаването на два инкубационни периода, а те минаха, можем да кажем, че епидемичният взрив от морбили, който засегна основно ромската общност в Повдив, приключи. По време на него бяха заразени 165 души, като 140 бяха в Столипиново, имаше едно малко изнесено огнище в Пазарджик с 20 случая и още едно в Монтана с 4 души. Въпреки че морбилното заболяване е с най-висок контагьозен индекс, което означава, че ако вирусът срещне неимунизрано дете или човек, почти на 100% предизвиква заболяване, е радостен фактът, че не успя да намери повече от тези 165 деца, които да разболее. Това означава, че всички останали са имали имунитет. Но можеше да има и по-малко заболели, ако имунизационното ни покритие беше 97-98 процента. Все пак фактът, че въпреки тежките епидемиологични ситуации в много европейски страни като Италия, Германия, Румъния, ние успяхме да ограничим заболелите само до 165 деца, е покатзаелен, че положението не е толкова лошо, че общопрактикуващите лекари (ОПЛ) работят активно и то в най-тежките групи, каквито са ромските махали.
- Продължава ли епидмеията в Европа?
Ако трябва грубо да обобщим данните за всички видове ваксинации, то ще се окаже, че покритието ни е около 92%, което не е толкова зле |
- Да, най-засегната е Румъния, само за тази година там има 7000 случая и 23 починали, около 4000 са заразените в Италия, 1000 в Германия и т.н.
- Овладяването на морбилите у нас се дължи само на доброто ваксинално покритие или има и други причини?
- Не, няма други фактори, когато гвоорим за заразни заболявания и възникнал взрив, само ваксината върши работа. Особено при заболявания с висок контагьозен елемент като морбилито, само имунизациите могат да имат ограничителен ефект.
- Означава ли това, че България е една от страните в ЕС с най-високо имунизационно покритие?
- За съжаление не сме с най-високо имунизационно покритие. Ако трябва грубо да обобщим данните за всички видове ваксинации, то ще се окаже, че покритието ни е около 92%, което не е толкова зле. Но ако искаме да нямаме епидимични взривове при внос на вирус, трябва да имаме минимум 95%. Може и 98 - 99 процента, но това е трудна задача дори за напредналите страни. Така че има накъде да се развиваме, но същевременно трябва да оборим и схващането, че сме толкова зле и какъвто и вирус да дойде, ще зарази мноог хора.
- Защо в Италия и Германия има толкова заразени?
- Защото там има много неимунизирани. В Италия и Франция причината е, че имунизациите не бяха задължителни, а в Румъния проблемите са сред ромските общности.
- Увеличават ли се антиваксиналните движения в страната ни?
- По-скоро флуктуират. Има периоди, в които са много активни и звучни, и такива, в които не са толкова кресливи. Моето мнение е, че тези хора не са много като брой, но създават шум, с който създават впечатление за масовост. Когато тръгнеш да разговаряш с джипитата или с родителите, виждаш, че е много малък процентът на хората, които са отявлени противнци на ваксините, да не кажем, че такива изобщо няма. Ако четеш интернет обаче, оставаш с впечателние, че те са много.
- За да стигнем до тези 95% ваксинален обхват, какви мерки се вземат?
- Много са разнопосочни. Първото е да се възстанови доверието в здравната система и като казвам „здравна система" нямам предвид нещо имагинерно, а общопрактикуващият лекар, който си избрал или регионалнаите здравни инспекции, здравни медиатори, всички, които са включени по някакъв начин в тази система. Ако доверието в тях е високо, ще бъде по-добро имунизационното покритие. Но при някои ваксини – специлано 5- и 6- валентните, сниженият обхват се дължеше на жестоката криза в продължение на две години с недостига им. Когато нямаш ваксини, каквато и органзиация да създадеш, тя няма как да е успешна. Отговорите на антиваксиналните движения чрез различни кампании и предоставянето на правдива информация до хората, които искат да знаят нещо повече също са част от мерките. Сложно е, но страните, които правят такава пропаганда, отчитат ефект, макар да не е бърз и лесен. Иска се голям ресурс, а резултатът идва най-рано след няколко години.
Смятаме при пневмококовата ваксина приемът от схема три плюс едно, да се намали на две плюс едно. Искаме да премахнем и една от реимунизациите срещу туберкулоза |
- Има ли вероятност скоро отново да се стигне до проблем със снабдяването с ваксини?
- Фирмите ни уверяват, че са преодолели производствените проблеми с 5- и 6- валентните ваксини. Още тази година се видя, че не само възстановихме редовните имунизации, но и наваксваме с изостаналите групи, така че не очаквам някакъв проблем. Но и преди не очаквахме, а се случи.
- Ще има ли промени в имунизационния календар?
- Експертите разглеждат календара, има експертен съвет, който се събра септември и мнението на всички бе да запазим този стабилитет, който бе постигнат с голямо усилие. Затова предложението е за 2018 г. да няма промени в изпълнението на имунизационния календар, но през същата година да се отвори наредбата за имунизации и да се направят промените, които да важат за 2019 г.
- Какви са те?
- Те са в две посоки – както за влагане за нови антигени, имаме предвид най-вече варицелната ваксина, тъй като много родители имат информация за нея и я търсят, а и тя е част от календарите на развитите западни страни. Но другата насока е редуциране на някои приеми там, където България има повече от средноевропейските. За момента считаме, че това може да стане при пневмококовата ваксина – приемът от схема три плюс едно, може да се намали на схема две плюс едно. Също да премахнем една от реимунизациите срещу туберкулоза, защото сега са много. В Европа 9 страни не правят изобщо имунизации за БЦЖ, а други 20 правят, но при много специфични контигенти. Само Гърция и България правят за всички хора. Дори имаме специално становище на СЗО да преосмислим политиката си за БЦЖ и то е оправдано.
- Какво ще стане с ромските общности тогава?
- Ако трябва и при наас ще се обособят рискови групи, при които може да са повече реимунизацията, но няма смисъл масово да правим по пет приема за всички.
- Какво се случва с програмите за рак на маточната шийка и ротавирусните инфекции?
- Всичко, което говорихме като теория за имунизациите кристално ясно се вижда при тези две програми. Едната, която стартира успешно с голяма разяснителна кампания и външни експерти от Холандия, Великобритания беше за рака на маточната шийка. В началото имаше покритие от 20-30 процента, но заради случая с едно дете, за чиято смърт бе обвинена ваксината, програмата стигна до обхват от 3-4%. И няма никакво значение, че се доказа категорично, че няма никаква причинноследствена връзка между смъртта и ваксината. Както и че зад това становище седят подписите на 16 национални експерти по различни болести. Въпреки това се надяваме да ревитализираме тази програма, давайки много точна и ясна информация на родителите, но това е много бавен процес. Докато другата програма за ротавирусите, стартира много добре. Макар че имаме само няколко месеца от започванерто й ваксинираните деца са над 23-24 процента, което е много добре. Може би една от причините е и формата на ваксината – тя се слага като капки, няма инжекция.
- Каква е ползата от тази ваксина за бебетата?
- Тя ги пази от ротавирусна инфекция, която е изключително честа. При малките деца до година и половина – две близо 67% от всички диарийни заболявания се дължат на ротавируси. Получавайки навреме ваксина срещу ротавируси, всяко дете ще е защитено.
- Идва грипния сезон, има ли смисъл от ваксини?
Системата, която осигурява защитата срещу заразни заболявания е в много лошо състояние. Тя непрекъснато губи хора, рано или късно това ще доведе до нейния срив |
- Винаги има. Няма друго специфично средство, което да е толкова ефективно, но съм много далече от идеятя, че трябва да се имунизира цялото население. Целта е да се имунизират рисковите групи и най-вече възрастните хора над 65 години. Защото масово те са с хронични заболявания и един грип при тях може да е с фатални последици и тежки усложнения. СЗО дори е поставила задача обхватът в тази група да е 75%, а при нас е 10-15 на сто, а сред цялото население – 2-3 процента.
- Кои вируси очакваме тази година?
- Това, което СЗО очаква са два щама – „Мичиган" А(H1N1), който замести много дълго задържалия се – 7 години, пандемичен грип. И другият е „Хон Конг" А(H3N2). Кой от тях ще превалира тепърва ще видим. Хубавото е, че тази година има ваксина, в която са включени два типа А и В вируси, така че е с по-пълен обхват.
- В крайна сметка България добре ли се справя с борбата със заразните заболявания и имунизациите?
- Сравнително добре се справя. Фактът, че нямаше възникнали големи взривове през летния сезон е показателен. Но се изискват много усилия, защото системата, която осигурява тази защита е в много лошо състояние. Тя непрекъснато губи хора поради ниското заплащане, няма нови кадри и това рано или късно ще доведе до нейния срив.

Ваксина срещу рак - да, има такава!
При това не една, а цели две, първата е срещу хепатит Б, а втората е срещу човешкия папилома вирус

Ваксините са голямо богатство за човечеството

Доставят още от детската ваксина срещу грип

Под 1% от медиците ни с ваксина за КОВИД

Кои ваксини са безплатни за хората

Ръст на ваксинацията срещу грип

Грипните ваксини вече са в аптеките

ЕМА препоръча ваксина за mpox и за юноши

Безплатно обучение за HPV-ваксинацията
